Определение № 354 от 15.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 185/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 936/24.ІІ.2009 г. на „С” А. - София, подадена против определение № 33 на Варненския апелативен съд, ТК, от з.з. на 26.І.2009 г., постановено по ч.т. дело № 31/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 2152/10. ХІІ.2008 г. на Варненския ОС, ТК, по ч.т.д. № 1169/08 г.: за допускане, по реда на чл. 390 ГПК, в полза на „П” АД-гр. Варна, на обезпечение на негов бъдещ иск срещу частния касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 38 544.54 лв. посредством налагане на запор върху банкова сметка на бъдещия ответник в „И” А. – София „до достигане размера на исковата сума”. Оплакванията на търговеца-частен касатор са както за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, така и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това „С” А. - София претендира отменяването му и постановяване на определение от настоящата съдебна инстанция, с което молбата на „П” А. – гр. В. по чл. 390 ГПК да бъде отхвърлена, като неоснователна. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, частната касационна жалба на „С” АД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: С атакуваното определение на въззивната инстанция не се дава разрешение по същество на друго производство, защото естеството на веднъж вече допуснатото от първостепенния съд по реда на чл. 390 ГПК обезпечение, е такова на привременна мярка, чието съществуване е винаги вторично, т.е. обусловено единствено от висящността на процеса по осъдителния иск на „П”А. – гр. В. срещу търговеца-настоящ частен касатор, доколкото такъв бъде предявен в дадения от първостепенния съд 1-месечен срок. Следователно предмет на частната касационна жалба на „С” АД-София се оказва съдебен акт, подлежащ само на двуинстационно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които последният се произнася по жалби срещу такива определения само в случаите когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Ето защо наличие на която и да е от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се до наличие на приложно поле на касационното обжалване, в настоящата хипотеза въобще не следва да се обсъжда. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение