Определение № 569 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 349/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. С. срещу определение № 3167 от 21.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 3282/2023г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение от 20.10.2023г. по т.д. № 15/2023г. на Окръжен съд – София. С първоинстанционното определение е спряно производството по делото, образувано по искове на А. Г. С. срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за претърпени вреди при пътнотранспортно произшествие на 15.09.2022г. в [населено място] по причина на В. Ю. С., водач на мотоциклет „Дукати“, ДК [рег.номер на МПС], без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно. Няма данни досъдебното производство да се води срещу В. Ю. С. и предстои той да бъде привлечен като обвиняем. За да бъде спряно гражданското производство, трябва да има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по предявения иск. Няма пречка да са налице всички необходими доказателства съдът да установи има ли вина за настъпване на процесното ПТП деликвентът, както и останалите обстоятелства от фактическия състав на непозволеното увреждане. Гражданската отговорност на делинквента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването му. Понятието вина не е тъждествено в наказателното и гражданското право. В интерес на ищеца е компенсиране на вредите във възможно най-кратки срокове, защото при спиране на делата следва да се съобразява и принципа за разглеждане и решаване на делата в разумни срокове, задължителен съгласно КЗПЧОС.

Касаторът иска, при допускане на касационно обжалване, оспореното въззивно определение да бъде отменено и делото - върнато на Окръжен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (определение № 290 от 01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 342 от 28.07.2022г. по ч.т.д. № 635/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 616 от 21.07.2014г. по ч.т.д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 53 от 13.07.2020г. по гр.д. № 2647/2019г. на ВКС, ГК, І г.о.), както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство с внесено предложение соченият за виновен за настъпване на ПТП да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание?

2. Достатъчно условие за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК ли е обстоятелството, че с внесено предложение соченият за виновен за настъпване на ПТП да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание?

3. Спирането на гражданското дело до постановяване на административно наказание не води ли до грубо нарушаване на принципа на справедливост в случая, когато има данни за привлечено лице като обвиняем в досъдебното производство, но е налице предложение същото да бъде освободено от наказателна отговорност?

4. Спирането на гражданското дело до приключване на административното наказателно дело не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица (както с презумпцията за вина, така и с прекия иск по КЗ).

Според касатора обжалваното определение е и очевидно неправилно. Съдът не е извършил необходимите действия за преценка на фактите от значение за спора. В досъдебното производство има привлечено лице като обвиняем, но е налице предложение то да бъде освободено от наказателна отговорност.

От насрещната страна по жалбата Гаранционен фонд е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Третото лице подпомагаща страна В. Ю. С. също оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, съставът на въззивния съд е приел, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ на касатора срещу Гаранционен фонд във връзка с пътнотранспортно произшествие на 15.09.2022г., при конституиране на В. Ю. С., твърдян делинквент, като подпомагаща страна. Във връзка с пътния инцидент е било образувано досъдебно производство ЗМ № 11283/2022г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 33292/2022г. по описа на Софийска районна прокуратура. След прекратяването на 15.08.2023г. на висящото съдебно производство по н.а.х.д. № 8844/2023г. по описа на Софийския районен съд и връщане на делото на СРП, отново е било внесено обвинение с предложение за освобождаване от наказателна отговорност срещу В. Ю. С. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Поради това, според въззивния съд, образуваното исково производство е следвало да бъде спряно - до приключване на производството пред Софийски районен съд с влязъл в сила съдебен акт. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

При тези установени обстоятелства касационно обжалване на определението на Апелативен съд – София не може да бъде допуснато. Удовлетворен е общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси се свеждат до питането има ли основание за спиране на производството по гражданско дело, решението по което зависи от реализираната гражданска отговорност на водач спрямо увредено при ПТП лице, включително по иск по чл. 557 от КЗ срещу Гаранционния фонд, тогава когато е образувано съдебно производство въз основа на внесено предложение водачът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Така обобщени и конкретизирани въпросите са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. На тях във въззивното определение е отговорено положително, като са възприети обстоятелства по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (независимо от посочената от съда разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК) и определението на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото е потвърдено.

Във връзка с въпросите обаче не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.

Съдебните актове на съставите на Върховния касационен съд, на които се позовава касаторът, не съдържат отговор на поставените въпроси. Определенията по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., ч.т.д. № 635/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., ч.т.д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и решението по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. са относно необходимото тъждество между делинквента, деликта и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно деяние от лицето, срещу което е образувано наказателно производство, а решение № 53 от 13.07.2020г. по гр.д. № 2647/2019г. на ВКС, ГК, І г.о. е относно задълженията на съда да извършва необходими действия по преценка на определени факти.

Второто посочено основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Напротив, съществува задължителна и каузална практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпросите на касатора и тази практика (за която не се установява основание да бъде променяна) е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, а съгласно мотивите на тълкувателното решение с присъдата и с решението по чл. 78а от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд и в двата случая има обвързваща сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд. В този смисъл са още решение № 127 от 29.10.2015г. по т.д. № 1882/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 22 от 11.04.2017г. по гр.д. № 50310/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. Спирането на гражданското производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК при образуван наказателен процес въз основа на внесен в съда по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт за извършено престъпление е, за да се обезпечи зачитането на присъдата, която се очаква да бъде постановена (чл. 300 от ГПК). Щом решението по чл. 78а от НК има идентично на присъдата значение, при внесено в съда обвинение с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на лицето, за което се твърди, че е делинквент, с налагане на административно наказание, гражданското производство също подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – София.

Няма основание за присъждане на разноски в настоящото частно касационно производство. Разноските ще бъдат присъдени с оглед окончателния изход на спора.

Воден от горното съдът