Определение № 1722 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба вх. № 1687 от 29.01.2024г. на „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“, чрез клона „МетЛайф Юръп д.а.к. – Клон България“ КЧТ. С определение № 93 от 15.01.2024г. по делото не е допуснато до касационно обжалване решение № 1369 от 15.11.2022г. по в.гр.д. № 709/2021г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260006 от 11.01.2021г. по т.д. № 27/2020г. на Окръжен съд - София за отхвърляне на предявените от Х. С. Н. срещу „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“, чрез клона „МетЛайф Юръп д.а.к. – Клон България“ КЧТ, искове с правно основание чл. 459, ал. 3, вр. чл. 405 от КЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 150 000 лева, дължима застрахователна сума по договор за застраховка „Сигурност на пътя“ след настъпила злополука (пътнотранспортно произшествие) на 15.02.2019г., със законната лихва за забава от датата на исковата молба (14.02.2020г.) до окончателното плащане. Касационното производство е било образувано на 23.02.2023г. по касационна жалба на Х. С. Н. от 22.12.2022г. От „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“, насрещна страна, е подаден отговор. Преди насроченото закрито заседание на 04.12.2023г., от застрахователя е постъпила молба вх. № 13858 от 02.11.2023г. за присъждане на разноски в производството за процесуално представителство във връзка с изготвянето на отговор на касационната жалба. Към молбата са били представени фактура № 4365 от 20.02.2023г., издадена от Адвокатско дружество „З. и М.“, за сума от 12 780 лева с ДДС и преводно нареждане за кредитен превод от 24.02.2023г. С разпореждане от 03.11.2023г. съдът е указал препис от молбата с приложенията да се изпратят на Х. С. Н. за сведение, но отрязък от изготвеното на 03.11.2023г. съобщение до страната не е бил върнат. В определението си по чл. 288 от ГПК от 15.01.2024г. съдът не се произнесъл по искането на застрахователя за присъждане на разноски. С нова молба вх. № 1687 от 29.01.2024г., подадена на основание чл. 248 от ГПК, „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ е поискало допълване на определението по чл. 288 от ГПК в частта на разноските, като на застрахователя се присъдят претендираните разноски за адвокат. Препис от молбата по чл. 248 от ГПК е била изпратена на Х. С. Н. за отговор в едноседмичен срок, като след получаване на съобщението отговор не е бил подаден. Като е констатирал, че Х. С. Н. не е бил уведомен какви разноски претендира насрещната страна по вид и по размер (молбата от 02.11.2023г. с приложенията не е била получена от страната, а в молбата от 29.01.2024г. разноските не са били уточнени), на 18.04.2024г. съдът е указал повторно изпращане на касатора на двете постъпили молби за разноските с приложенията. Съобщението е било получено на 16.06.2024г. С молба, постъпила в указания срок за отговор, касаторът е възразил, че претендираното от застрахователя адвокатското възнаграждение е в силно завишен размер, който следва да бъде намален под определения в Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатските възнаграждения. Позовал се е на решение на СЕС по дело № С-438/2022г. При тези обстоятелства подадената молба вх. № 1687 от 29.01.2024г. на „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ за изменение (допълнение) на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението от 15.01.2024г. по делото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София, при което на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на насрещната страна „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ са дължими направените във връзка с производството разноски – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Относно тези разноски в претендирания размер от 12 780 лева с ДДС касаторът Х. С. Н. е възразил, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК). Възражението е основателно. Сумата следва да бъде намалена от 12 780 лева на 1 300 лева (1 560 лева с ДДС), съответно на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на застрахователя в касационното производство съдопроизводствени действия. По делото, с материален интерес от 150 000 лева, е подаден единствено отговор на касационната жалба. Жалбата на касатора с изложението са в обем на 4 страници, а отговорът – 3 страници. Същевременно оплакванията в касационната жалба не са многобройни, нито са многобройни поставените правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а предявените искове по чл. 459, ал. 3, вр. чл. 405 от КЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се отличават с фактическа и правна сложност. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното съдът