Определение № 340 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1173/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на БЛИЦ ТРЕЙД 1 ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 12395 от 26.11.2020 г. по в. т. д. № 5863/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, V-ти състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 1397 от 30.07.2019 г. по т. д. № 2298/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав, с което е признато за установено, на основание чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО /отм./, че касаторът е извършил нарушение на правата на ЧИВАС ХОЛДИНГ /ИП/ ЛИМИТИД с рег. № 331555 при търговския регистър на Шотландия, Обединено кралство, върху: Словна марка на Общността STRATHISLA с рег. № 4486271, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 33; Комбинирана търговска марка STRATHISLA с рег. № 11113438, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33; Фигуративна марка с рег. № 11113479, вписана в регистъра на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за стоки клас 16, 32, 33; чрез износ на стоки – 13 340 бр. бутилки с вместимост 0.7 л., уиски марка „Strathisla“ - 12 years old scotch whisky, задържани от Агенция „Митници“, Митница Югозападна. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се излагат подробни съображения. Чрез тях се оспорват изводите на въззивния съд, че касаторът, в качеството си само на превозвач, нает от други дружества – собственици на стоката, е извършил износ по смисъла на ДР, вр. чл.13 ЗМГО /отм./, като се поддържа, че именно последните са пасивно легитимирани лица по иска. Изразява се и несъгласие с даденото от въззивния съд тълкуване на чл.2 т.14 от Регламент /ЕС/ № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1383/2003 на Съвета. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на всички сторени по делото съдебно-деловодни разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.т.1 - 3 ГПК по въпросите: 1/ При позоваване на разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният състав може ли да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора; 2/ Неправилно съдът приема, че приложим по настоящия казус е субсидиарният ЗМГО, а не европейските правила и регламенти, които регламентират правилно, какво представлява внос и износ на стоки, какво значи държател, кога едно лице е държател /какви положителни и отрицателни предпоставки трябва да са налице, за да се твърди, че едно лице е държател/ и какво представлява търговска дейност; 3/ Как следва да се тълкува съюзът „или“. Против касационната жалба е подаден писмен отговор от страна на ЧИВАС ХОЛДИНГ /ИП/ ЛИМИТИД, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Първият формулиран въпрос относно приложението на чл.272 ГПК не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС. В решението по гр.д.№ 471/2011 г. на ІІ г.о. е посочено, че нормата на чл.272 ГПК е изцяло неприложима, доколкото на основание § 2 ал.1 ГПК /ред. ДВ, бр.50/2008 г./ въззивният съд е следвало да се произнесе по правилата на ГПК от 1952 г., а в решение по гр.д.№ 191/2011 г. на ІІ г.о. е изяснено, че предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не дава основание на въззивния да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания. В конкретния случай, в съответствие с горната практика съставът на въззивния съд е изложил свои собствени и подробни мотиви по спора, като е разгледал оплакванията във въззивната жалба на настоящия касатор и ги е намерил за неоснователни. Въззивният съд е препратил само за пълнота към мотивите на първата инстанция, извън вече изложените от него, поради което поддържаното противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не се установява от данните по делото. В останалата част от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси, съответстващи на общото изискване за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Под формата на въпрос № 2 е заявено оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение – че неправилно е приложен ЗМГО /отм./, вместо Регламент /ЕС/ 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. и МКС на Съюза. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, правилността на обжалвания акт в хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК стои извън спорния предмет по чл.288 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че съдът е съобразил нормите на регламента и въз основа изричната разпоредба на т.10 от Преамбюла му е приел, че той съдържа само процедурни правила за митническите органи, а не въвежда критерии да установяване на нарушение на право в областта на интелектуалната собственост. Третият въпрос категорично няма характера на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а касае изцяло лексикалното /семантично/ значение на съюза „или“. Съгласно цитираното тълкувателно решение, касационният съд няма правомощия да извежда правния въпрос, по който да допусне исканото обжалване, от оплакванията в касационната жалба, а липсата на такъв въпрос е достатъчно основание достъпът до касационен контрол да бъде отказан. Извън горното, оплакванията се отнасят до приложението на чл.2 т.14 от Регламент /ЕС/ 608/2013, съгласно който „държател на стоките“ означава лицето, което е собственик на стоките, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост, или което има подобно право на разпореждане с тях, или което има физически контрол върху тези стоки. Въззивният съд е приел, че описаните хипотези са уредени алтернативно, респ. всяко едно от посочените лица би могло да притежава това качество, и не е установена поредност /предходното лице да изключва следващото/, поради което ответникът правилно е припознат от митническите органи като държател на стоката в последната хипотеза на обсъждената разпоредба. Макар и разгледани, възраженията на настоящия касатор /че не се явява държател на стоките по см. на чл.2 т.14 от Регламент /ЕС/ 608/2013/ не са обусловили решаващата правна воля на съда за изхода по конкретното дело, доколкото той е изложил съображения за неприложимост на регламента и се е произнесъл по спора съобразно правилата на § 1 т.12 от ДР, вр. чл.13 ал.2 т.3 вр. ал.1 ЗМГО /отм./, т.е. спрямо лицето - ответник, извършило фактическото пренасяне на стоките през държавната граница. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение