Определение № 684 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 18219/13.06.2019 г. на М. Н. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ж. М., против въззивно решение № 598 от 8 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 467/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Пловдив, с което е потвърдено решение № 2894 от 18 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 5129/2018 г., с което на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК С. е осъдена да предаде на Р. К. Г., с адрес в [населено място], държането на наетото от С. жилище, представляващо първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, входно антре, баня и тоалетна, находящ се в двуетажна жилищна сграда със сутерен и таван, построена в дворно място с обща площ от 148 кв.м, находящо се в [населено място], [улица], ет. 2, отдадено под наем с договори за наем от 22.02.2017 г. и от 28.02.2017 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че правният интерес от иска е отпаднал в хода на производството; че касаторката нямала достъп до процесния имот и не би могла да предаде държането върху него, тъй като бил осъществен нерегламентиран въвод, за което било водено досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Обжалваното решение било постановено без да бъдат съобразени новонастъпилите в хода на производството факти и обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес на ищцата от предявения иск. Поддържа се, че не са съобразени и събраните по делото доказателства, от които се установявало, че наемодателят е бил в неизпълнение на задълженията си за осигуряване на достъп до покрива на имота, за да бъдат извършени уговорените с между страните строително-монтажни работи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че обжалваният акт е вероятно недопустим. Касационният съд, в настоящия си състав, приема, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разглеждания случай е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД за връщане на недвижим имот след прекратяването на наемно правоотношение между страните. Цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и е в размер на наема за една година (в този смисъл разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, ВКС). Видно от данните по делото, договореният в процесните договори от 22.02.2017 г. и от 28.02.2017 г. размер на месечния наем е 300 лева, респ. наемът за една година възлиза на сумата от 3600 лева, която е и цената на иска. Така определената цена на иска е под минималния праг за касационно обжалване от 5000 лева, което обуславя недопустимостта на подадената касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,