Определение № 3760 от 26.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 93/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от А. П. К. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 3071/09.06.2023 г. по гр.д. № 6626/2022 г., с което е потвърдено решение № 20026333 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 2524/2020 г. на Софийския районен съд и е отхвърлен иск по чл. 439 ГПК за недължимост поради погасяване по давност на суми по договор за лизинг, за които на 27.09.2010г. е издаден изпълнителен лист. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/. „След като заповедното производство е част от изпълнителния процес с оглед приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26 юни 2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС, то притежава ли заповедта за незабавно изпълнение, издадена в производството по чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителния лист, за които длъжникът научава от ЧСИ, сила на пресъдено нещо, аналогично на съдебно решение, постановено в исково производство или заповедта за изпълнение има само изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо?“; 2/. „В светлината на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, ако длъжникът не е възразил в срок срещу заповедта за незабавно изпълнение, последната има ли идентични правни характеристики и последици като съдебно решение, постановено в спорното съдебно производство по чл. 422 ГПК, тоест – сила на пресъдено нещо и респ. погасителната давност за вземанията по стабилизираната заповед за незабавно изпълнение винаги ли е петгодишна, аналогично на влязлото в сила решение?“; 3/. „Неподаването на възражение от страна на длъжник срещу издадена срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 ГПК представлява ли признание на вземанията, включени в ИЛ или не е налице такова признание с оглед приетото в Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС?“; 4/. “Тече ли погасителна давност по изпълнително дело, което е образувано до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но е перемирано ex lege на дата, предхождаща приемането на посоченото ТР, тоест за периода след настъпилата перемпция и до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“ и 5/. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийския градски съд е посочил, че е сезиран с иск за установяване недължимост на сумата от сумата от 6 650 лв., представляваща главница за вноски по нот. заверен на 07.08.2009 г. договор за лизинг, за който на 27.09.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34788/2010 на СРС, ГО, 64 състав, в полза на заявителя „Про Груп АЛ“ ООД. Пли липсата на доказателства по делото за точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, за такава дата е прие - 27.09.2010г., доколкото към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта е била влязла в сила. По отношения наведения във въззивната жалба довод, че приложимата давност при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение е 3, а не 5 години, се е позовал на съдебната практика, с която се приема, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Посочил е, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира силата на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението, като по действащият ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебното решение по см. на чл.117, ал.2 ЗЗД, а неподаването на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б. „а“ ЗЗД. Ето защо е обобщил, че от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение- 27.09.2010 г., е започнала да тече петгодишна погасителна давност. Посочил е, че между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на взискателя от 02.02.2011 г., е образувано изпълнително дело № 20117860400415 по описа на ЧСИ М. М., което през 2012 г. е прехвърлено при ЧСИ Р.А., образувала изп. д. № 20128480400560. Счел е, че доколкото това изпълнително производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла след образуването му /съгласно разрешението, дадено в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/ до 26.06.2015 г. Приел е, че настъпилата на 05.10.2014г. перемпция е без значение за давността, като издадения изп. лист и поисканият от взискателя нов изп. способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудителното изпълнение. Ето защо е счел, че започналата да тече от 26.06.2015 г. нова погасителна давност е прекъсната с образуваното от ЧСИ М.Б. по молба на взискателя от 11.02.2019 г. ново изп. дело, по което са извършени конкретния изпълнителни действия- налагане на възбрана и запори, и тъй като от 26.06.2015 г. до 11.02.2019 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок, е заключил, че предявеният иск е неоснователен. По основанията за касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първи, втори и трети въпроса. Поставените въпроси са обусловили изхода на спора и изводите във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие с трайната съдебна практика, съгласно която макар и в чл. 117, ал. 2 ЗЗД да са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“, няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл. 415 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по- неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т. е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г. о.). Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира силата на пресъдено нещо, както и че по действащият ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по см. на чл.117, ал.2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е винаги пет години. Ето защо не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора четвърти въпрос. Така формулирания въпрос е обусловил изхода на спора и изводите във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие с задължителната практика на ВКС. Съгласно даденото в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, разрешение, уеднаквяващо съществувалата преди приемането му противоречива практика на ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че доколкото изп. производство е образувано и висящо по време на действието на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла след образуването му до 26.06.2015 г., от която дата до 11.02.2019г. /когато по молба на взискателят е образувано изп. дело въз основа на процесния изп. лист и са наложени възбрана и запор/ не е изтекъл петгодишния давностен срок. Ето защо не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане до касационно обжалване по петия въпрос. Така формулирания въпрос е обусловил изхода на спора и изводите във въззивното решение, но отговорът който е даден е изцяло в съответствие с задължителната практика на ВКС. Съгласно даденото в ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, разрешение, уеднаквяващо съществувалата преди приемането му противоречива практика на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изп. дело, по което е настъпила перемпция. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че перемпцията е без значение за давността и изп. лист; поисканият от взискателя нов изп. способ задължава съд. изпълнител да предприеме действията по принудителното изпълнение и че започналата да тече от 26.06.2015 г. нова погасителна давност е прекъсната с извършените на 11.02.2019г. конкретни изпълнителни действия по новообразуваното изп. действие от ЧСИ М.Б., през който период не е изтекъл петгодишния давностен срок. Наличието на установена практика по този въпрос изключва и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 3071/09.06.2023 г. на СГС, ГО, ІV А въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 6626/2022 г. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,