Определение № 223 от 30.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4491/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 15.07.2013г. по гр.д. № 7310/2012г. на Софийски градски съд, АО, в частта, с която е отменено решение от 27.02.2012г. по гр. д. №59940/2010г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, в частта, в която е уважен предявения от [фирма] срещу Х. Х. Х., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 5 229,42 евро, представляваща дължима неустойка при разваляне на договор за лизинг от 13.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и в частта по чл.78 ал.1 от ГПК за сумата над 302,23 лева, представляваща разноски пред първоинстанционния съд, като вместо това е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за посочената сума. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Ответникът Х. Х. Х., чрез назначения му особен представител адвокат Р. И., моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че неустойка може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение, но неустойките могат да се кумулират само ако формите на неизпълнение не се поглъщат, както е при пълно неизпълнение, което поглъща забавеното. По тези съображения е приел,че след като вече е ангажирана отговорността на лизингополучателя за забавено изпълнение на паричното задължение за лизингови вноски, не е допустимо да бъде осъден да заплати и неустойката, дължима при прекратяване на договора по негова вина. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото материалноправния въпрос допустимо ли е кумулативното присъждане на уговорени в договор за лизинг неустойка за забава и неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Настоящият състав като съобрази,че на 30.09.2013г. с разпореждане на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „ Дължи ли се неустойка за забава по чл.92 ал.1 от ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?”, намира,че производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд