Определение № 796 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1114/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана по закон от министъра на туризма - чрез процесуален пълномощник юрисконсулт, срещу въззивно решение № 181 от 16.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 9/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 1046 от 16.09.2022 г. по т. д. № 2159/2021 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е осъдена Държавата да заплати на „Биг Стар Трейд“ АД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 287 348.40 лв. - подлежаща на връщане наемна цена за 2020 г., платена по договор за наем от 02.06.2016 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 25 544.12 лв. - лихва за забава за периода от 23.12.2020 г. до 07.11.2021 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 22 515.70 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици - отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че при правилно установена фактическа обстановка по спора въззивният съд е достигнал до необоснован извод, че авансово внесената от ищеца наемна цена за 2020 г. е платена без правно основание поради извършено прихващане с намалената част от цената, подлежаща на възстановяване на основание § 23 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ЗИДЗЗ), обн. ДВ бр.44/13.05.2020 г. Според касатора, въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, тъй като тя предвижда възможност авансово платената от наемателя на морски плаж цена да бъде възстановена чрез прихващане от дължимата за следващата календарна година наемна цена, а в случая договорът за наем е прекратен занапред преди края на 2020 година поради сключване на договор за концесия с трето лице и наемателят не разполага с правото да претендира връщане на платената при действието на договора цена на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, позовавайки се на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ. В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е посочен следният въпрос: „Предвид императивната разпоредба на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, че авансово внесена годишна наемна цена се възстановява на наемателя единствено чрез прихващане от следващата годишна наемна цена, основателно ли е заплатената авансово по време на действие на договора за наем на морски плаж наемна цена да бъде претендирана като платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД“. Ответникът по касация „Биг Стар Трейд“ АД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - адвокат в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е взел предвид следните безспорни между страните факти: На 12.02.2020 г. ищецът „Биг Стар Трейд“ АД, в качеството на наемател по договор № Т-РД-29-80/02.06.2016 г. за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Лозенец“ на територията на [община], е заплатил авансово на Държавата - наемодател дължимата за календарната 2020 г. наемна цена в размер на 293 212.65 лв. След извършване на плащането в ДВ бр.44/13.05.2020 г. е обнародван ЗИДЗЗ, в чиито преходни разпоредби е включен § 23, предвиждащ, че за летен сезон 2020 г., считано от 01.06.2020 г., наемателят по действащ договор за наем на морски плаж предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности на цени, намалени не по-малко с 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните за съответния договор; В срок до 30.05.2020 г. министърът на туризма уведомява наемателя за намалението на размера на дължимата наемна цена за 2020 г., което да съответства на намалението на цените на плажните принадлежности; Когато цената е вече заплатена от наемателя, съответната на намалението цена се приспада от наемната цена за 2021 година. В съответствие с § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ ищецът е уведомил министъра на туризма, че през летен сезон 2020 г. плажните принадлежности на морски плаж „Лозенец“ ще бъдат предоставяни на посетителите безплатно. С писмо от 30.05.2020 г. министърът на туризма е уведомил ищеца, че намалената съгласно ал.2 на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ наемна цена за 2020 г. е в размер на 287 348.40 лв. и че след приспадане на това намаление дължимата от дружеството наемна цена за 2020 г. остава в размер на 5 864.25 лв. Договорът за наем е прекратен съгласно клаузата на чл.7.1.2 - поради сключване на договор за концесия с трето лице, и с протокол от 14.09.2020 г. ищецът е предал наетия обект на ответника. След прекратяване на договора ищецът е поканил писмено ответника да му възстанови намалената съгласно § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ наемна цена за 2020 г. в размер на 287 348.40 лв. Ответникът е отказал да възстанови поисканата сума с мотив, че разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ предвижда възможност единствено да се извърши прихващане на намалената цена с дължимата за следващата календарна година наемна цена, но тъй като договорът за наем е прекратен преди началото на 2021 г., § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ е неприложим в отношенията между страните. Съобразявайки оплакванията и доводите във въззивната жалба и в отговора, въззивният съд е преценил, че спорът между страните се свежда до това, дали с оглед настъпилото през 2020 г. прекратяване на действието на договора за наем авансово заплатената от ищеца - наемател наемна цена подлежи на възстановяване (в частта след признатото от наемодателя намаление) по начин, различен от предвидения в § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ погасителен способ - прихващане с наемната цена за следващия календарен период от действието на договора. При разрешаване на спора въззивният съд е изходил от мотивите към законопроекта за изменение на Закона за здравето от м. май 2020 г., според които целта на разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ е да се подпомогне туристическия бранш в ситуация на разрастваща се пандемия от COVID-19 и едновременно с това да се осигури възможност на българските граждани за времето на пандемичната обстановка да почиват в курорти по българското Черноморие като използват безплатно или поне на по-ниски цени плажни принадлежности, а финансовата тежест от предоставянето на безплатни или на намалени цени принадлежности да се поеме от държавата в израз на нейната социална роля. Предвид така очертаната цел на правната уредба, въззивният съд е определил като неоснователни доводите на ответника, че разпоредбата на § 23 предвижда единствено възможност за намаляване на наемната цена чрез прихващане от наемната цена за следващата календарна година, но не и възможност за възстановяване на намалението в случаите, когато цялата наемна цена за 2020 г. е платена авансово и договорът за наем е прекратен преди 2021 г. Съдът е изложил съображения, че предлаганото от ответника разрешение ще доведе до неприемливия резултат наемателят да бъде задължен да търпи вреди от неполучено възнаграждение за предоставени безплатно или на по-ниски цени плажни принадлежности, а впоследствие държавата да откаже да му изплати дължимата във връзка с намалението част от цената като се позове на празнота в закона относно случаите, в които договорът за наем е прекратен преди началото на 2021 г. Посочил е, че след като ищецът - наемател не е имал право на избор дали да изпълни вмененото му по законодателен път задължение за намаляване на цените на предоставяните плажни услуги, държавата не може да откаже да го репарира имуществено за ползите, които е пропуснал да реализира, и да му възстанови следващата се в резултат на намалението на цените част от авансово платената наемна цена, противопоставяйки аргумента, че възстановяването на цената е възможно само чрез прихващане със следващата наемна вноска. Въззивният съд е изразил виждане, че когато договорът за наем е прекратен преди края на периода, за който наемателят е платил авансово наемна цена, следващото се по силата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ намаление на цената подлежи на възстановяване от държавата - наемодател във всички случаи, а не само в специалната хипотеза и чрез специфичния способ, уредени в § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ; Прекратяването на договора за наем означава единствено, че подлежащата на възстановяване цена не може да се прихване (приспадне) от цената за следващия календарен период, но не и че тя не се дължи изобщо от наемодателя. В съответствие с така възприетото разрешение въззивният съд е формирал извод, че авансово платената от ищеца наемна цена в признатия от двете страни и съответен на намалението по § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ размер - 287 348.40 лв., подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което Държавата е осъдена да върне (заплати) на „Биг Стар Трейд“ АД посочената сума. Решението е потвърдено и в частта, с която е уважен акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, след като въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за забава на ответника в плащането на подлежащата на възстановяване част от наемната цена, считано от датата на поканата - 23.12.2020 г. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който касаторът е обвързал искането си за допускане на касационно обжалване, не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е насочен към оспорване на правилността на извода на въззивния съд, че след като договорът за наем е прекратен преди края на календарната 2020 г., ищецът - наемател има право да претендира и получи част от авансово платената за годината наемна цена, съответстваща на извършеното съгласно § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ намаление, по правилата на неоснователното обогатяване и в частност - на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Квалифицирането на спорното право е от значение за материалната законосъобразност на съдебното решение. Поради това въпросът дали в разгледаната от въззивния съд хипотеза ищецът има право да претендира част от авансово платената цена на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, с оглед разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, е от значение за правилността на обжалваното решение. Съгласно разясненията в т.1 Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание, за да не се допусне касационно обжалване на решението, с което е уважен предявеният срещу касатора осъдителен иск. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на поставения в изложението въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според т.4 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с доводи за съществуваща празнота в създадената с § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. ДВ бр.44/2020 г., правна уредба относно механизма за възстановяване на намалената наемна цена в случаите, когато годишната наемна цена е заплатена авансово от наемателя и договорът за наем на морски плаж е прекратен (в случая - поради сключване на договор за концесия преди следващата календарна година). Изложил е аргументи, че въззивният съд неправилно е квалифицирал иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД при наличие на специалната разпоредба на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ, посочваща при какви предпоставки подлежи на възстановяване авансово платената от наемателя цена. Поддържаните доводи и аргументи не обосновават извод за осъществяване на основанието по чл.280, ал.3, т.1 ГПК по следните съображения: Разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ е въведена от законодателя като част от мерките за преодоляване на неблагоприятните последици вследствие пандемията от COVID-19, като с нея е създадено задължение за концесионерите и за наемателите по действащи договори за концесия и наем на морски плаж да предоставят на посетителите на плажа за летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г., плажни принадлежности - чадъри и шезлонги, на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор (ал.1) срещу намаление на размера на дължимото за 2020 г. концесионно възнаграждение, съответно срещу дължимата за 2020 г. наемна цена, по решение на компетентния за това държавен орган (ал.3). В ал.3, изр.2 на разпоредбата е уреден и правният способ, чрез който съответната намалена част от наемната цена се възстановява на наемателя в случаите, когато последният е заплатил авансово цялата дължима за 2020 г. наемна цена преди датата на влизане в сила на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ - 14.05.2020 г. Предвидено е, че в тези случаи сумата на намалението се приспада от наемната цена за следващата 2021 г. Съдържащата се в § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ правна уредба е ясна и не създава предпоставки за противоречиво прилагане в практиката при разрешаване на спорове между страните по договори за наем на морски плаж. От текста на § 23, ал.3, изр.2 ПЗР на ЗИДЗЗ произтича единственото възможно разрешение, че специфичният способ за възстановяване на съответната част от авансово платената преди 14.05.2020 г. наемна цена по договор за наем на морски плаж - приспадане от наемната цена за 2021 г., е предвиден за обичайните случаи, при които действието на договора продължава и през следващата 2021 г., за която наемателят също дължи заплащане на наемна цена. Законодателят не е преценил за необходимо да уреди изрично способ за възстановяване на намалената част от наемната цена и за случаите на прекратяване на договора преди края на 2020 г., тъй като в тези случаи правото на наемателя да получи съответната на намалението част от авансово платената наемна цена за 2020 г. се реализира по общите правила на ЗЗД за възстановяване на недължимо плащане. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не е налице законодателна празнота, пораждаща необходимост от изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на разпоредбата на § 23 ПЗР на ЗИДЗЗ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е игнорирал обсъжданата законова разпоредба, а прилагайки я в посочения по-горе смисъл, е приел, че с оглед настъпилото преди края на 2020 г. прекратяване на договора за наем между страните (с действие на прекратяването занапред - чл.88, ал.1 ЗЗД) ищецът - наемател има право да претендира и получи съответната на намалението част от авансово платената наемна цена за 2020 г. на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Поради това няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 9/2023 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,