Определение № 797 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2435/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Х. К. Х. против решение № 240/13.06.2024 г. по в.т.д. № 194/2024 г. по описа на Апелативен съд – П. в частта, с която след частична отмяна на решение № 16/12.01.2024 г. по т.д. № 30/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените 120 000 лева до претендираните 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря й З. Н. Х., настъпила вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за [населено място], причинено виновно от водача на лек автомобил “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ - Й. И. Й., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане.

Решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се като занижен определеният от апелативния съд по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря. Изтъква се, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за действителния справедлив размер на обезвредата, както и конкретните обективни факти във връзка с това. Не са отчетени и нивата на застрахователните лимити към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Счита се, че поради това не е приложен правилно принципът на справедливост, което е довело до присъждане на несъответен размер на обезщетението. Прави се оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не е взел предвид целия събран по делото доказателствен материал и не е извършил задълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на ищцовата претенция допълнително за сумата от 60 000 лева - разликата между присъдените 120 000 лева и претендираните 180 000 лева, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Предвидените лимити за отговорността на застрахователите по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите могат ли да служат като абсолютен критерий при определянето на социално-икономическата обстановка в страната и за стандарта на живот?”.

2. “Допустимо ли е при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий за справедливост и материалното положение на преживелия родственик, претендиращ обезщетението, в това число размерът на получаваните от него доходи?”.

3. “Допустимо ли е при преценката дали обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък е справедливо, да се взема предвид и размера на законната лихва към датата на постановяване на решението?”.

4. “Как следва да се прилага принципът на справедливост въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение и кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?”.

5. “Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/68?”.

6. “Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68, и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”.

7. “Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?”.

8. “Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС № 4/68 г.?”.

9. “Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?”.

10. “Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?”.

Поддържа се, че по поставените въпроси относно приложението на критериите по чл. 52 ЗЗД е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на въззивното решение от практика на касацията – задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., и константна такава, обективирана в цитирани от касатора решения по чл. 290 ГПК. По процесуалноправния въпрос се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на касационната инстанция -Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната такава, намерила израз в посочени от страната решения по чл. 290 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението, като се развиват аргументи относно неправилно прилагане на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, и незадълбочено изследване на съвкупния доказателствен материал по делото.

Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника, за да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 120 000 лева и да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е намерил, че с оглед влизането в сила на решението на ОС – Стара Загора в необжалваната част за уважаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера от 90 000 лева, следва да се приеме за установено, че на 23.08.2020 г. около 14.05 часа, на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за [населено място], е настъпило ПТП между л.а. “Опел Кадет”, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Н. В. Х. и л.а. “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ, управляван от Й. И. Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а. “Опел” - З. Н. Х., дъщеря на ищцата. Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно останалите правопораждащи факти по така предявения иск и до размера, до който решението е влязло в сила, а именно: виновното причиняване на ПТП от застрахован при ответника водач по валидна към датата на събитието застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, процесуалната и материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й до посочения размер от 90 000 лева. Отбелязано е, че от името на ищцата, пред ЗД “БУЛ ИНС“ АД е предявена писмена претенция с молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021 г., с искане да бъде определено и да й бъде изплатено застрахователно обезщетение от 200 000 лева във връзка със смъртта на дъщеря й при горепосоченото ПТП, като към датата на завеждане на делото (31.01.2022 г.) застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. Въззивната инстанция е съобразила на основание чл. 300 ГПК присъда № 2/17.01.2023 по НОХД № 1066/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието на водача Н. В. Х. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и че извършването на деянието, за което Х. е осъден, а именно - причинена по непредпазливост смърт на З. Н. Х. при процесното ПТП, е осъществено от него при независимо съпричиняване с другия водач, участвал в произшествието - Й. И. Й.. Във връзка с горното е преценил, че при настъпили вреди от деяние, извършено от две или повече лица при независимо съпричиняване помежду им, пострадалото лице може да насочи претенцията си за пълна обезвреда на причинените вреди към всеки един от извършителите. С оглед изложените по-горе аргументи, на основание чл. 53 и чл. 122, ал. 1 ЗЗД, апелативният съд е посочил, че ищцата е реализирала правото си да поиска изпълнение на цялото задължение от застрахователя на единия от делинквентите. При това положение за неоснователни са счетени възраженията в жалбата, че, тъй като соченият от ищцата за виновен водач на автомобил “Фолксваген Тигуан” не е единственият виновен за смъртта на З. Х., доколкото вината и на двамата водачи, участвали в ПТП, е определена от наказателния съд, то само на основание установеното с присъдата, обезщетението следвало да бъде определено на не повече от половината от общо претендирания от ищцата размер. Добавено е, че от данните по делото е видно и, че ответното дружество е застраховател по застраховка “ГО на автомобилистите” и на другия водач Н. В. Х., което определя ответникът като отговорен и за неговите действия.

При тези данни апелативният съд е приел, че предявеният иск се явява безспорно доказан по основание, а по размер – до посочената по-горе сума от 90 000 лева. Във въззивното производство и с оглед повдигнатите от въззивника възражения с жалбата относно размера на претендираното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, е изследван въпросът за справедливия размер на обезвредата. Обсъдени са ангажираните по делото гласни доказателства, както и е приета съдебно-психологическа експертиза. При анализа на свидетелските показания съдът е взел предвид на основание чл. 172 ГПК възможната заинтересованост на св. Х. - съпруг на ищцата, от позитивния за нея изход по делото, както и обстоятелството, че самият той е осъден също за причиняване смъртта на дъщеря му по непредпазливост. При съвкупната им преценка с показанията на другия свидетел М., който няма родствена и друга връзка с ищцата, е преценил, че същите могат да се кредитират, тъй като са логични и се подкрепят като фактология от показанията на незаинтересования свидетел. Въз основа на показанията на двамата свидетели, апелативният съд е намерил за установени по делото типичните за обществото ни добри отношения между майка и дъщеря, характеризиращи се с взаимно обич, уважение, взаимопомощ, както и характерните при загуба на дете страдания у ищцата, като родител на починала З. Х.. Фактът, че починалата е била единствено дете на ищцата и е загинала на сравнително млада възраст (на 24 г.), е обусловил извод, че търпените от ищцата морални болки и страдания са били значителни. Посочено е, че ищцата е възприела пряко събитието, при което е загинала дъщеря й, без да може да направи нищо, за да й помогне. Същевременно, втората инстанция е отчела, че макар да се касае за загуба на единствено дете, в случая дъщерята на ищцата вече е била голяма, създала е свое семейство в друго населено място, при което връзката с родителите й и в частност с майка й не е била толкова силна, колкото в периода, преди да навърши пълнолетие и да напусне семейството. Взети са предвид и данни в показанията на свидетелите, че през 2018 г., след раждането на детето й, З. Х. се е върнала в дома на майка си и баща си, поради раздяла със съпруга си, при което в последните близо 2 г. преди смъртта си същата отново е била в много близки отношения с родителите си. Изтъкнато е, че този извод не се опровергава от информацията за постоянен и настоящ адрес на починалата в [населено място], [община], считано от 05.01.2018 г., с оглед свидетелските показания и установеното от справките от НОИ, според които последната й месторабота е в близост до [населено място] – [населено място], кв. Зора, Оранжерия за цветя. Въззивният съд е съобразил също, че след смъртта на дъщерята й, ищцата, заедно със съпруга си, са осиновили непълно внучката си Х. Н. Д., което в определена степен е допринесло за известна утеха на скръбта й. Обобщил е, че преценката на заключението на СПЕ, в съвкупност със свидетелски показания, затвърждава извода, че вследствие смъртта на дъщеря й, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – морални болки и страдания, както при настъпване на инцидента, така и след това, вкл. до момента, тъй като не е преживяла все още случилото се. Както е посочено в заключението на СПЕ, касае се за преживявания от негативния регистър (тревога, безпокойство, емоционална лабилност, отчужденост избягващо поведение, дистресово припомняне на инцидента и страхови изживявания), като същите са с умерена степен на изразеност. Доказателства за някаква психична патология, развита при нея от случилото се, не са събрани.

С оглед на така направените констатации апелативният съд е намерил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й е 120 000 лева, който размер съответствал на вида, интензитета и продължителността на увредата и е съобразен с икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие - 23.08.2020 г., обективен критерий за които са лимитите по чл. 492 КЗ за отговорност на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност” за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, приети с ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Отбелязал е, че се съобразява и съдебната практика относно присъждани обезщетения за неимуществени вреди при смърт от ПТП в сходни като фактология случаи, относима към годината на застрахователното събитие, където присъдените суми варират в порядъка между 100 000 и 150 000 лева в зависимост от конкретните обстоятелства, а по-високите обезщетения в отделни случаи (от порядъка на 180 000 - 200 000 лева) са обусловени от наличието на конкретни обстоятелства. Следователно цитираната в отговора на въззивната жалба съдебна практика на ВКС е счетено, че не кореспондира с фактологията на разглеждания случай, тъй като във всеки от конкретните казуси има специфични елементи, обусловили присъждане на по-високи обезщетения, каквито в настоящия случай не са налице (напр. изключително млада възраст на починалото дете – под 3 г., изключителна жестокост и публичност при извършване на деликта, при който е загинало детето, изключително силна връзка между родителя и загиналата му дъщеря и т.н.). Въззивната инстанция е взела предвид и данните по делото за материалното положение на ищцата, размера на получаваните от същата минимални доходи от осъществявана трудова заетост като работник в горско стопанство, с оглед на които обстоятелства, е счела, че обезщетение от 120 000 лева, върху което дължимата законната лихва към датата на въззивното решение възлиза на 46 654,82 лева, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в по-голям размер - претендирания от 180 000 лева, би било прекомерно, би надхвърлило обезщетителната си функция и би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване. Ето защо апелативният съд е приел, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 180 000 лева претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция, предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от страната и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В останалите случаи, каквито са аргументите на касатора за неправилно приложение на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, и незадълбочено изследване на съвкупния доказателствен материал по делото, представляват оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и за очевидна такава. Подобни доводи не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Поради горното не се обосновава наличие на поддържаното от страната основание по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора и по отношение на който се обосновава някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от касатора въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, поради което същите отговарят на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първите девет въпроса касаят приложението на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди. Във връзка с прилагането на критериите по чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита с постоянна такава, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 47/01.06.2022 г. по т.д. № 550/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 78/30.06.2016 г. по т.д. № 1284/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., др.). Приема се, че при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на същите. Съобразяват се както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на лицето, причинените морални страдания, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. С оглед на така формираната практика на ВКС следва да бъде проверено съответствието със същата на даденото от въззивната инстанция разрешение по следния правен въпрос: “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение за неимуществени вреди?”, уточнен съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения настоящият състав намира, че по това питане е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част, с която след частична отмяна на решението на първата инстанция е отхвърлен предявеният осъдителен иск против застрахователя за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди за горницата над присъдените 120 000 лева до претендираните 180 000 лева.

Поради допускане на касационна проверка по така уточнения въпрос, не се обсъжда поставеният от страната десети процесуалноправен въпрос, който съобразно релевираните в касационната жалба оплаквания ще бъде разгледан с решението по делото.

Предвид влязлата в сила присъда срещу сочения делинквент Й., ищцата е освободена от заплащане на държавна такса съгласно чл.83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,