Определение № 169 от 06.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1244/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1995 от 07.12.2012 по ч.т.д. № 1500/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Разпореждане № 7165 от 11.10.2012 г. по т.д. № 497/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която съдът е дал двуседмичен срок на ответника [фирма] - [населено място] за отговор на исковата молба, с оплакване за неправилност, което жалбоподателят обосновава с неправилност на първоинстанцион - ното разпореждане. Поддържа също, че погрешно въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК и неправилно е приел, че обжалваното първоинстанционно разпореждане не подлежи на обжалване. В изпълнение на дадените от въззивния съд указания да посочи основания за допускане на касационно обжалване и доказателства за такива, частният жалбоподател е представил Изложение към частната жалба, в което сочи решения по делото процесуалноправен въпрос и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] счита обжалваното определение за правилно, затова иска подадената частна жалба да се остави без разглеждане. Ответниците по частната жалба К. А. Т. и Мария И. Т. - двамата от [населено място] не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като се касае за въззивно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба, че жалбата е подадена в срок и е редовна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] - [населено място] срещу Разпореждане № 7165 от 11.10.2012 г. по т.д. № 497/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която съдът е дал двуседмичен срок на ответника [фирма] - [населено място] за отговор на исковата молба. Изложени са съображения, че разпореждането не подлежи на обжалване, тъй като не е акт, за който да е предвидено в закона, че подлежи на инстанционен контрол - чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК Обжалваното определение е правилно. Първоинстанионното разпореждане, с което на един от ответниците е даден срок за отговор на исковата молба с оглед възражението му, че не му е връчен редовно преписа от исковата молба, не подлежи на обжалване с частна жалба - не се касае до определение, което прегражда по -нататъшното развитие на делото, нито за определение, за което изрично в закона е посочено, че подлежи на обжалване. Разпореждането, като акт, който не слага край на делото, съгласно чл. 253 ГПК, може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, от което следва, че не подлежи на обжалване. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане частната жалба, въззивният съд е постановил правилно определение. Тъй като сега подадената жалба съставлява частна жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК, а не частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 ГПК, не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател кой е разрешения по делото правен въпрос и налице ли са поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение