Определение № 1913 от 08.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 656/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. К. против решение №210 от 11.01.2024г. по т.д. №10628/22г. на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Н. А. е на становище, че жалбата е неоснователна, а по допускане на касационно обжалване е посочила, че оставя „по преценка на съда“. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К., чрез пълномощника си – адв.К. С. е поставила въпроса – „ Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадена по прекратено по реда на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнително производство?“ Страната е изброила съдебни актове на ВКС, чиито разрешения е обобщила чрез възпроизвеждане на части от мотивите им, съдържащи възприетото от тази практика, че когато е прекратено по право принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия се считат обезсилени, с изключение на тези, свързани с отношения с трети лица. Възпроизведени са и части от мотиви решение №451/16 на ВКС, ІV го. Страната е изложила своето разбиране по въпроса, свързано с твърдението й, че в случая производството е било прекратено по чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, в частност с оплакването, че съдът бил приел, че предприетото след това прекратяване действие било годно и проявявало целения ефект – прекъсване на давността. Поставени са въпросите – „ Длъжен ли е съдът да съобрази фактите от значение за спорното право, настъпили в рамките на исковия процес?“ и „ Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника давност, чрез предявяване на иск за отричане на вземането на длъжника срещу кредитора?“. Поддържала е, че съдът се е произнесъл в противоречие с изброени съдебни актове. Развити са оплаквания, че съдът отказал да се произнесе по възражението, че давността в случая била изтекла до приключване на устните състезания по спора.Други доводи не са развити. Касаторът К., чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание,задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. Т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставеният първи въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно се основава на факти, неустановени по спора, а също така и няма връзка с решаващите мотиви на състава.Така, страната е поддържала в съдържанието на въпроса, че производството по изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, което е фактически невярно, с оглед проследяване детайлно от страна на първостепенния съд на всички предприети действия по изпълнителното дело, без да е налице двегодишен период, в който такива не са предприемани. Т.е. фактически необосновано е, че в случая би се поставил въпрос относно това, че преди отмяната на ППВС № 3/80г. не е бил налице висящ изпълнителен процес. Или, правно и фактически необосновано се е оказало в хода на производството / в този смисъл мотивите и на двете съдебни инстанции/ за това, че всички действия на кредитора / взискател по изпълнителното дело/ са преустановени на 04.03.2016г., тъй като ясно е установено от приложеното изпълнително дело, че на 26.01.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на адреса на ищцата по спора. Следователно, фактически невярно е поддържаното от страната за това, че е осъществена перемция по право или поставеният в този смисъл въпрос е ирелевантен спрямо случая. Извън това, този въпрос не е свързан и с мотивите на въззивния съд,който не е отчитал нарочно тези действия, поради това, че е приложил ТР ОСГТК № 3 /20г., с което изрично е прието, че давност до момента, в който е било прогласено, че ППВС№3/80г. е загубило сила, въобще не е текла по време на висящия изпълнителен процес.При прилагане на тази задължителна практика, е приел съда, такава не е текла до 26.06.2015г. т.е. същата не е могла да изтече както е посочил касатора 04.03.2016г. Следователно, страната не е обосновала общ критерий за допускане на касационно обжалване. Поставените други два въпроса също не са релевантни, тъй като не са свързани с изложените по-горе решаващи мотиви на състава. Същите не са свързани и с казуса фактически, тъй като разбирането, че погасителна давност е текла и по време на процеса по чл.439 ГПК е ирелевантно за приложението на този институт. Този извод се налага от това, че именно в хода на съдебното производство, взискателят е продължил да предприема изпълнителни действия, които за разлика от исковата молба по чл.439 ГПК са постигнали ефекта на прекъсване на давността и обосноваване на нова погасителна давност. Този извод се налага от фактите установени по спора – 15.08.2016г.- наложена възбрана по искане на взискателя, 12.02.2018г.- нова молба за възбрана върху недвижим имот, 14.03.2018г.- наложен запор върху сметки на длъжницата, 12.03.2020г- насрочен опис и на 09.03.21г.- нов опис. Или, тези въпроси са изведени от контекста на конкретния спор, тъй като съдържателно включения във тях факт - а именно: изтичане давността по време на процеса, не е осъществен фактически, което ги прави ирелевантни. Мотивите на съда съдържащи негово разбиране в противоречие с приетото и от него,че давността не се спира от подадената искова молба по чл.439 ГПК, не е свързано с решаващ извод, а е становище извън контекста на решаващите мотиви обусловили правния резултат. Т.е. тези мотиви не могат да обосноват релевантност на поставените въпроси. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. Ответникът по касация е поискал разноски за производството, но не е предприел процесуални действия по защита за тази фаза на касационното производство, тъй като в отговора е посочил, че допускането на касационно обжалване следва да бъде „оставено на преценката на съда“. Доколкото втората фаза, по която е представен отговор не се е развила, разноски не се присъждат. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение