Определение № 569 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Л. С. срещу определение № 4950 от 05.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 210 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ІV състав, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу разпореждане от 17.10.2012 г. по гр. д. № 35365 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, І ГО, 43 състав за прекратяване на делото и връщане на исковата молба. Частният жалбоподател смята за неправилно определението, поради което моли настоящата инстанция да го отмени. Счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без обаче да формулира конкретен въпрос в изложението. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното по допустимостта на частната жалба: Р. Л. С. е предявила частичен иск за заплащане на обезщетение за причинените и имуществени вреди с цена от 1 000 лв. при пълен размер от 10 000 лв. В този случай меродавна за определяне на допустимостта на касационното обжалване е цената на частично заявената претенция, а не нейният пълен размер/т.1 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо на основание чл.274, ал.4 от ГПК във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него частна касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение