Определение № 4054 от 29.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на „DANA Gazdasagi Szolgaltato Korlatort Felelossegu Tarsasag“ (DANA Kft)- дружество, регистрирано в У., c фирмен номер 01-09-071637, със седалище- Б., [улица], представлявано от управителя А. К., чрез пълномощника му по делото адв. А. В., срещу определение №1558 от 13.06.202 6г. по ч. гр. д. №197/2026г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено определение №22166/10.11.2025 г., постановено по гр.д.№8207/2025 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което исковата молба, предявена от дружеството против Народното събрание на Република България и Комисията за енергийно и водно регулиране, е върната и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Ответната страна по частната жалба- Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощника си юрк. Р. М., в писмен отговор излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението и за неоснователност на частната касационна жалба.

Другата ответна страна по частната жалба- Народното събрание на Република България, не е взело становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцовото чуждестранно дружество „DANA“ Кфт е съдружник с 50% от капитала на „Д. България“ ООД, което дружество притежава 100% от капитала на „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД и 100% от капитала на „ФМ СОЛ“ ЕООД.Приел е, че ищцовото дружество, в качеството си на съдружник в „Д. България“ ООД, е предявило иск за обезщетение за причинените му вреди в размер на половината от нереализираните приходи от инвестицията му в „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД и „ФМ СОЛ“ ЕООД, които дружества са пропуснали да реализират приходи от продажба на електроенергия по гарантирана цена на изкупуване за периода 01.02.2019г.-31.08.2023г. Според съда не е допустимо ищецът да претендира обезщетение за вреди, които са настъпили пряко в патримониума на друго дружество, дори ако косвено е засегнат и неговият интерес като съдружник. Посочил е, че съгласно съдебната практика вредата е настъпила за дружеството и то е активно легитимирано да претендира обезщетение за същата, а съдружникът търпи само косвени последици- например намаляване на печалбата, дивидента или стойността на дружествения дял. Съдружникът не разполага с активна материалноправна легитимация да претендира лично обезщетение за вреди, настъпили в патримониума на дружеството, тъй като същите засягат пряко имуществената сфера на юридическото лице. Неблагоприятното отражение върху членствените права на съдружника е единствено косвена последица, поради което личен осъдителен иск на съдружника за такива вреди е недопустим поради липса на активна материалноправна легитимация /в този смисъл- определение № 929 от 02.05.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 1628/2023 г., ІІІ Г. О. /. По изложените съображения и доколкото според съда ищецът не твърди да е претърпял самостоятелни, преки и лични вреди, различни от тези на дружествата му, то предявеният от него иск е недопустим. За неоснователно е прието и възражението му, че в качеството му на чуждестранен инвеститор по ДЕХ, има право на иск за накърнената му икономически инвестиция.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на спора:

1. Разполага ли чуждестранният инвеститор по смисъла на чл.1, т.7 от Договора за енергийна харта /ДЕХ/ във връзка с чл.1, т.6 и т.8 от ДЕХ с право на пряк иск по чл.26 от ДЕХ във връзка с чл.10 и чл.13 от ДЕХ срещу държавата- членка, която се твърди да е накърнила инвестицията, когато накърняването на инвестицията се състои в намаляване на приходите и пропуснати ползи на дъщерните дружества на инвеститора, които представляват инвестиция по смисъла на чл.1, т.6 от ДЕХ?

2. Представляват ли твърдените пропуснати ползи на дружествата, попадащи под дефиницията на „инвестиция“ по смисъла на чл.1, т.6 от ДЕХ, увреждане на инвестицията, несъвместимо със задълженията на държавата- членка по ДЕХ, предвидени в чл.10 и чл.13 от същия акт, даващо право на иск по чл.26 от ДЕХ на дружеството- инвеститор, и с оглед на това представляват ли преки вреди по смисъла на ДЕХ за дружеството- инвеститор?

3. Може ли дружество, регистрирано в страна- членка по ДЕХ, да е ищец срещу същата страна- членка по ДЕХ при искове по чл.26 от ДЕХ?

4. Предвижда ли чл.26 от ДЕХ различен от дружеството- инвеститор по смисъла на ДЕХ ищец, когато исковете са предявени по чл.26, ал.2, б.А от ДЕХ пред съдилищата на държавата- членка ответник по иска?

Така формулираните въпроси касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, а по първия, третия и четвъртия въпрос- и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2, пр.2 от ГПК, като твърди, че обжалваното определение противоречи на решението на СЕС от 02.09.2021г. по дело №С-741/2019г. Иска се допускане на касационно обжалване на определението и на основание чл.280, ал.1, т.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по поставения въпрос за възможността чуждестранният инвеститор по смисъла на чл.1, т.7 от Договора за енергийна харта /ДЕХ/ да предяви иск по чл.26 от ДЕХ във връзка с чл.10 и чл.13 от ДЕХ срещу държава- членка, която се твърди да е накърнила инвестицията му. Така уточнен от настоящия състав на съда, въпросът е от значение за изхода на спора, както и за точното прилагане на закона и развитието на правото. По посочения правен въпрос настоящият състав на съда намира, че Договорът за енергийната харта в чл.26, озаглавен „Уреждане на спорове между инвеститор и договаряща се страна“, предвижда процедура и ред за разрешаване на с порове между договаряща се страна и инвеститор от друга договаряща се страна, свързани с инвестиция на последния в зоната на първата, които касаят предполагаемо нарушение на задължение на договаряща се страна съгласно част III от договора. Съгласно т.2, б.А от същата разпоредба ако такива спорове не могат да бъдат уредени по мирен начин съгласно т.1 в срок от три месеца от датата, на която коя да е от страните по спора е поискала мирно решаване, инвеститорът- страна по спора, може да избере да го внесе за разрешаване в съдилищата или административните съдилища на договаряща се страна- страна по спора. От така цитираните разпоредби се налага изводът, че инвеститорът по смисъла чл.1, т.7 от ДЕХ разполага с право да предяви срещу държава- страна по договора иск пред съдилищата й за допуснато от последната нарушение на поетите с договора задължения.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

Видно от исковата молба, подадена от „DANA Gazdasagi Szolgaltato Korlatort Felelossegu Tarsasag“ (DANA Kft), в същата ищецът е изложил твърдения, че има качеството на „инвеститор“ по смисъла на чл.1, т.7 от ДЕХ, че Република България, която е страна по същия договор, чрез своите органи- Народното събрание и КЕВР, е нарушила задълженията си по чл.10 и чл.13 от ДЕХ, и че в резултат на така допуснатите нарушения са му били причинени имуществени вреди, изразяващи се в нереализирани приходи от инвестицията му, в посочения от него размер. Така изложените твърдения сочат на наличие на спор между инвеститор и договаряща се страна по чл.26 от ДЕХ, по който съдът на последната е компетентен да се произнесе. С оглед на същите исковата молба е допустима, доколкото процесуалната легитимация на страните се определя само въз основа на твърденията на ищеца. Дали твърдените от него факти действително са се осъществили и дали от тях следват претендираните от него правни последици са въпроси, относими не към допустимостта, а към основателността на предявения иск. Предвид горното обжалваното определение, с което е потвърдено прекратяването на производството по иска, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,