Определение № 201 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 373/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. С. против решение № 102 от 10.04.2020 г. по гр.д.№ 370/2019 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е извършена съдебна делба. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че в срок преди първото съдебно заседание във втората фаза, касаторът заявил да му се възложи нива, съставляваща имот № ............, с което съдът не се съобразил, въпреки, че посочил като критерий това, че този имот бил до съседен имот, собственост на наследниците от това коляно. Направено е оплакване, че въззивният съд не обсъдил неговите доводи, но обсъдил и се съобразил с възраженията на съделителя К. Г.. Счита, че съдът не е изразил критерии, по които е извършил разпределението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.1, ГПК. Твърди нарушение на принципа на състезателност, което е в противоречие с определение № 1119/02.12.2011г. по гр..д.№ 1057/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., Р № 15/05.03.2015 г. по т.д.№ 151/2014 г.ІІ т.а., според които съдът може да съобразява само факти, които са установени чрез събрани по делото доказателства. Цитирани са и други решения в този смисъл. Втория въпрос е свързан с възлагателна претенция по делбено дело и задължението на съда да се произнесе по нея, като по този въпрос се твърди противоречие с Р № 547/05.03.1975 г. по гр.д.|№ 90/1975 г., І гр.о. Третия въпрос е: при възприет способ за извършване чрез разпределение на земеделските имоти следва ли съдът да се съобрази с предпочитанията на страните, обективирани в своевременно депозираните молби за възлагане. Последния въпрос е за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните, с оглед нормата на чл. 235, ал.2 и чл. 12 ГПК и на доводите и възраженията във въззивната жалба. Ответниците не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила решение е допусната делба на десет земеделски имота между наследниците на С. А. Т., починал 20.01.1959 г. Негови наследници са петте му деца М., М., А., В. и С.. Не се оспорва способът, по който е извършена делбата – чрез разпределение по чл. 353 ГПК по колена. Оформени са пет дяла с първи вариант от приетото СТЕ, така, че наследниците от всяко коляно да получат реален дял – чл. 69, ал.2 ЗН. Касаторът е поискал да му бъде възложен имота с най-голяма площ - нива от 5,995 дка. в м. „Д.“ № ............, който единствен формира дял І-ви, като е обосновал това искане с това, че той и наследниците на сина на общия наследодател С. – К. и Р. притежават съседен имот 005017. Съделителите от другите колена не са изразили становище по това искане, а не са заявили и становище за начин на разпределение. РС не се е съобразил с молбата на С. С.. Извършил е разпределението като не е изложил критерии. С решението: дял І-ви, включващ нива от 5,995 дка. в м. „Д.“ № ..........., е разпределен на В. Г. Г., М. Т. С., З. Т. Г.-П. и К. Т. Г. – наследници от коляното на дъщерята на общия наследодател М.. дял ІІ-ти, включващ ливада от 5,206 дка в м. „Я.“, ПИ ................... е разпределен на В. Х. П., притежаваща 1/5 ид.ч. от делбената маса – от коляното на дъщерята на общия наследодател В.. дял ІІІ, включващ два имота: ливада 4,511 в м. „И.“, имот ............ и ливада от 0,411 дка. в м. „П.“, съставляваща имот ............, е разпределен на касатора С. С. С. и наследниците от същото коляно Р. С. Д. и К. С. К. – наследници от коляното на сина на общия наследодател С.. дял ІV, включващ ливада от 3,282 дка. в м.“И.“, съставляваща имот ........... и ливада с площ 1,138 дка. в м. „П.“, съставляваща имот .......... са разпределени на М. И. М., П. И. З., В. А. Ф., С. А. З. и Н. А. З. – наследници на дъщерята М.. дял V-ти, включва пет имота: ливада с площ 0,472 дка в м. „П.“, съставляващ имот № .........., ливада с площ 1,962 дка. в м. „П.“, имот № .........., ливада с площ 0,545 дка. в м. „П.“, имот № ......... и нива с площ 0.467 дка. м. „К.“, имот .......... Разпределен е на М. А. |К., П. С. Я., С. Н. С. и А. Н. С. – наследници на сина на общия наследодател А.. Решението на РС е обжалвано само от С. С. С., който е поискал в дял на коляното, към което принадлежи да бъде разпределен дял първи, защото съседния имот .............принадлежи на същото коляно. К. К. и Р. Д. /съделители от същото коляно/ са взели становище да се уважи жалбата. Тя обаче е оспорена от получилите дял първо и конкретно от К. Г., според който тази нива е транспортно най-добре комуникирана. Ползвал я е С., но като предоставял възмездно на други хора да я косят, да секат овошките в нея, прибирал дървата и оставял клоните на нивата. В хода на производството, С. е изразил и евентуално становище да се разменят получилите дял трети с получилите дял пети. Страните не са могли да постигнат спогодба, като мотивите за това е изложило трето за спора лице – съпругата на С. на пълномощник – адвокат О., който, ги е изложил пред съда. По същество въззивният съд разменил дял пети с дял трети, като разпределил на касатора, Р. С. Д. и К. С. К. имотите от дял пети, а на М. А. |К., П. С. Я., С. Н. С. и А. Н. С. – наследници на сина на общия наследодател А. разпределил имотите от дял трети. При постановяване на този резултат, съдът е изложил съображения, че в случая не се извършва възлагане по чл. 349 ГПК, а разпределение по чл. 353 ГПК, при която молба от съделител не обвързва дела относно това кай дял на кого да бъде разделен. Приел е за доказано, че имота в м. „И.“ е ползван от К., С. и Я. и в него има подобрения – вила на два етажа, изградена от наследодателя им. Същевременно, съдът се е съобразил, че дял пети включва имоти в м. „П.“, който е до дворно място с къща на С.. Съдът е изложил в мотивите заявеното от адв. О. – пълномощник на С., К. и Я., че съпругата на касатора С. е заявила, че не искат стръмните места от дял пети, но е приел, че няма данни те да са необработваеми, т.е. това изявление не е повлияло на начина на разпределение. Съдът е изложил и мотив, че избраното разпределение – размяна на двата дяла съответства на броя на съделителите и стойността на дяловете им в рамките на всяко от колената и възможност за получаване на реален дял при следваща делба само между съделителите от отделното коляно. Не кореспондира на мотивите към обжалваното решение твърдението, че не са обсъдени всички доказателства и доводите на страните и, че съдът се е позовал на изявления на трето за спора лице. Доказателствата и доводите са обсъдени, но последните не са намерени за основателни. В случая не се касае за изявление на трето лице, а на пълномощника на друг съделител, което не е повлияло на крайния извод. За избрания начин на разпределение на дяловете, съдът е съобразил други обстоятелства. Затова първият поставен въпрос не обуславя основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос е свързан с възлагателна претенция по делбено дело и задължението на съда да се произнесе по нея, като по този въпрос се твърди противоречие с Р № 547/05.03.1975 г. по гр.д.|№ 90/1975 г., І гр.о. Този въпрос е неотносим. Предмет на делбеното дело са земеделски имоти. На възлагане по чл. 349 ГПК, бивш чл. 288, ал.2 ГПК/отм./ подлежат само жилища. Преклузивният срок за заявяване на възлагателна претенция се отнася само за претенция за възлагане по чл. 349 ГПК. В случая този текст е неприложим, както и Р № 547/05.03.1975 г. по гр.д.№ 90/75 на ВКС, І гр.о., тъй като имотите, предмет на делба във втората фаза са само земеделски. За разпределението по чл. 353 ГПК не се заявява претенция, а ако са заявени предпочитания следва да са посочени и критерии, въз основа на които да се разпредели конкретен имот на определен съделител. Основният критерии за извършване на разпределението са стойността на дяловете на съделителите от делбената маса и стойността на образуваните дялове. Според съдебната практика критерии са и трайно установено ползване на имота и извършване на подобрения в него. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. Целта е да се спази по възможност правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН - всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм./ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове, част от които е и това да има най-малко разместване на имуществени блага. Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г. о., Решение № 78 от 10.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2018 г., I г. о., Решение № 140 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 373/2010 г., I г. о., Решение № 66 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2017 г., II г. о. В случая извършване на подобрения в имота е приложения критерий, като въззивният съд е съобразил и заявеният от касатора критерий – близост до личен негов имот. Разпределяне на касатора на дял първи не би съответствал на принципа, заложен в чл. 69, ал.2 ЗН, тъй като в коляното, към което принадлежи касатора има още две съделителки, а имота в дял първи е само един. Предвид изложеното, въззиното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, а вторият въпрос и цитираната по него практика са неприложими към избрания от съда способ за извършване на делбата по чл. 253 ГПК. Третия въпрос е: при възприет способ за извършване чрез разпределение на земеделските имоти следва ли съдът да се съобрази с предпочитанията на страните, обективирани в своевременно депозираните молби за възлагане. Както вече се посочи, при способът по чл. 253 ГПК, съдът не е обвързан от заявените искания на страните, а съобразява изложените по-горе критерии. Съдът е съобразил изведените от съдебната практика критерии. Изводът му, че не е обвързан от заявеното искане е съобразен с предпоставките за прилагане на чл. 253 ГПК и съдебната практика по този текст. Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи с Решение № 78 от 10.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2018 г., I г. о. Това решение обаче разглежда критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти, а не обвързан ли е съдът от заявеното искане от съделител кой имот да му бъде разпределен. Поради това, че не е доказано противоречие със съдебната практика по поставения въпрос, не се допуска касационно обжалване. Последния въпрос е за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните, с оглед нормата на чл. 235, ал.2 и чл. 12 ГПК и на доводите и възраженията във въззивната жалба. Съдът не констатира пропуски на съда в посочения смисъл. От изложеното по-горе е видно, че мотиви са изложени, като в тях са обсъдени оплакванията във въззивната жалба и взетите становища на страните. Въззивният съд не е процедирал в противоречие със съдебната практика по приложението на посочените процесуални норми, поради което и по този въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение