Определение № 16 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 313/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу решение № 1264/30.10.2020 г. по в. т. д. № 2605/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което е обезсилено решение № 3192/16.07.2020 г. по гр. д. № 8401/2019 г. на Районен съд Варна за отхвърляне на предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу дружеството касатор иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сума в размер 16 863, 56 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка, сума в размер 2 075, 95 лв. – мораторна лихва върху главницата, 3 887, 38 лв. – съдебноделоводни разноски и 15 лв. – разноски по ликвидация на щета. В подадената касационна жалба се излагат твърдения за наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че отделните заплатени от застрахователното дружество на увреденото лице суми не представляват отделни искове, а един регресен иск с цена над 25 000 лв. Заявява се становище, че в случая е налице кумулативно съединяване на няколко иска с цена под 25 000 лв., поради което същите правилно са били разгледани от Районен съд Варна като първа инстанция, а не от Окръжен съд Варна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне на въззивния състав в отклонение от установена казуална практика на ВКС, както и с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулира се следният въпрос, който според касатора е обусловил изводите на въззивния съд и е включен в предмета на делото: „При предявена регресна претенция на застраховател, включваща искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, както и претенции за разноски, всяка с цена под 25 000 лв., дали за определяне на родовата подсъдност е меродавна цената на отделните искове или сборът от цената на всички искове?“. Сочи се отклонение от практика на ВКС, обективирана в определение № 1424/30.12.2011 г. по гр. д. № 722/2011 г. на III ГО, решение № 8/01.02.2012 г. по гр. д. № 1011/2011 г. на IV ГО, определение № 477/2014 г. по ч. гр. д. № 3379/2014 г. на III ГО, определение № 119/2020 г. по ч. гр. д. № 955/2020 г. на IV ГО, определение № 36/2016 г. по ч. гр. д. № 6028/2015 г. на III ГО, решение № 239/13.02.2018 г. по т. д. № 626/2017 г. на II ТО. Претендира се отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски. От ответника по касация ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор на касационната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявен иск за осъждане на ответника да заплати това, което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Пожар и други опасности“, е платил на пострадалото лице в изпълнение на решение № 4784/27.11.2015 г. по гр. д. № 1455/2015 г. на Районен съд Варна, включително разноски по воденото дело. След изплащане на тази сума в полза на ищеца е възникнало право по смисъла на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ да претендира тази сума от прекия причинител на вредата. В контекста на изложеното в исковата молба, въззивният съд е достигал до извода, че се касае за осъществяване на регресни права, възникнали след встъпване на застрахователя в правата на застрахованото лице, заявени за защита с една искова претенция в размер на 27 912, 71 лв., а не за няколко обективно съединени иска при условия на кумулация. Заявената цена на иска предопределя спорът да е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, поради което е обезсилил първоинстанционното решение. Настоящата инстанция намира, че няма основания за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Окръжен съд Варна въззивно решение. Изведеният процесуален въпрос е намерил своя отговор в служебно известната на състава практика, обективирана в решение № 152/2011 г. по т. д. № 51/2010 г. на I ТО, решение № 114/2011 г. по т. д. № 745/2010 г. на II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на I ТО, решение № 127/2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ТО, решение № 66/27.04.2021 г. по т. д. № 496/2020 г. на II ТО, както и определение № 70/2016 г. по т. д. № 2228/2015 г. на II ТО, потвърдено с определение № 252/2016 г. по ч. т. д. № 1148/2016 г. на I ТО, ВКС, от която въззивната инстанция не се е отклонила и която изцяло се споделя от настоящия състав. В цитираните съдебни актове е прието, че при определяне правната квалификация на иска съдът основава извода си на обстоятелствата, от които произтича заявеното за защита материално право, и петитума на иска. Регресното право по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ възниква по силата на закона, а основанието за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на застрахователя да изплати обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск. С иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ се реализира именно това регресно право. Сочената разпоредба предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – от търсената сума. Дали предявеният иск по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е основателен в заявения размер е въпрос по същество на спора, по който съдебният състав дължи произнасяне с крайния си акт. Ето защо, при заявен размер от 27 912, 71 лв., то по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК родово компетентен се явява окръжен съд като първа инстанция, а не районен съд. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която не може да бъде дерогирана по взаимно съгласие на страните, а последиците от нарушаването й от първоинстанционен съд, който е с ранг на районен, влече след себе си недопустимост на постановеното от него решение по аргумент от обратното на чл. 270, ал. 4 ГПК. Цитираната от касатора практика, намерила израз в решение № 8/2012 г. по гр. д. № 1011/2011 г. на IV ГО, определение № 477/2014 г. по ч. гр. д. № 3379/2014 г. на III ГО, определение № 36/2016 г. по ч. гр. д. № 6028/2015 г. на III ГО, решение № 239/2018 г. по т. д. № 626/2017 г. на II ТО на ВКС, е неотносима към казуса, тъй като актовете не са постановени по спорове, възникнали в резултат на предявени по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ искове. Сочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 1424/2011 г. по гр. д. № 722/2011 г. на III ГО и определение № 119/2020 г. по ч. гр. д. № 955/2020 г. на IV ГО на ВКС нямат характера на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, неудовлетворен се явява допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на казуална практика на касационната инстанция, от която въззивният съд не се е отклонил, изключва приложението на сочения при евентуалност допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. След като не се установява наличието на предпоставките по чл. 280, ал. ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Окръжен съд Варна. При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за настоящата инстанция разноски, които са в доказан размер от 875 лв. – платено адвокатско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС