Определение № 605 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г отделение от 22.03.2010 год., постановено по гр.дело № 6136/2009 год., с което е оставено в сила решение от 02.04.2009 год. по гр.дело № 24360/2007 год. на Софийския районен съд, 67-ми състав за допускане делба на дворно място, представляващо У./п-л/ І-1705 от кв.23 о плана на [населено място], местността Н.”Х. В.” с площ 420 кв.м. при квоти: по 1/6 идеална част/ид.ч./ за П. Й. Г. и Г. Й. Г. и по 2/6 ид.ч. за Т. С. Г. и Й. З. Б.. Недоволен от въззивното решение е касаторът П. Й. Г. от [населено място], представляван от адвокат П. П. В. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като „правилното решаване на казуса е от значение за точното прилагане на закона”. С разпореждане на Председателя на ІІ гражданско отделение на 02.11.2010 год. преписка вх.№ 17060/29.10.2010 год. е върната на въззивния съд за привеждане касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК тъй като същата не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. С допълнение към изложението (към молба с вх.№ 81861 от 19.11.2010 год.) е посочено, че основанието е чл.281, т.3 ГПК – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – ЗН/глава ІІ-ра – наследство по закон/. Ответниците по касация Т. С. Г., Й. З. Б. и Г. Й. Г., всички от [населено място], н вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че на наследниците на С. Г. Б., починал на 11.04.1979 год. е възстановен процесния имот на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ и чл.14 ЗСПЗЗ, а при определяне дяловете на страните в делбения имот са съобразени разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.9 и чл.10, ал.1 ЗН. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение