Определение № 218 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 755/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба с вх. № 2084 от 22.05.2020 г., подадена от З. М. М., от [населено място], общ. Шумен, и Б. М. Апти, от [населено място], общ. Каолиново, чрез процесуалния им пълномощник, срещу разпореждане № 327 от 09.03.2020 г. по в.ч.т.д. № 651/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната съвместна частна касационна жалба на настоящите жалбоподатели с вх. № 557 от 31.01.2020 г. срещу определение № 12 от 07.01.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 651/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта му, в която след частична отмяна на определение № 185 от 04.07.2019 г., постановено по т.д. № 58/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, същото е потвърдено в частта му за оставяне без уважение на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на З. М. М. за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата за производството пред първата инстанция държавна такса за горницата над 50 %, както и в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното определение № 185 от 04.07.2019 г., постановено по т.д. № 58/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му за оставяне без уважение в цялост на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на Б. М. Апти за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата за производството пред първата инстанция държавна такса. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Частните жалбоподатели твърдят, че с тяхна молба с вх. № 1340/06.03.2020 г., постъпила в регистратурата на Апелативен съд – Варна, са отстранени всички констатирани от администриращия частната касационна жалба съд нейни нередовности, поради което към датата на постановяване на разпореждането за връщането й не е съществувало основание за това. По тези съображения се иска отмяна на разпореждането от 09.03.2020 г. и връщане на делото на Апелативен съд – Варна за продължаване на действията по администрирането на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: При проверка на редовността на депозираната срещу определение № 12 от 07.01.2020 г., постановено по в.ч.т.д. № 651/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна частна касационна жалба с вх. № 557 от 31.01.2020 г. съдията-докладчик е констатирал, че същата е нередовна, поради което с разпореждане № 167 от 04.02.2020 г. я е оставил без движение, като е указал на частните касатори в едноседмичен срок от получаване на съобщението да я приведат в съответствие с изискванията на закона, а именно: на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 и чл. 280, ал. 1 ГПК да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и да представят доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 19 от ТДТССГПК. Жалбоподателите изрично са предупредени, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, частната касационна жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането, видно от върнатото съобщение, е връчен на процесуалния представител на настоящите жалбоподатели – адв. С. Ч., на 20.02.2020 г. В рамките на указания от съда срок, указанията не са били изпълнени, поради което, като е констатирал това обстоятелство, съдията-докладчик с разпореждане № 327 от 09.03.2020 г. е върнал частната касационна жалба. Проверката за редовност на подадена жалба е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва, тъй като чрез нея жалбоподателят определя обема на търсената защита и съдействие в производството съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК. В конкретния случай, съдията-докладчик е констатирал, че подадената частна касационна жалба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което с разпореждането от 04.02.2020 г. ясно, недвусмислено, конкретно и изчерпателно е посочил какви са констатираните нередовности, начинът, по който те трябва да бъдат отстранени, като частните касатори са предупредени, че неотстраняването на същите в срок ще има за последица връщане на жалбата. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да върне жалбата, която администрира, когато в рамките на предоставения й срок страната не отстрани допуснатите нередовности. Конкретният случай е именно такъв – констатирани са нередовности в подадената частна касационна жалба, предоставен е срок за отстраняването им, за това жалбоподателите са уведомени по надлежния ред, като в указания срок нередовностите не са отстранени. В тази безспорна хипотеза, единствената възможност за администриращия съд е да върне жалбата. В случая не се оспорва редовността на връчването на съобщението с приложен препис от разпореждането с указанията на съда. Наведените твърдения, че жалбоподателите са предприели процесуално поведение, целящо и постигнало отстраняване на констатираните нередовности на подадената частна касационна жалба към 05.03.2020 г., не се отразяват върху правилността на преценката на съдията-докладчик за безрезултатно изтичане на едноседмичния срок. Това е така, защото даденият едноседмичен срок е започнал да тече на 20.02.2020 г. и съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл на 27.02.2020 г., четвъртък, присъствен ден. Молбата с вх. № 1340, с която жалбоподателите твърдят, че са изпълнили дадените им с разпореждането от 04.02.2020 г. указания, е постъпила в регистратурата на Апелативен съд – Варна на 06.03.2020 г., като е изпратена по куриер ден по-рано. При това положение и при съобразяване и на разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. първо ГПК, следва да се заключи, че жалбоподателите са предприели процесуално поведение съобразно указаното им от администриращия частната касационна жалба съд едва на 05.03.2020 г. Тези им процесуални действия обаче правилно не са взети предвид от съда по арг. от чл. 64, ал. 1 ГПК, доколкото са извършени след изтичане на едноседмичния срок по чл. 262, ал. 1 ГПК. С оглед неизпълнение на дадените указания в срок и в съответствие с процесуалните правила нередовната частна касационна жалба е била върната законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение