Определение № 181 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2013 г.

Обжалвано е решение № 415 от 21.12.2012г. на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 923/2012г., с което е потвърдено решение № 206 от 04.05.2012г. по гр.д. №1665/2011г. на Пернишки районен съд. С последното е признато за установено, че Т. В. И. и И. В. С. са съсобственици на по * ид.ч. от недвижим имот, който по отменения кадастрален план на [населено място], одобрен през 1961г., е представлявал имот пл. № * с площ * кв.м., а по сега действащия план на [населено място] погрешно е нанесен като два отделни имота: пл.№ * с площ * кв.м. и пл.№ * с площ * кв.м. Касационната жалба е подадена от ответницата Т. В. И. чрез пълномощника адв. О.. Наведени са твърдения, че между страните липсва спор за материално право; предявеният иск е недопустим и с него ищцата се опитва да заобиколи административния ред за защита. Ответникът по жалбата И. В. С. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. В случая, видно от приложеното на л. 7 от първоинстанционното дело удостоверение на [община], данъчната оценка на недвижимия имот - земя и сгради е 3560,50лв., а само на земята оценката е 1916 лв. Горната сума се явява цена на предявения иск по чл. 53, ал.2 З. съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Тъй като тя е под 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Поради изложеното при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.