Определение № 4594 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР срещу въззивно решение № 230 /06.12.2024 г. по в.гр.д. № 370 /2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 633/15.05.2024 г. по гр.д. № 2357/2023 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на Д. И. Я. сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 22.11.2021 г., както и сумата 2 159.60 лева обезщетение за имуществени вреди от същата злополука за заплащане на оперативно лечение и консумативи, свързани с лечението на получената травма, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.11.2021 г. до окончателно изплащане. Ответникът в касационното производство Д. И. Я. не е подал писмен отговор на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. Производството по делото е спирано и възобновено след постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1 /2023 г. на ОСГК на ВКС. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения от касационния жалбоподател въпрос, уточнен от съда съгласно предвиденото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които се събират и служебно от съда (съдебна експертиза), когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и при съответно оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и /или оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, на които е основано решението му, когато тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма? Въпросът е свързан с доводи, че въпреки доводите във въззивната жалба въззивният съд, както и първоинстанционният, е допуснал процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства и при допускането и събирането на доказателства за претърпяна от ищеца предишния месец травма на същото коляно на левия крак, които имат значение за направеното от жалбоподателя (ответник по исковете) възражението за съпричиняване, което е основано на императивна материалноправна норма. От мотивите на въззивния съд се установява, че той е основал изводите си на отговорите на поставени устно въпроси на вещото лице, че видно от заключението му и от отговорите му, вещото лице не се е запознало с представената медицинска документация за предишната травма преди да изготви заключението си и съответно не я е обсъдило в заключението си, а въззивният съд, както и първоинстанционният съд, не е поставил допълнителна задача на вещото лице, въпреки доводите във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение и необходимостта от специални знания за правилна преценка на медицинската документация, която има значение за приложението на императивна материалноправна норма, с която е уредено съпричиняването. С това въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в т.3 от посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение № 1 /09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос е обусловил и другия (първия) поставен от жалбоподателя въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена цялостна преценка на доказателствата по делото – поотделно и в съвкупност и да установи всички правнорелевантни факти, които да обсъди с оглед приложението на чл.52 ЗЗД? Поради изложеното са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.. Жалбоподателят обжалва цялото присъдено обезщетение, поради което следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 277.73 евро, което представлява равностойността на 543.19 лева. Воден от изложеното съдът