Определение № 3058 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Г. К., с адрес в [населено място], чрез адв. Т. М., против въззивно решение № 73 от 26 април 2023 г., постановено по в.гр.д. № 59/2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 458 от 13 декември 2022 г., постановено по гр.д. № 404/2022 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, за отхвърляне на предявения от А. К. против Ф. А. К. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в н.а. № ., т.., рег. № .., д. № .. от ... г. на нотариус Ю. К., рег. № .. на НК. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Съдебният акт е постановен при явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика. Спорът е дали е налице извършено плащане от купувача Ф. К. относно н.а. № .., т.., рег. .., д. .. от ...год., с който му са продадени недвижими имоти от Г. К. и съпругата му Г. П. К. (общо 5 имота, подробно описани в нотариалния акт), като задължението на купувача е било да изплати продажната цена от 69725,50 лева. Касаторът твърди, че в случая е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради това че банковата сметка е открита само на името на Г. К., а продавачите са двама - Г. К. и Г. К.. Разплащането е ставало чрез банкова карта само на името на Г. К. чрез пълномощник, което според касатора означава, че продавача Г. К. е нямал достъп до внесените суми по извършената от него продажба на недвижимите имоти. Поддържат се и доводи, че окръжният съд е разгледал делото по правилата на въззивен съд, въпреки че е трябвало да събере нови доказателства като първа инстанция; изградил е доводите си върху решение № 14/20.01.2020 г. по гр.д. № 1328/2016 г. на Районен съд Велинград, което е било обезсилено от ВКС; приел е като доказателства мотивите от постановление на Районна прокуратура София от 07.12.2020 по пр.пр. № 3126/2020 г., които данни не са събрани по реда на ГПК, а по реда на друг процесуален закон – НПК; съдът не е взел предвид, че част от продадените имоти не са собственост на продавачите Г. и П. ( вероятно техническа грешка при изписването на името на продавачката – Г. ) К.; поддържа се, че видно от назначената и приета техническа експертиза по решение № 15 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 863/2012 г. на Районен съд Велинград, потвърдено с решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 4966/2013 г. на ВКС, І г.о., в имота въобще не съществуват част от процесните имоти - две сгради: гараж със застроена площ от 15 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 67 кв.м.; на тяхно място е налице една пристройка със застроена площ от 82 кв.м., разделена с преградна стена на две части - западна - с площ от 44 кв.м., и източна - с площ от 38 кв.м. Заявява се, че с решение № 172 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 1060/2014 г. на Районен съд Велинград (необжалвано и влязло в сила) е отхвърлен предявеният от Ф. К. против Н. ( вероятно техническа грешка при изписване на името на страната – Н. ) К. и А. К. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на Н. К. и А. К., че Ф. К. е собственик на недвижим имот, находящ се във В. а именно: самостоятелен обект в сграда - източната част от приземен етаж, целият етаж със застроена площ от 135,00 кв.м., със самостоятелен вход от изток, част от масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж със застроена площ от 135,00 кв.м., построена в урегулиран поземлен имот VIII, отреден за имоти с планоснимачни номера 1274 и 1275, в квартал 275 по плана на В., с площ на имота от 570,00 кв.м., и за осъждане на Н. К. и А. К. да предадат владението върху описания недвижим имот, като неоснователен и недоказан. Посочва се още, че с решенията на предходните инстанции (Окръжен съд Пазарджик и Апелативен съд Пловдив) е приета извършена продажба на сгради, които въобще не съществуват в имота. Това са едноетажна масивна сграда - гараж, със застроена площ от 15 кв.м., построена в североизточната част на поземления имот, и едноетажна масивна сграда – складови помещения, със застроена площ от 67 кв.м., построена в северозападната част на поземления имот. Това е видно от решение № 15 от 16.01.2013 г. по гр.д. № 863/2012 г. на Районен съд Велинград, потвърдено с Решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 4966 / 2013 г. на ВКС. Същевременно, по време на изповядване на н.а. № .., т. ., рег. № .., д. .. от ... г., продавачите Г. К. и съпругата му Г. К. са подписали декларация, в която са потвърдили неистина, че по време на изповядване на сделката няма висящи дела. Според касатора висящото дело за тези имоти е било гр.д. № 4966/2013 г. на ВКС, І г.о. Това е видно от постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.10.2020г. на Районна прокуратура В.. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Ф. А. К., с адрес в [населено място], чрез адвокат К. Г., в писмен отговор оспорва наличието на основание както за допускане на касационното обжалване, така и за неправилност на обжалваното решение. Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне до размер на 1/4 ид.ч. на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между продавачите Г. К. и Г. К. и купувач Ф. К. поради неплащане на цената, който договор е обективиран в н.а. № .., т. ., рег. № ..., н.д. № .. от ... г. на нотариус, рег. № .. на НК, вписан в Служба по вписванията - [населено място] вх.рег. № .. г., акт № .., т. .., д. № ... г., до размер на 1/4 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда – приземен етаж, със застроена площ 135 кв.м.; 2. самостоятелен обект в сграда – първи жилищен етаж, със застроена площ 135 кв.м.; 3. самостоятелен обект в сграда – мансарден етаж, със застроена площ 135 кв.м., които три етажа са част от масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж, със застроена площ от 135 кв.м., построена в поземлен имот, съставляващ УПИ ..., в кв. 275 по регулационния план на [населено място], целият с площ от 570 кв.м., при описани граници, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с правото на собственост върху поземления имот; 4. едноетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 15 кв.м., построена в североизточната част на поземлен имот, съставляващ УПИ ..., в кв. 275 по регулационния план на [населено място], целият с площ от 570 кв.м., при описани граници; 5. едноетажна масивна сграда – складови помещения, със застроена площ от 67 кв.м., построена в северозападната част на поземлен имот, съставляващ УПИ ..., в кв. 275 по регулационния план на [населено място], целият с площ от 570 кв.м., при описани граници; 6. поземлен имот № 095150, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ: ..., в местността „Ос. бр.” с площ от 2,774 дка, при описани граници. Първоначално искът е бил предявен от А. К. и Г. К. и е бил насочен към разваляне на целия договор за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на разпоредителната сделка. Първоинстанционният районен съд В. е отхвърлил иска изцяло; Окръжен съд Пазарджик е потвърдил решението на районния съд в отхвърлителната част за 1/4 ид.ч. по иска на А. К., като е взето предвид, че Г. К. е направила отказ от иска още пред първата инстанция. С решение от 05.07.2022 г. на ВКС е прието, че предмет на разглеждане е иск от А. К. с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен между Г. и Г. К. от една страна и Ф. К. - от друга, който иск е предявен от ищеца в качеството му на наследник на Г. К. е и до размер на 1/4 ид.ч. от имотите, предмет на сделката. Така, очертавайки предмета на делото, съдът е намерил, че цената на иска сочи родова подсъдност на последното на окръжен съд като първа инстанция, поради което е обезсилил постановените от Районен съд Велинград и Окръжен съд Пазарджик решения и е изпратил делото на Окръжен съд Пазарджик, който да разгледа спора като първа инстанция. Ищецът е твърдял, че поетото от купувача задължение да заплати продажната цена на имотите в общ размер на 69725,50 лева в едногодишен срок от изповядване на сделката не е изпълнено. По делото се установява, че с н.а. № .., т. .., рег. № ..., н.д. № .. от ... г. на нотариус Ю. К., рег. № ... на НК, вписан в Служба по вписванията - [населено място], продавачите Г. К. и съпругата му Г. К. продават на внука си Ф. А. К. описаните в акта недвижими имоти за сумата от 69725,50 лева, която сума е уговорено да се изплати изцяло по банков път от купувача на продавачите в едногодишен срок от изповядване на сделката по банковата сметка на един от двамата продавачи, като е допустимо и плащане на части в рамките на срока. Продавачите са си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване върху имотите по чл. 56 ЗС. Продавачът Г. К. е починал на ....г. и е оставил наследници по закон: съпругата си Г. П. К. (починала в хода на делото на 27.08.2022 г.) и ищеца – негов син, А. Г. К.. По делото са представени 32 бр. вносни бележки за платени суми от купувача Ф. К. по сметка на продавача Г. К. в „Е.“ ЕАД за общата сума от 69800 лева с основание „договор за ПП-покупко-продажба на имот“. Изслушано е заключение на счетоводна експертиза, от което се установява, че банкова сметка В. в „Е.“ ЕАД е открита в обслужващ офис Л., [населено място], на 19.08.2013 г. на името на Г. К., както и че за периода 03.10.2013 г.-17.04.2014 г. по сметката са направени 34 вноски от ответника Ф. К. на обща стойност 68900 лева с посочено основание „По договор за ПП на имот“ като направените вноски са изтеглени с издадената банкова карта на името на Г. К. от банкови терминали в [населено място], които тегления са правени многократно в рамките на деня или след това. Установява се още, че по прокурорска преписка, образувана по сигнал на ищеца за престъпление по чл. 209 НК, е отказано образуване на наказателно производство поради липса на достатъчно данни за осъществен състав на престъпление; по преписката е налице пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, с което Г. К. е упълномощила П. И. М. да я представлява пред „С. Женерал Е.“ ЕАД, вкл. с права да открива и закрива банкови сметки и да се разпорежда неограничено с паричните средства по тях. От приложените документи по преписката се установява, че именно П. М. е открил банковата сметка на Г. К. в „Е.“ ЕАД с посочения IBAN, респ. закрил същата впоследствие, както и че именно той е получил и издадената на нейно име банкова карта, като в обясненията, дадени от К. по прокурорската преписка, същата е заявила, че е получила цялата сума по сделката с имота и няма претенции към изпълняване на същата. Спорният въпрос е налице ли е изпълнение на задължението на ответника да заплати продажната цена от 69725,50 лева по договора за покупко-продажба, с който Г. и Г. К. са му продали описаните в акта недвижими имоти. Съдът е приел, че безспорно банкова сметка на името на Г. К. е била разкрита в посочената банка от упълномощеното от нея лице П. М., както е и безспорно, че посредством 34 броя плащания сума в общ размер от 69800 лева с основание на плащането - по договор за покупко продажба на недвижим имот, е заплатена от ответника и е постъпила по сметката на Г. К.. Въззивният съд е достигнал до извод, че цената по сделката е заплатена, като дали и от кого впоследствие паричните суми са изтеглени от банковата сметка на продавача, както и дали са предадени на последния или на трето лице със или без негово знание и съгласие, няма отношение към факта на плащане и не може да го елиминира. Поставените от касатора въпроси, сочени от него като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не обосновават допускането на касационното обжалване. На първо място се пита допустимо ли е окръжният съд да се ползва от доказателствата по обезсилено решение на районен съд, след като делото е върнато поради нарушение на родовата подсъдност на иска, съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Въпросът няма претендираното значение. С решение № 8 по гр.д. № 1011/2011 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че съгласно чл. 270, ал. 3, изр. второ ГПК, при обезсилване на решение поради неподсъдност на спора, въззивната инстанция е длъжна да изпрати делото на компетентния съд (в този смисъл е и правилото на чл. 118, ал. 2 ГПК). Това означава, че се запазват последиците от предявяване на исковата молба и че производството продължава, като се зачитат извършените от страните процесуални действия. В случая изводът за запазване на последиците от предявяване на иска и зачитане на извършените от страните процесуални действия е относим и към настоящото дело. Събраните в настоящия процес пред районния съд доказателства не губят процесуалната си стойност. Те са надлежно събрани, като фактът на обезсилване на съдебното решение поради нарушение на родовата подсъдност на спора не води до изключване на събраните доказателства или до нужда всяко процесуално действие, свързано със събиране и оценка на доказателствата, да се извършва отначало. Подобна линия на разсъждение е застъпена и в решение № 158 на ВКС по гр.д. № 493/2021 г., IV г. о., където се приема принципното разрешение, че новото разглеждане на спора след обезсилване на решението поради родова неподсъдност не е с различен обем от първоначалното разглеждане с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция и по-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за обезсилване на решението. Указанията по прилагането на процесуалния закон посочват на съда и страните кои процесуални действия са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. При постъпване на делото в компетентния съд при обезсилване на решение поради родова неподсъдност на спора не започва да тече нов срок за отговор на исковата молба, когато при обезсилване на първоначалното решение не е констатирано, че това действие е ненадлежно извършено и съдът следва да зачете извършените до този момент действия при първото разглеждане на делото, свързани с връчване на исковата молба на ответника и подаване на отговор от последния в срок. В конкретния случай не се установява порок, който да налага започване отначало на процеса по събиране и представяне и на доказателства. Нещо повече – в първото по делото заседание пред окръжния съд след връщане на делото от ВКС процесуалният представител на ищеца е поискал изискване на прокурорската преписка, в която се намира пълномощното, с което единият продавач е упълномощил трето лице да открие банкова сметка на името на продавача и да го представлява в отношенията с банката. Това искане е уважено и преписката е изискана. Видно е, че ищецът по никакъв начин не е бил възпрепятстван да прави доказателствени искания и да иска попълване на делото с нов доказателствен материал. Вторият въпрос е допустимо ли е при продажба на имот от двама продавачи престацията от продажбата да се ползва само от един от продавачите. И по този въпрос също не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Това е така, на първо място, защото отговорът на въпроса как ще се ползва дадена сума, представляваща продажна цена по сделка, няма отношение към характера на сумата именно като продажна цена; налице е надлежно изпълнено задължение на купувача да заплати дадена сума в изпълнение на задължението си като купувач, осъществявайки типичната за този вид сделки парична престация. На следващо място – в самия нотариален акт (т. 6, абзац 2 от нотариалния акт) е уговорено, че продажната цена ще бъде платена от купувача изцяло по банков път в едногодишен срок от изповядване на сделката по банкова сметка на името на един от двамата продавачи, като се допуска и плащане на части в рамките на посочения срок. По делото е безспорно, че цената е платена по уговорения в договора начин, с оглед на което поставеният от касатора правен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторени разноски, които са в размер на 3610 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,