Определение № 432 от 11.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 775/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сайлест” ЕООД, представлявано от адв. С. Д., „Минерали Индустриали България” ООД, представлявано от адв. А. К., и „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./, представлявано от адв. Н. В., срещу решение № 784 от 17.12.2021г. по т.д. № 81/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което, след отмяна на решение № 260480 от 03.12.2020г. по т.д. № 193/2020г. на СГС, ТО, VI-8 състав е отхвърлена молбата на „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ватия Трейдинг” ЕООД.

Касаторът „Сайлест” ЕООД поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че е кредитор с прието вземане, който е предявил иск с правно основание чл.646 ТЗ за обявяване на нищожност на учреден особен залог върху имуществото на цялото предприятие на длъжника „Ватия трейдинг” ЕООД и три установителни иска против приети вземания на други кредитори, свързани лица с длъжника. Сочи, че изложените обстоятелства обуславят правния му интерес и процесуалната му легитимация да обжалва неправилното въззивно решение, с което се прекратява производството по несъстоятелност. Поддържа, че определението по чл.692 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо, но според последиците, които произтичат от него, то има силата на съдебно решение и установява вземанията и привилегиите на всички кредитори, както и представлява изпълнителен титул, даващ основание да се осребрява имуществото на длъжника и то да се разпределя съобразно размерите и привилегиите на приетите вземания. Излага съображения за необоснованост на извода на въззивния съд, че „Булгар Минерали – Стрелча” АД вече няма качеството на кредитор, направен въз основа на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, допусната незаконосъобразно с оглед наличието към този момент на влязло в сила решение, признаващо със сила на пресъдено нещо вземанията на посоченото дружество. Поддържа, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е непълно и необосновано и не следва да бъде кредитирано. Сочи още, че „Булгар Минерали – Стрелча” АД е кредитор с приети вземания и до установяване несъществуване на прието вземане, което може да стане само по исков ред, кредиторите с приети вземания са кредитори на длъжника. Намира, че дори и вземанията на този кредитор, подал молбата по чл.625 ТЗ, да са отпаднали, това не е основание за прекратяване на производството по несъсъстоятелност, тъй като то вече е многостранно и в него участват като другари всички кредитори на длъжника с приети вземания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Задължително ли е и по отношение на кои производства е задължително установителното действие на определението по чл.692 ТЗ, с което е одобрен списъкът на приетите вземания в производството по несъстоятелност?

2. Допустимо ли е въззивната инстанция да отмени решението, с което е открито производство по несъстоятелност и да прекрати това производство единствено поради факта, че след откриването на производството и след приемането на вземания и на други кредитори на длъжника вземането на кредитора, подал молбата по чл.625 ТЗ, е отпаднало, без да изследва общото финансово състояние и състоянието на платежоспособност на длъжника?

Поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно, като повтаря съображенията, изложени в касационната жалба.

Касаторът „Минерали Индустриали България” ООД поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и очевидно неправилно. Твърди, че е кредитор с прието вземане, което обуславя правния му интерес и процесуалната му легитимация да обжалва неправилното въззивно решение, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Поддържа, че определението по чл.692 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо, но се ползва с изпълнителна сила и представлява изпълнителен титул, даващ основание да се осребрява имуществото на длъжника с цел удовлетворяване на кредиторите с приети вземания. Намира, че след изтичане на сроковете за предявяване на установителни искове по реда на чл.694 ТЗ и при условие, че такива искове не са предявени, определението по чл.692 ТЗ се стабилизира по отношение на приетите и неоспорени вземания и се ползва със сила на пресъдено нещо относно тези приети вземания. Поддържа, че след откриване на производство по несъстоятелност всеки кредитор на длъжника, а не само подалият първоначалната молба, е легитимиран да обжалва решението по чл.630 ТЗ, като тези правила са валидни и относно обжалването на въззивно решение, постановено по този ред. Излага подробни съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за несъществуване на вземанията на „Булгар Минерали – Стрелча” АД. Поддържа, че това дружество е кредитор с приети вземания и определението по чл.692 ТЗ е съдебен акт, задължителен за всички съдилища в страната, включително и за въззивната инстанция, когато тя преценява дали молителят, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, има качеството на кредитор. Намира, че дори и вземанията на този кредитор, подал молбата по чл.625 ТЗ да са отпаднали, това не е основание за отмяна на решението за откриване на производството по несъсъстоятелност, тъй като то вече е многостранно и в него участват всички кредитори на длъжника с приети вземания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Длъжна ли е въззивната инстанция като инстанция по същество да обсъди поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения на страните и всички писмени доказателства, на които се основават тези възражения, като изложи самостоятелни мотиви кои от доводите и възраженията приема за основателни и кои - не, кои доказателства намира за относими по делото и кои – не? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 376 от 04.11.2014г. по гр.д. № 2956/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 261 от 05.06.2015г. по т.д. № 2857/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 134 от 19.11.2015г. по т.д. № 3495/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 09.04.2020г. по т.д. № 693/2020 на ВКС и др.

2. Задължително ли е постановеното с определение по чл.692 ТЗ за въззивната инстанция, която се произнася по законосъобразността на решението по чл.630 ТЗ, при преценка активната легитимация на подалия молбата по чл.625 ТЗ или е допустимо въззивната инстанция да постанови нещо противно на одобрените списъци на приетите вземания?

3. Допустимо ли е при открито производство по несъстоятелност да бъде отменено решението, с което това производство е открито и производството по несъстоятелност да бъде прекратено единствено на основание, че след откриването на производството по несъстоятелност е отпаднало качеството на кредитор по отношение на подалия молбата по чл.625 ТЗ?

Касаторът поддържа, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди още, че въззивното решение е очевидно неправилно, като повтаря доводите, изложени в касационната жалба.

Касаторът “Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./ поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че на етапа, на който се е намирало производството по несъстоятелност, въззивният съд е следвало да се произнесе по единствено допустимите въпроси – дали е налице неплатежоспособност и дали длъжникът притежава достатъчно имущество, което може да послужи за удовлетворяване на всичките му кредитори, без да се нарушават техните интереси. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за несъществуване на вземанията му спрямо длъжника, основан на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено единствено по твърдения на длъжника и без да обсъди доводите на страните и представените доказателства. Твърди, че съдебно-счетоводната експертиза е допусната незаконосъобразно с оглед наличието към този момент на влязло в сила решение, признаващо със сила на пресъдено нещо вземанията му. Поддържа още, че въззивният съд не е взел предвид определението по чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелност, с което са приети вземанията му, обосноваващи качеството му на кредитор, като твърди, че установяване несъществуването на прието вземане може да стане само по исков ред и въззивната инстанция няма право да ревизира това определение. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че решението на ВКС по чл.303, ал.1, т.4 ГПК засяга само единия от протоколите за прихващане, на които се е позовал въззивният съд – този от 30.12.2010г. за сумата 746 852 лева. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения на страните и всички доказателства, които са относими към спора, и да изложи самостоятелни мотиви кои от доводите и възраженията приема за основателни и кои – не? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 376 от 04.11.2014г. по гр.д. № 2956/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 261 от 05.06.2015г. по т.д. № 2857/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 134 от 19.11.2015г. по т.д. № 3495/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 09.04.2020г. по т.д. № 693/2020 на ВКС и др.

2. Задължително ли е постановеното с определение по чл.692 ТЗ, с което са приети вземания, за въззивната инстанция, когато тя се произнася относно съществуването на вземания на кредитора, подал молбата по чл.625 ТЗ? Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът прави и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „Ватия Трейдинг“ ЕООД, представляван от адв. Й. Й. и адв. В. В., оспорва касационните жалби. Прави възражение за недопустимост на подадените от „Сайлест” ЕООД и „Минерали Индустриали България“ ООД касационни жалби поради липса на легитимация на тези дружества да обжалват въззивното решение, тъй като не са участвали като страна в първоинстанционното и във въззивното производство и вземанията им не произтичат от търговска сделка, нито са установени с влезли в сила решения. При условията на евентуалност поддържа, че подадените от тях касационни жалби са просрочени, евентуално предсрочно подадени. Прави и възражение за липса на поддържаните от тези касатори основания за допускане на касационен контрол. Оспорва и подадената от „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./ касационна жалба, като прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване. По отношение на първия въпрос поддържа, че с оглед мотивите и диспозитива на решението на ВКС по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК за момента отношенията между страните следва да се считат уредени, като за два от спорните протоколи за прихващане е постановено и изрично влязло в сила решение. Сочи, че според мотивите на решението на ВКС, ако не се установи идентичност между протоколите, които са цитирани в счетеното за правилно решение на АС – Пловдив, и протоколите, предмет на върнатото за повторно разглеждане дело след отмяната на влязлото в сила решение, на което „Булгар Минерали – Стрелча” АД /н./ се позовава, едва тогава всички оспорени от това дружество първични документи биха имали значение за изхода на спора. Поддържа, че именно поради това въззивният съд не е обсъдил цитираните от касатора „възражения и оспорвания”, явяващи се неотносими към спора. Твърди, че отговор на втория въпрос е даден в т.4 на ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС. Допълнително сочи, че установеното с определението по чл.692 ТЗ вземане на касатора също е спорно, тъй като след завеждане на иск по чл.694 ТЗ между страните е висящо т.д. № 1964/21г. на СГС, VI – 5 състав. Поддържа, че не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Подадените от „Сайлест” ЕООД и „Минерали Индустриали България” ООД касационни жалби са недопустими.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 335 от 04.05.2011г. по ч.т.д. № 330/2011г. на ВКС, II т.о., определение № 153 от 27.05.2013г. по т.д. № 1671/2013г. на ВКС, I т.о., определение № 283 от 30.12.2016г. по т.д. № 1666/2016г. на ВКС, II т.о., потвърдено с определение № 278 от 17.05.2017г. по ч.т.д. № 821/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 338 от 22.06.2017г. по ч.т.д. № 1381/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 236 от 12.10.2017г. по т.д. № 1488/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 53 от 30.01.2020г. по ч.т.д. № 2986/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ установява потестативното право на въззивна жалба срещу постановено решение в производство, в което третите лица от кръга на посочените в алинея втора не са участвали, и че процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само тези трети лица, които са имали качеството на страна във въззивното производство. Това разрешение е обосновано със съображения, че смисълът да бъдат допуснати третите лица да участват в процеса е, за да повлияят върху изхода на спора чрез навеждане на доводи и възражения и ангажиране на доказателства, каквато възможност в касационното производство не съществува. В настоящия случай посочените касатори не са участвали като страна във въззивното производство. Същите в качеството си на кредитори са разполагали с възможността да защитят интереса си да участват в производството и да ангажират доводи и доказателства, като сами подадат молба по чл.629, ал.2 ТЗ или се присъединят като кредитори по реда на чл. 629, ал.4 ТЗ в първоинстанционното производство. С оглед изложените по-горе съображения е неотносим доводът на касатора „Сайлест“ ЕООД за предявени от него в качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност искове с правно основание чл.646 ТЗ за обявяване на нищожност на учреден особен залог върху имуществото на цялото предприятие на длъжника „Ватия трейдинг” ЕООД и три установителни иска против приети вземания на други кредитори, свързани лица с длъжника, тъй като това обстоятелство не може да обоснове легитимация на касатора да обжалва постановеното въззивно решение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че посочените касатори не са легитимирани да обжалват постановеното въззивно решение, което води до недопустимост на подадените от тях касационни жалби.

Касационната жалба на „Булгар Минерали – Стрелча” АД е редовна– подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че спорът по делото и пред двете инстанции е дали „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./, подал молбата по чл.625 ТЗ, има качеството на кредитор на дружеството - жалбоподател „Ватия Трейдинг” ЕООД. Приел е, че наличието на изискуемо вземане на молителя – кредитор на ответника по молбата по търговска сделка е главна материалноправна предпоставка, съответно – установяването на наличието ѝ е предварително и задължително условие за откриване въобще на възможността и за възникването на задължение за съда да изследва имущественото състояние на ответника по молбата. Намерил е, че към момента /29.01.2020г./ на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност молителят „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ е имал качеството на кредитор на дружеството-жалбоподател по силата на изпълнителния лист, издаден по решението по т.д. № 3395/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, което, макар и невлязло в сила към този момент, е имало изпълнителна сила съгласно чл.404,т.1 от ГПК. Посочил е, че качество на кредитор молителят е имал и към датата на постановяване на обжалваното решение /03.12.2020г./, тъй като с определение №422/19.06.20г. по т.д.№1027/19г. на ВКС, ТК решението на САС, по което е издаден изпълнителният лист, не е допуснато до касационно обжалване. Заключил е, че през целия период на висящност на производството пред СГС молителят, инициирал производството по несъстоятелност, е имал качеството на кредитор с изискуемо вземане по търговска сделка.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 621 ТЗ, доколкото в част IV няма особени разпоредби, се прилагат разпоредбите на ГПК, поради което следва да вземат предвид фактите и обстоятелствата, настъпили в хода на производството по делото пред въззивната инстанция. Посочил е, че в настоящия случай до момента на постановяване на отменителното решение № 1 от 14.06.21г. по т.д. № 2153/20г. на ВКС молителят е бил активно материалноправно легитимиран да подаде и подържа молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на жалбоподателя "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с оглед наличието на влязло в сила решение, с което дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на молителя посочените в изпълнителния лист суми, дължими по търговска сделка. Приел е, че с отмяната на осъдителното решение се възстановява висящността на процеса по отношение на претенцията за процесните суми. Изтъкнал е, че наличието на висящ исков процес относно претендираното вземане не е основание за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, но съдът е длъжен да установи материалните предпоставки, като включително се произнесе по възраженията на ответника за тяхното съществуване. Посочил е, че в настоящия случай възраженията на ответника са, че молителят „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ не е кредитор на дружеството, тъй като задълженията по посочените в изпълнителния лист 50 бр. фактури са погасени. Въззивият съд е намерил това възражение за основателно. Приел е, че от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че остатъкът по фактурите в размер на 1 231 307,83 лева е погасен чрез прихващане, извършено с шест броя протоколи в периода 2009 г. – 2011 г., описани подробно в заключението, като съгласно заключението с изрично платежно нареждане е платено задължение в общ размер на 836 107,27лв. по следните фактури, които са включени в представения по делото изпълнителен лист издаден от САС: №1/30.06.08г., №7/30.09.08г., №9/31.10.08г., №10/31.10.08г., №14/29.12.08г. и №80/31.03.11г. Приел е, че съгласно заключението за периода от март 2009г. до април 2011г. чрез платежни нареждания, в които не е указано по коя фактура се плаща, са погасени задължения по фактури, които са описани в заключението и са на обща стойност 974 700лв, като остатъкът от посочените в решенията и изпълнителния лист 50 фактури на стойност 1 231 307,83лв. е погасен чрез прихващане, извършено с 6 броя протоколи, които са приложени по делото. Взел е предвид, че в заключението вещото лице подробно е описало резултата от прихващането на ваимни вземания и задължения, както следва: по протокол за прихващане от 31.12.09г. - след прихващането на сумата 31 929,60 лв. ответникът дължи на молителя 557 893,13лв.; по протокол за прихващане от 30.04.10г. – след прихващането на сумата 33 922,27лв. ответникът дължи на молителя 520 155,02лв.; по протокол за прихващане от 30.09.10г. – след прихващането на сумата 179 284,31лв. ответникът дължи на молителя 619 168,27лв.; по протокол за прихващане от 30.12.10г. – след прихващането на сумата 145 510,09лв. ответникът дължи на молителя 844 025,45лв.; по протокол за прихващане от 30.12.10г. – след прихващането на сумата 746 852лв. ответникът дължи на молителя 97 173,45лв.; по уведомление № 98/31.03.11г. за прихващане на сумата 97 173,45лв. е посочено, че след инвентаризация е установено, че молителят дължи на ответника сумата 101 380,18лв.; след прихващането със сумата 97 173,45лв. молителят „Булгар Минерали - Стрелча” АД /н./ остава да дължи на ответника "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД сумата 4 206,73лв. Въззивният съд, с оглед заключението на вещото лице и след постановяването на решение № 1 от 14.06.21г. по т.д. № 2153/20г. на ВКС, с което по молба на "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е отменено решение №230/28.01.20г. по т.д.№3395/18г. на САС, е направил извод, че молителят не е кредитор на дружеството -жалбоподател, поради което към настоящия момент не е активно материалноправно легитимиран по чл.625 от ТЗ да иска откриване на производство по несътоятелност на дружеството - жалбоподател.

По тези съображения въззивният съд е приел, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение, с което подадената молба следва да бъде отхвърлена. С оглед липсата на активна материалноправна легитимация на молителя по чл.625 от ТЗ да иска откриване на производство по несътоятелност на дружеството - жалбоподател "ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, е намерил за ирелевантно по делото е какво е финансовото състояние на последното дружество.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да обсъди събраните по делото доказателства, е релевантен. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 1 1/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай въззивният съд не е обсъдил възраженията на въззиваемия ищец, че представените протоколи за прихващане нямат достоверна дата и в тях не са посочени кои задължения и по кои фактури са прихванати, че протоколите са съставени на друга дата, след откриване на производството по несъстоятелност и при лишени от права представляващи „Булгар Минерали – Стрелча“ АД и че към датата на съставянето им това дружество не е имало задължения към „Ватия Трейдинг“ АД. Поради това следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос за проверка за съответствие на произнасянето на въззивния съд с формираната постоянна практика.

Поставеният втори въпрос се отнася до силата на определението по чл.692 ТЗ, с което са приети вземанията на кредитор, в производството по чл.625 ТЗ, образувано по молба на този кредитор. В т.4 на ТР № 1 от 03.12.2018г. по т.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е разяснен характерът на производството по чл.692, ал.3 ТЗ, като е посочено, че същото не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. От тези разяснения следва изводът, че определението по чл.692 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо в производството по чл.625 ТЗ. Следва да се добави, че съгласно твърденията на длъжника – ответник в касационното производство, вземанията на касатора, включени в списъка на приетите вземания по реда на чл.692 ТЗ, са оспорени с иск по чл.694 ТЗ. При наличие на формирана задължителна съдебрна практика, от която въззивният съд не се е отклонил, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните. Преценката за правилността на въззивното решение настоящата инстанция ще извърши в решението си по чл.290 ГПК.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Булгар Минерали – Стрелча“ АД /н./ следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение