Определение № 21 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2945/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260064 от 02.03.2021 г. по в.гр.д.№ 721/2019 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 153 от 19.08.2019 г. по гр. д. № 480/2018 г. на Самоковския районен съд, с което е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. “б” ЗН, вр. чл 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание от 06.05.2010 г. на Б. П. А. в полза на Б. П. А. и И. П. А.; допусната е съдебна делба между Е. Б. Д. и П. Б. А. на следните недвижими имоти, представляващи иглолистна гора, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно: 1. Поземлен имот, находящ се в местността “А.”, землището на [населено място], с площ 25299 кв. м., с идентификатор № .........по КККР, с посочени граници и съседи; 2. Поземлен имот, находящ се в местността “А.”, землището на [населено място], с площ 39707 кв. м., с идентификатор № .............по КККР, с посочени граници и съседи, при квоти 1/2 идеална част за Е. Б. Д. и 1/2 идеална част за П. Б. А., и е прекратено производството по делото по отношение на ответниците Б. А. и И. А.. Въззивният съд е приел, че предмет на оспореното завещание са гори, възстановени в нови реални граници с решения № 6038 от 05.09.2000г. и № 06038/05.08.2003 г. на ОСЗГ-С. на наследниците на П. К. А.. При извършена делба между наследниците с решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 13/2006 г. на РС-Самоков имотите са поставени в дял на Б. П. А.. Б. А. е починал на 03.05.2011 г. и е оставил за наследници по закон П. Б. А. – син и Е. Б. Д. – дъщеря. Със саморъчно завещание от 18.05.2011 г. Б. П. А. е завещавл на своите внуци Б. П. А. и И. П. А. 1/3 част от движимото и недвижимото си имущество – ниви и гора в землището на [населено място]. В първото открито съдебно заседание на 06.11.2018 г. ищцата Е. Д. е оспорила автентичността на завещанието с твърдението, че то не е написано и подписано от посочения в него завещател. С определение в о. с. з. съдът на основание чл. 193, ал. 1 ГПК е открил процедура по оспорване истинността на завещанието, като е указал на ответниците Б. П. А. и И. П. А., че носят тежестта да докажат неговата истинност. Според заключението на съдебно-почерковата експертиза от 04.02.2019 г. на вещото лице П. П., приета в първоинстанционното производство, подписът срещу завещател в саморъчното завещание от 06.05.2010 г. е положен от Б. П. А., но поради липса на достатъчно сравнителен материал, съдържащ ръкописен текст, вещото лице е заявило, че не може да се направи категорично заключение дали почеркът, с който е написано завещанието, е на Б. А.. Като сравнителен материал за почерка е използван тефтер без означение за авторство. Във въззивното производство като сравнителен материал са представени военно-отчетна и профсъюзна книжка на Б. А., декларация за облагане с данък върху наследствата от 1991 г., както и подадени от завещателя заявления за възстановяване на земеделски имоти до ПК-С. от 1991 г. и др. документи, находящи се в ОбСЗ-С., приложени към приетата по делото тройна съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на приетата във въззивното производство единичната съдебно-почеркова експертиза на в. л. П. П. от 08.06.2020 г., допълнена на 29.09.2020 г. и уточнена устно в открито съдебно заседание, почеркът в завещанието е идентичен с почерка на лицето, изписало ръкописния текст само в два от документите, използвани като сравнителен материал – тефтер /същият не е представен по делото, а е изследван от вещото лице в първоинстанционното производство/, както и две страници от декларация за облагане с данък върху наследствата от 1991 г., подадена в [община]. В декларацията саморъчно са изписани имената на наследниците на С. Г. И., починала на 03.02.1991 г., сред които не фигурира завещателят Б. А., като в тази декларация последният никъде не е посочен като автор на текста или на част от него. Според заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза от 21.01.2021 г. на вещите лица П., Р. и А., ръкописният текст в завещанието е изпълнен от лицето, изписало ръкописните текстове в тефтер с лични записки и две страници на л. 29-30 по настоящото дело /също с лични бележки/, в които не е посочен автор. Последните са оспорени от ищцата с възражението, че не могат да се ползват като годен сравнителен материал, тъй като не е ясно авторството на документите и по никакъв начин не е установено текстът в този сравнителен материал да е изписан от Б. А.. Според устните обяснения на вещото лице П. в о. с. з. на 03.02.2021 г. тефтерът е бил предоставен от пълномощника на ответника адвокат Н. в първоинстанционното производство, като в него липсват каквито и да било данни за автора на ръкописния текст /няколко страници с лични записки/. Почеркът в саморъчното завещание се различава значително от почерка, с който са изпълнени останалите документи, изследвани като сравнителен материал по делото. Лицето, написало ръкописния текст в завещанието, е различно от лицата, писали саморъчно в предоставения сравнителен материал с посочен автор Б. А.. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Ищцата Е. Д. и ответникът П. А. са съсобственици на процесните имоти на основание наследствено правоприемство от П. К. А., възстановяване на правото на собственост в реални граници с приложените по делото решения на ОбСЗ-гр. С., както и извършена съдебна делба с решение от 21.05.2007 г. по гр. д. № 13/2006 г. на РС-Самоков, с което имотите са поставени в дял на наследодателя на страните Б. П. А.. След неговата смърт на 03.05.2011 г. правото на собственост върху имотите е преминало в патримониума на наследниците му по закон – децата П. Б. А. и Е. Б. Д., при равни квоти. Въззивният съд е намерил за доказано възражението на ищцата за нищожност на представеното по делото саморъчно завещание от 06.05.2010 г. на Б. П. А.. Позовал се е на заключенията на вещите лица, че не е установено кое е лицето, изписало текста на саморъчното завещание. Приел е, че завещанието е нищожно, тъй като не е написано, а само е подписано от Б. А., т. е. не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Прието е, че делбата на процесните имоти следва да бъде допусната между ищцата и ответника П. А., при равни квоти, а по отношение на ответниците Б. А. и И. А. производството по делото следва да бъде прекратено. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена само от ответника И. П. А., съгласно уточняваща молба вх.№ 263914 от 11.05.2021 г. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че по делото е безспорно установена автентичността на подписа на завещателя в оспореното завещание. Счита, че по този начин се установява и авторството на текста на завещанието. Позовава се на заключението на единичната и тройната експертиза, според които лицето, което е изписало текста в част от сравнителния материал – тефтерче, е същото, което е изписало и текста на завещанието. Сочи, че този сравнителен материал е представен от ползващата се от завещанието страна, а не от оспорващата. В изложението към жалбата се повтарят същите оплаквания. Ответниците в производството Е. Б. Д. и П. Б. А. не вземат становище по жалбата. Не взема становище и другото ползващо се от завещанието лице Б. П. А.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне служебно на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение на първата инстанция, с което процесното завещание е било обявено за нищожно, без такъв иск да е бил предявяван – направено е само възражение за нищожност. На следващо място – с оглед поддържаната теза в изложението към касационната жалба, въззивното решение следва да се допусне до обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, уточнен от настоящата инстанция така: може ли съдът, при установена автентичност на подписа в оспорено саморъчно завещание, както и автентичност на текста на завещанието спрямо оспорен сравнителен материал, да прогласи завещанието за нищожно, без да изследва въпроса дали е проведено насрещно доказване на оспорването на сравнителния материал. По този въпрос следва да се извърши преценка за съответствие на въззивното решение с решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о. и цитираната в него практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Тъй като предявеният иск е за делба и в него всички съсобственици са необходими задължителни другари и тъй като ползващите се лица от завещанието са две – жалбоподателят И. П. А. и неговият брат Б. П. А., спрямо когото делбеното производство също е прекратено, а изходът на делото по спора за валидността на завещанието следва да е еднакъв спрямо тези лица, Б. П. А. следва да бъде конституиран в процеса като необходим другар на жалбоподателя на основание чл.265, ал.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,