Определение № 60401 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1187/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Гаранционен фонд [населено място] срещу Решение № 36 от 14.02.2020 год. по гр.д.№ 825/2019 год. на Хасковския окръжен съд. С това решение въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него Решение № 381 от 26.09.2019 год. по гр.д.№ 243/2019 год. на Димитровградски районен съд. С него е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд срещу Г. А. Ч. иск за заплащане на сумата 24813.44 лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд на НББАЗ застрахователно обезщетение за увреден лек автомобил „Ситроен С4“, рег. № RP-AC 62, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2013 г. във Вегхойзел, Германия. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Отговорът по чл.287 ал.1 ГПК на Г. А. Ч. съдържа становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски. Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното: Гаранционен фонд е сезирал Димитровградския районен съд с иск с правно основание чл.288а ал.3 вр.ал.1 т.1 вр.чл.288 ал.12 КЗ (отм.) за осъждане на виновния водач Г. А. Ч. да заплати сумата от 24813.44 лв. Вземането представлява възстановено от ищеца на НББАЗ застрахователно обезщетение за имуществени вреди за увреден лек автомобил „Ситроен С4“, рег. № RP-AC 62, собственост на Ю. А., вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2013 год. във Вегхойзел, Германия. Ответникът е оспорил иска, като се е позовал на липсата на възникнало в полза на ищеца право на регресна претенция. Оспорил е и участието си в процесното ПТП, доколкото същото не е било обследвано и констатирано от компетентен орган по надлежния ред. За да отхвърли иска, първоинстанционният Димитровградски районен съд е приел за недоказано от ищеца съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл.45 ЗЗД. По делото липсват доказателства за точния механизъм на настъпване на процесното ПТП; за наличието на причинна връзка между него и увреждането; за това, че ответникът е управлявал увреждащия товарен автомобил; както и за това в какво се е изразило противоправното му поведение. Представените по делото писмени доказателства касаят единствено установяване вредите на автомобила на немския водач и преписките между застрахователните органи. Фактът, че Гаранционен фонд е изплатил чрез компенсационен орган (НББАЗ) на държава – членка на ЕС застрахователно обезщетение, не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата. Сезиран с въззивната жалба на Гаранционен фонд, съставът на ХОС е потвърдил първоинстанционния акт. Приел е, че правната квалификация е по чл.559 ал.3 вр.ал.1 т.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, като е изтъкнал, че посочените норми изцяло съответстват по съдържание на тези на чл.288а ал.1 т.1 вр. ал.3 КЗ (отм.). По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме за осъществено дължимото от ищеца пълно доказване на противоправно деяние на ответника, както и на причинно–следствената връзка на това деяние с твърдените щети. От съдържанието на единствено приложеното в тази връзка решение на немския Областен съд [населено място] се установява, че немският съд се е позовал на такива доказателства, които не са представени и приети в настоящото производство. Анализът им и изводите, които немският съдия е направил, не са годни да заместят доказателствата, на които следва да основе решението си българският съд. ХОС е счел за неоснователно възражението на въззивника, че първата инстанция е допуснала доказателствени искания на ответника в депозиран извън срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор, доколкото предвидената в чл.133 ГПК процесуална преклузия не касае възможността за правене на доказателствени искания от ответната страна, както и произнасянето на първоинстанционния съд е по доказателствени искания, направени в подадено в срок становище по допълнителната искова молба. Приел е за неоснователно и възражението за незаконосъобразно допуснато от първоинстанционния съд оспорване на документ, направено в просрочен отговор на исковата молба, доколкото районният съд не се е произнасял по повод оспорената от ответника по делото истинност на документа, озаглавен „Хронология на ПТП“, и производство по чл.193 ГПК не е откривано. По аргумент на чл.127 ал.2 ГПК и чл.156 ал.1 ГПК, за неоснователно е прието и възражението, че районният съд неоправдано не е допуснал и приел като доказателство копие от документа. Същевременно, терминологично „хронологията“ на процесното ПТП не е сред елементите, от които зависи основателността на иска, разпределени в доказателствената тежест на ищеца. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като с доклада по делото не е възложила в доказателствената тежест на ищеца за установяване механизма на ПТП и причинно–следствената връзка между произшествието и причинените вреди. Предвид законовата дефиниция на „пътно – транспортно произшествие“, дадена в § 6 т.30 от ДР на ЗДвП, районният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че твърдяното „събитие е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и е предизвикало повреда на пътно превозно средство“. Така възложеното доказване на „предизвикването“ на повредата в този процес представлява и механизма на ПТП, с което се установява и причинно–следствената връзка между вредите и произшествието, като „причинено“ с деяние на водача. Счел е за неотносимо към твърдяната неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение позоваването от въззивника на разпоредбата на чл.516 ал.7 КЗ, доколкото първоинстанционният съд не се е позовал на недоказаност по делото на вредите и размера им, а на недоказаност на други елементи на деликта. Сред тях е и вината, по отношение на чието доказване в случаите на извъндоговорна отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, приложение намира разпоредбата на чл.4 ал.1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 год. /“Рим II”/. Доколкото произшествието е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското право относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, включително и относно вината и определяне размера на дължимото обезщетение. В основния текст на § 823 от Немския граждански кодекс липсва оборима презумпция за вина, каквато регламентира чл.45 ал.2 ЗЗД. Следователно вината трябва да се докаже по общия ред с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства. Както бе посочено по - горе, в представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с въпросите: „1./ Длъжен ли е въззивният съд при релевирано оплакване във въззивната жалба за нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в изключване на надлежен документ като писмено доказателство по делото, във връзка с направено след срока по чл.131 ГПК оспорване от ответника на този документ, да даде указания на страните в тази насока и да приложи чл.266 ал.3 ГПК, като приеме неправилно изключения от доказателствата документ?; 2./ Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за възможността да предприемат конкретни процесуални действия, които не са могли и/ или са преценили, че не е следвало да предприемат, поради неточен доклад по делото (нарушение на чл.146 ГПК от първата инстанция), при наличие на изрично заявено оплакване за това във въззивната жалба от жалбоподателя?; 3./ Длъжен ли е въззивният съд да допусне и приеме своевременно поискани (представени) пред първата инстанция, но недопуснати или неправилно изключени от нея, относими към правния спор доказателства, поради допуснати съществени процесуални нарушения?; 4./ Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, за да приложи правилно императивна правна норма, щом е приел, че по делото не е установен един или няколко от елементите на конкретно приложимата към спора материалноправна разпоредба?; 5./ Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички доказателства по делото, след цялостен анализ по отделно и в тяхната взаимна връзка, като изрично посочи на кои дава вяра и на кои не, кои намира за относими и приложими и кои не?“. Счита, че съдебната практика в противоречие, с която се е произнесъл ХОС се съдържа в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 01.04.2001 год. по тълк.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 год. по тълк. дело № 2/2004 год. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 7 от 31.12.1959 год., Решение 307 от 20.03.2012 год. по гр.д. № 284/2011 год. на II г.о., Решение № 243 от 31.05.2011 год. по гр.д. № 976/2010 год. на I г.о., Решение № 110 от 17.08.2011 год. по т.д. № 597/2010 год. на II т.о., Решение № 149 от 08.06.2011 год. по гр.д. № 1884/2009 год. на IV г.о., Решение № 7 от 27.01.2015 год. по гр.д. № 2427/2014 год. на III г.о., Решение № 155 от 08.05.2013 год. по гр.д. № 1152/2012 год. на IV г.о., Решение № 92 от 03.04.2013 год. по гр.д. № 1147/2012 год. на IV г.о., Решение № 203 от 09.03.2017 год. по т.д. № 3537/2015 год. на I т.о., Решение № 57 от 08.06.2015 год. по гр.д. № 6396/2014 год. на I г.о., Решение № 15 от 30.01.2015 год. по гр.д. № 4604/2014 год. на IV г.о. Становището на настоящия съдебен състав, че приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице произтича от следното: Първите три въпроса, които поставя касатора възпроизвеждат оплакванията му във въззивната жалба, които съставът на ХОС е приел за неоснователни. Те се свеждат до опроверганите му от въззивния съд твърдения, че отговорът по чл.131 ГПК е бил просрочен; че докладът по чл.146 ГПК, (който той не е оспорил) е бил непълен тъй като не му е указано, че следва да установи механизма на ПТП; че представените от него писмени доказателства неправилно са били приети от ДРС за неотносими, доколкото не е посочил какво ще установи с тях и от съдържанието им тяхната относимост не може да се изведе. Т.е. въпросите не отговарят на селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Четвъртият от въпросите е неконкретен и неясен. В кои хипотези въззивният съд може служебно да назначи експертиза е разяснено с т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК и прилагането на императивна правна норма не е сред тях. Петият въпрос е по-скоро риторичен. ГПК изрично въвежда задължение за съда да мотивира актовете си, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Т.е. отговорът е еднозначно положителен. Дали, обаче, съдът е изпълнил това свое задължение е основание по чл.281 т.3 ГПК и въвеждането под формата на въпрос на това касационно основание не обуславя прилагането на чл.280 ГПК. Твърди се приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Кое право следва да се приложи (българското или на държавата – членка на ЕС) при заведен регресен иск пред българския съд от Гаранционен фонд срещу виновния причинител на пътно – транспортно произшествие, настъпило на територията на държава – членка на ЕС, с незастрахован към датата на инцидента автомобил, който обичайно се намира на територията на Република България? Следва ли да се приложи разпоредбата на чл.45 ЗЗД и/или са относими разпоредбите на законодателството, което действа на територията на съответната държава – членка на ЕС, касателно установяване противоправното поведение на водача на увреждащия автомобил?; 2./ При наличие на хипотезата на чл.288а КЗ (отм.) следва ли в производството по предявения регресен иск от Гаранционен фонд срещу виновния причинител на ПТП да бъдат отново установявани елементите на деликтната отговорност, доколкото това вече е сторено от компетентния орган в чуждата държава – членка, или на установяване подлежи единствено настъпването на ПТП, липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил, изплащането на обезщетението от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на чуждия компенсационен орган и впоследствие възстановяването му от Гаранционен фонд на НББАЗ?“. По отношение на тези въпроси също не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол. Въпросите са обусловени от факта, че в мотивите на решението на съда в [населено място] със страни в производството Ю. А. (собственик на увредения автомобил) и Германското бюро „Зелена карта” е отбелязано, че вината на водача на увреждащия автомобил се установява от документ, съдържащ неговото признание. В настоящето производство ответникът Ч. е оспорил твърдението, че е участник в процесното ПТП. Оспорил е и документа, наречен „хронология на ПТП”, като неистински. Сезиран с регресния иск на Гаранционния фонд (който е удовлетворил НББАЗ), съдът е приел, че ищецът следва да докаже вината на ответника за настъпването на ПТП от което са произтекли вредите, което той не е сторил. От това еднозначно следва, че регресният иск между Гаранционния фонд и български гражданин, приложим е българският КЗ по който ищецът е предявил претенцията си. Макар да не е формулирана изрично, тезата на касатора е в рамките на производство по регрес пред български съд и по българския КЗ, вината на ответника следва да се определя по немският граждански закон, а не по ЗЗД. Същността на втория от въпросите е, дали мотивите на решението на немския съд преклудират спора относно вината на водача, който спор е предмет на съдебно разглеждане по регресен иск. Оттук и липсата на предпоставките за произнасяне по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Отговорът на първия въпрос е ясен – приложим е българският КЗ. Я. е отговорът и на втория въпрос в производството по регрес, разглеждано по реда на българския КЗ, мотивите на решението на чуждестранния съд не създават СПН за вината на лице, което не е обхванато от субективните и предели. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 1200 лв., съобразно заплатеното адв. възнаграждение, удостоверено в пълномощното на адв.Н. К.. Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на I т.о.