Определение № 856 от 17.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 333/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Б. Ч. срещу Разпореждане № 6452/05.12.2024 г. по в.гр.д. № 886/2024 г. на Окръжен съд-Варна, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната касационна й жалба срещу Решение № 884/28.07.2024 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно. Поддържа, че касационната жалба е подадена срещу постановено срещу него в качеството му на потребител решение, а цената на главния иск е над 5 000 лв. Ответникът „СТАТ“ ООД не подава отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Първоинстанционното производство е образувано през 2022 г. по предявени от „СТАТ“ ООД срещу Ж. Ч. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 15 209,80 лв. – възнаграждение по договор за изработка, и 295,75 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.04.2022 г. до 17.06.2022 г. С първоинстанционното решение искът за главница е частично уважен, а искът за лихва – отхвърлен. Въззивният съд е постановил допълнително присъждане на възнаграждение до сумата от 14 665,95 лв., а в останалата част първоинстанционният акт е потвърден. Срещу въззивното решение в частта относно присъденото възнаграждение Ч. е подала касационна жалба, която е върната с обжалваното разпореждане като насочена срещу необжалваем акт. Изводът за необжалваемост на въззивното решение е неправилен. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения, постановени по оценяеми искове с цена до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното от Ч. решение е постановено по искове за реално изпълнение и за обезщетение за забава, основани на договор за изработка. Договорът има за предмет строително-монтажни работи на жилищна сграда и възложител по него е физическо лице. Няма данни, които да свързват сключването му с извършвана от възложителя търговска или професионална дейност (напротив, събраните по делото гласни доказателствени средства и изисканата справка ГРАО потвърждават твърдението на жалбоподателя, че имотът – обект на договора, се ползва за жилищни цели). Следователно при встъпване в процесното правоотношение Ч. е действала като потребител според дадената в § 13, т. 1 ДРЗЗП дефиниция. Съгласно изменението на чл. 113 ГПК, обнародвано в ДВ бр. 100/2019 г., делата, образувани по искове срещу потребители, се разглеждат като граждански, а според Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, такива са и новообразуваните след изменението на цитираната разпоредба дела, имащи за предмет правоотношения по договор за изпълнение на строителни работи, по който страна е потребител по смисъла на ЗЗП, дори другата страна да е търговец и договорът да е свързан с упражняваното от него занятие. Поради това за тях прагът за достъп до касационно обжалване е този по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Доколкото процесното дело е образувано след 2019 г. срещу потребител и цената на иска за главница (решението по който е обжалвано с касасционната жалба) е над 5 000 лв., то въззивното решение подлежи на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,