Определение № 65 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5950/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 2112 от 19.1100.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г., постановено в производство по чл. 258 и сл. ГПК, Софийски апелативен съд е отменил решение № 848 от 09.05.2013 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в и вместо него е постановил, че оставя без разглеждане като процесуално недопустима молба от 20.11.2012 г. с вх. № 120754, подадена от [фирма] за допълване на решение от 13.03.2011 г. по т. д. 1315/2009 г. на СГС. Срещу това решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от [фирма] с довод, че след като съдът не е разгледал главното искане за поправка на очевидна фактическа грешка е следвало да се Твърди се, че заявеното искане с молбата от 20.11.2012 г. е за поправка на фактическа грешка, изразяваща се в това, че съдът не е възпроизвел в диспозитива на решението формираните правни изводи, изложени в мотивите. Това процесуално действие е допустимо, тъй като не е ограничено със срок. Допускането до касационна проверка се иска по въпросите 1. допустимо ли е постановено решение на съда по направено евентуално искане, ако липсва произнасяне по главното искане; 2. налице ли е очевидна фактическа грешка при наличие на формираната воля на съда в мотивите на решението, която е пропуснато да се изрази в диспозитива на акта. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с възприетото в т. 15 от ТР № 1от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2001 г.на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос се поддържа разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с Р № 4 от 30.01.2009 г. по гр. д. №248/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС; Р 18 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1355/2009 г. на І г. о. на ВКС и Р № 321 от 26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на І г.о. на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация Ж. „Б.” намира жалбата за неоснователно. Поддържа, че не е налице основание за допускането й до касационна проверка, тъй като не е обосновано такова искане. Въведените доводи касаят правилността на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното: С решение от 13.03.2011 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС, ТО, 2-ри състав са отхвърлени предявените от Л.-К” О., [населено място] срещу Ж. „Б.”, [населено място] и А. З. - И. ревандикационни искове за недвидижим имот - апартамент № 115, в [жилищен адрес] вход К, ет. 2, в[жк], в [населено място] като неоснователни. В мотивите на решението на стр. 5 е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 8500/20595 ид. ч. от имота. Неоснователността на исковете е мотивирал с това, че не е било установено ответницата З. да е във владение на имота, както и той да се владее от Ж. „Б.” чрез неговите органи или чрез трето лице. Срещу решението е била подадена въззивна жалба от ищеца, сега касатор. Образувано е гр. д. № 2259/11 г. на САС и с решение от 01.11.2012 г. е потвърдено първоинстанционното рещение. С молба от 20.11.2012 г. ищецът е поискал да се поправи допусната фактическа грешка в първоинстанционното решение като се отстрани пропускът на съда да възпроизведе в диспозитива правните изводи за това придобил ли е ищеца права върху апартамента на основание давностно владение. С решение № 848 от 09.05.2013 г. по гр. д. № 1315/2009 г. СГС е отхвърлил като неоснователно искането след като е изложил мотиви, че е сезиран с молба за допълване на решението, която е подадена след изтичане на срока по чл. 250 ГПК. С обжалваното решение от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3006/2013 г. въззивният САС е намерил постановеното решение на първоинстанционния съд за недопустимо. Обосновал се е с това, че след като СГС е приел, че е сезиран с молба за допълване на решението, а не за поправка на очевидна фактическа грешка и в резултат на това е направил извод, че молбата е подадена след изтичане срока по чл. 250 ГПК, който е преклузивен, то това е било основание молбата да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по нея. Като е приел, че молбата следва да се остави без уважение, е постановил недопустимо решение. С тези съображения е отменил решението на СГС и е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата от 20.11.2012 г. на касатора за допълване на постановеното решение от 13.03.2011 г. по т. д. № 1315/2009 г. на СГС. Въпросът за това при предявен ревандикационен иск следва ли съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост е предмет на разрешаване на т. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, което е основание по чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело, до постановяване на тълкувателно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.