Определение № 110 от 26.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1967/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на С. Г. К. срещу решение от 28.11.2012 г. постановено по в.грд. №427/2012 г. по описа на ОС-Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционното решение,с което е уважен искът на В. И. К. срещу касатора с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 6050 лева-дължими по запис на заповед и 2 314,55 лева-лихва по чл.86 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2012 г. до окончателното плащане. Ответникът по жалбата не изпраща в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 във връзка с чл.286 ал.2 ТЗ във връзка с чл.1 ал.1, т.8 ТЗ, тъй като в заявлението си до съда за издаване на заповедта за изпълнение молителят се е позовал именно на запис на заповед и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение