Определение № 3181 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 577/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. Т., чрез адв. Д. Н. К., против решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян, с което, след цялостна отмяна на решение № 2 от 04. 01. 2022 г. по гр. д. № 1177/2020 г. на РС – Смолян, е постановено решение, с което: а/. е осъдена В. М. Т., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на М. М. Ш. и Т. М. Ш. сумата 1234, 41 лв. обезщетение за имуществени вреди от повреди в собствената им жилищна сграда, построена в УПИ***, в кв. *** по плана на [населено място], причинени им в резултат на противоправно бездействие от ответницата, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия за извършване ремонт на банята в собствената й жилищна сграда (на фуги, на подов сифон, на неуплътнен отвор около тръба-канал Ф 50 на мивката и около тръба Ф 110 на тоалетната), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14. 12. 2020 г. до окончателното й изплащане; б/. е осъдена В. М. Т., на основание чл. 109 ЗС, да извърши следните ремонтни дейности в собствената си жилищна сграда, необходими за предотвратяване проникването на влага в жилищната сграда на ищците: да подмени цялата канализация в участъка от кухнята към банята; да премести участъка от канализацията, минаващ близо до общата стена, разделяща спалнята в къщата на ищците и банята на ответницата, както и тоалетната чиния на друго място, далеч от общата стена; да изгради собствен зид към банята. Твърди се недопустимост на решението в частта му по иска по чл. 109 ЗС по следните съображения: с влязло в сила решение по гр. д. № 1177/2017 г. на РС – Смолян ответницата вече е била осъдена, по предявения срещу нея от наследодателката на ищците иск по чл. 109 ЗС, да премести душ-батерията и водопроводните тръби на банята и тоалетната, намиращи се на общата стена с жилищната сграда на ищцата; исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като не е изяснено какво налага преместване на канализацията и тоалетната чиния, както и изграждането на собствен зид на банята откъм общата стена с къщата на ищците; в диспозитива на решението по чл. 109 ЗС съдът е обсъждал незаявени факти, тъй като в исковата молба не се твърди проникването на влага в помещенията от сградата на ищците да се дължи на компрометирани фуги, компрометиран подов сифон и неуплътнени отвори около тръба-канал Ф50 на мивката и тръба-канал Ф110 на тоалетната в банята на ответницата. Развити са и оплаквания за неправилност на решението. Твърди се необоснованост на извода на съда за наличие на причинна връзка между неизвършване от ответницата на ремонт в собствената й баня и проникването на влага в помещения в жилищната сграда на ищците, както и на извода, че ремонтните дейности, които ответницата е осъдена да извърши, биха предотвратили проникването на влага в жилищната сграда на ищците. Твърди се постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 12, 235, 236, 202 ГПК ) – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на всички твърдения, доводи и възражения на страните, некредитиране на заключението на вещото лице инж. С., според което овлажняването се дължи на проникване на подпочвени води в стените на сградата и движението им по капилярен път. Твърди се и неправилност поради постановяване на решението в противоречие с чл. 109 ЗС, с твърдения, че негаторният иск е уважен без да е доказано, че ответницата пречи на ищците да ползват пълноценно и по предназначение своя имот. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Подаден е отговор на касационната жалба от ищците М. М. Ш. и Т. М. Ш., чрез пълномощника им адв. Н. М., с който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, правилност на първоинстанционното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. При извършването на преценка за допустимост на касационните жалби, настоящият съдебен състав прие следното: Касационната жалба в частта й срещу решението на въззивния съд в частта му по исковете по чл. 45 ЗЗД е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. При частични искове цената на иска се определя от размера на съдебно предявената част. Определеният в чл. 280, ал. 3 ГПК критерий за необжалваемост е свързан единствено с цената на иска, без значение дали с последния се предявява целият размер на вземането или част от същото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК). В настоящия случай цената на предявените искове по чл. 45 ЗЗД е под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване поради което касационната жалба срещу въззивното решение в частта му по предявените от М. М. Ш. и Т. М. Ш. против В. М. Т. искове по чл. 45 ЗЗД с общ размер 1234, 41 лв. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС е допустима - подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 284 ГПК. При извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 109 ЗС настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици, на основание наследяване на баща си М. Т. Ш. и изтекла в полза на наследодателя придобивна давност, на имот УПИ ***-за имот ***, в кв. ***по регулационния план на [населено място] и на построената в него жилищна сграда, а ответницата – собственик на сграда – баня с тоалетна, изградена в УПИ *** – за имот ***, в кв. ***по регулационния план на [населено място], като двете сгради са изградени на калкан. Банята на ответницата е залепена за северната стена на къщата на ищците (на северната стена на спалнята) и представлява търпим строеж, съгласно издадено удостоверение по пар. 16 ПР ЗУТ. На северната стена на спалнята на ищците непрекъснато се образува правоъгълно влажно петно с размери 180/130 см., подът в килера постоянно е влажен, ламинатът в коридора е издут, а шкафът за обувки и салонният шкаф мухлясват. Когато ответницата не е вкъщи и няколко поредни дни не ползва тоалетната и банята, влагата намалява, а ламинатът спада. По искане на ответницата ищците инициирали извършване на проверка на външния водопровод, минаващ покрай къщата на ищците и на ответницата, от „ВиК“ – Смолян. При проверката, извършена с технически уред „Hydroluks“, било констатирано, че липсва теч и повреда на външния водопровод, за което бил съставен констативен протокол от 22. 10. 2020 г. Въз основа на заключението на вещото лице инж. И., извършено със специализирана апаратура – термографска камера и влагомер, и устните разяснения на експерта, дадени в проведеното на 20. 09. 2022 г. открито съдебно заседание, е прието за установено, че влагата в имота на ищцата навлиза от банята на ответницата заради компрометирана хидроизолация: липсващи фуги, повреден подов сифон (съмнения за липсващо дъно), неуплътнени отвори около кран за студена вода вляво от мивката, около канал-тръба с Ф 50 на мивката и около канал-тръба Ф110 на тоалетната. Влажността в банята и кухнята на ответницата е над допустимата – 50 % и по капилярен път влагата прониква в помещенията в жилищната сграда на ищцата. В общия случай влагата в стените се отстранява за две седмици, ако източникът е отстранен, а при бетонна стена или панелно жилище този срок е по-кратък. Влагата няма подпочвен характер, тъй като влага от подпочвени води следва да има по всички стени и в двата имота, не само по стената, фиксираща банята, а в случая влагата в спалнята на ищците, на общата стена с банята на ответницата, се ограничава до границите на банята, т.е. до стената, която е между кухнята и банята. А и подпочвените води се разпространяват капилярно, без точно определена форма, а в случая влажното петно на стената на спалнята на ищците е с правилна правоъгълна форма. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице инж. Ф. в частта му, в която е посочено, че влагата е в резултат на спукана водопроводна тръба, преминаваща вътре в зида на кухнята на ответницата. Вещото лице е посочило, че за такъв категоричен извод е необходимо извършване на наблюдение със специална камера за откриване на скрития теч, с каквато апаратура същото не разполага. Това предположение не е потвърдено при извършеното от вещото лице инж. И. изследване с термографско оборудване. Не е кредитирано и заключението на вещото лице инж. С., според което овлажняването в помещенията в сградата на ищците е резултат от проникване на подпочвени води, тъй като този извод противоречи на заключенията на останалите две вещи лица. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 577/2017 г. на РС – Смолян е осъдена В. М. Т., по предявения срещу нея от М. Ш. и Т. Ш. иск по чл. 109 ЗС, да премести за нейна сметка душ-батерията и водопроводните тръби на банята и тоалетната, намиращи се на общата стена с жилищната сграда на ищците. При тези данни въззивният съд е достигнал до извод за допустимост и основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. Приел е, че правният спор, предмет на делото, не е обхванат от пределите на силата на пресъдено нещо на диспозитива на решението по гр. д. № 577/2017 г. на РС – Смолян, поради което възражението за недопустимост на исковото производство в частта по този иск е неоснователно. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на иска, тъй като с противоправното си бездействие (неизвършване на ремонтните дейности в банята на ответницата, необходими за предотвратяване проникването на влага в спалнята на ищците) ответницата създава пречки на ищците да упражняват правото си на собственост, както и че ответницата следва да бъде осъдена да извърши претендираните с исковата молба действия (да подмени цялата канализация от кухнята към банята, да премести канализацията и тоалетната си на място, отдалечено от общата за страните стена, както и да изгради собствен зид към банята), а не хидроизолационните дейности, които според вещото лице инж. И. ще са достатъчни, за да предотвратят проникването на влагата (възстановяване на липсващи фуги между плочките, смяна на подовия сифон, уплътняване на отворите около крана за студена вода вляво от мивката, около канал-тръба с Ф 50 на мивката и около канал-тръба Ф110 на тоалетната). В изложение към касационната жалба са поставени редица въпроси, един от които, уточнен от настоящата инстанция, съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставя на разглеждане проблема дали защитата на собствеността с иск по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяването на тези действия или състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника. Въпросът е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС със задължителен и незадължителен характер: ТР № 4/6. 11. 2010 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК, решение № 139 от 25. 06. 2014 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 122 от 06. 06. 2014 г. по гр.д. № 6600/2013 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 3 от 09. 02. 2022 г. по гр. д. № 2139/2021 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 212 от 17. 10. 2014 г. по гр. д. № 2159/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 135 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 1072/2016 г. на ВКС, 2 г.о. и др. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по останалите въпроси, касаещи иска по чл. 109 ЗС. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,