Определение № 426 от 06.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 45 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 16/2016 г. Габровски окръжен съд е обезсилил решение № 255 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на Севлиевски районен съд като постановено по недопустим иск. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищеца К. Ц. П. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за допускане касационна проверка по въпросите: - има ли правен интерес от иска по чл. 109а ЗС собственик, границата на чийто имот с този на ответника не е материализирана; - при направено изявление от ищеца, че ответникът знае разстоянието от къщата си до мястото на ищеца, следва ли да се направил извод, че липсва спор за мястото на границата и съответно липсва правен интерес от предявения иск по чл. 109а ЗС. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 84 от 15.07.2014 г. по гр. д. №491/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Ответницата по касация Т. Д. намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение, както и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: Изводът за недопустимост на предявения иск по чл. 109а ЗС въззивният съд е обосновал с това, че от заявените факти в обстоятелствената част на исковата молба и твърдението на ответницата, не се установява между страните да е налице спор за местонахождението на границата между съседните им имоти. Наведеното твърдение, че ответницата е заела 40 см. от дворното място на ищеца, построявайки площадка около къщата в нейния имот, не обосновава интерес от предявяване на иск по чл. 109а ЗС. Търсената защита намира право основание в чл. 109 ЗС, а не в иска за определяне на границата между съседни имоти, намиращи се извън регулация. Изводът е мотивиран и с конкретизацията на спорния предмет, направена от касатора както в първоинстанционното производство, така и във въззивното, като е твърдял, че иска ответницата да премахне част от площадката, която е направила около къщата си, тъй като навлиза в имота на ищеца. Въззивният съд е констатирал и това, че такъв спор между страните е бил разгледан по гр. д. № 149/2015 г. на Тетевенски районен съд и разрешен с влязло в сила решение от 27.11.2014 г. Първият въпрос обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него. От приложеното гр. д. № 149/2015 г. на Тетевенски районен съд се установява, че касаторът е предявил на 01.07.2014 г. срещу Д. иск по чл. 109 ЗС с искане тя да премахне незаконно построената площадка в имота си около къщата, при което е развалила вадата, минаваща през имота му и служеща за отводняване, поради голямата денивелация на терена на имотите. При уточняване на иска е посочено, че е засегната вадата около 40 см. С решение от 27.11.2014 г. искът е отхвърлен, като е неоснователен, след като с приета техническа експертиза е установено, че вадата функционира, накърнена е малка част от нея поради подкопаване на подпорната стената на изградената площадка от ответницата, което не пречи на отвеждането на водите. След влизане на решението по иска по чл. 109 ЗС в сила на 23.03.2015 г., касаторът е предявил иск по чл. 109а ЗС. В обстоятелствената част е поддържал, че закупения от ответницата съседен имот е без конкретизирана граница, няма поставени знаци, поради което границата между имотите се „прелива” и вероятно в резултат на това ищцата е навлязла с 40 см. в неговия имот при направата на площадка около собствената й сграда. В изпълнение на указанието за отстраняване нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на държавна такса, с молба от 07.07.2015 г. касаторът е представил доказателство, че е внесъл таксата и е направил твърдение за това, че ответницата е завзела 40 см. от неговия имот, която площ е оставена за отводняване. Съдът не се е произнесъл дали допуска уточнение на иска в посочения смисъл. С приета техническа експертиза е установено, че за [населено място], сега кв. С. на [населено място], няма изработени кадастрален и регулационен план. Границата между имотите на страните на някои места е материализирана с каменни дувари и подпорни, а в други не е материализирана. Констатирал е, че през 2004 г. е направено геодезическо заснемане на имота на праводателите на ответницата. Скицата е използвана при продажбата на имота в полза на ответницата. В нея е отразено, че западната граница на имота на ответницата минава до източната стена на съществувалата канавка, което е означено с червена линия на скицата – приложение № 1 към заключението. В съставената скица при това заснемане не е отразено какви обекти или подобрения се намират извън границите на имота на ответницата (не е заснета канавката), което е повод за недоразумения между страните. Въззивният съд, след анализ на твърденията в исковата молба и направеното уточнение на същата с допълнителна молба, е достигнал до извода, че искът е за премахване на част от площадката на ответницата поради навлизане в имота на ищеца, а не за определяне на границата между двата имота. Този въпрос е бил предмет на разглеждане в предходно дело и по него е формирана сила на пресъдено нещо, поради което преразглеждането му е недопустимо – чл. 299 ГПК. На това основание е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото. Поставеният първи въпрос обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Вторият въпрос не е формулиран като правен въпрос, решен от съда. Преценката на становищата на страните и техните изявления се извършва от съда при изготвяне доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, в който съдът следва да посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Касаторът не повдига въпрос за процесуалните действия на съда по доклада на делото и тъй като съдът не може сам да формулира процесуални или материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, заявеното твърдение като втори въпрос не обуславя общо основание за допускане касационна проверка по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.