Определение № 235 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2082/2023 г.
ВКСI търговско отделение05.02.2024 г.докладчик Мадлена Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. К. В. срещу определение № 14263 от 27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 11469/2023 г. на Софийски градски съд, I ГО. ОСЪЖДА Р. К. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 23 да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. К. В. срещу определение № 14263 от 27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 11469/2023 г. на Софийски градски съд, I ГО, с което е потвърдено определение № 23377 от 4.07.2023 г. по гр. д. № 53455/2022 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на В. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Настоящият състав на ВКС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в производството, но е недопустима. Определението на Софийски градски съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до търговско дело, тъй като вземането, предмет на атакуваното с въззивна жалба от частния жалбоподател решение на СРС, е за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ и произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, по който давността е изтекла. Цената на осъдителния иск с правно основание чл. 534 ТЗ е 18 000 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. Ето защо на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване е процесуално недопустима. По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Софийски градски съд следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение