Определение № 488 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3674/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба с вх.№ 8246 от 26.10.2020г. от „Енерго- Про Продажби“АД гр.Варна, чрез процесуалния представител адвокат Г. против определение № 205 от 19.10.2020г. постановено в открито заседание по гр.д.№ 960/2020г. на състав на ІV г.о. на ВКС, с което - след постъпила от ответника по касация молба по чл.233 ГПК за отказ от иска в частта за разликата над 5 000лв. до 8 274.50лв., съдът е обезсилил постановеният въззивен акт в тази част, а в останалата е прекратил производството, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, пред вид останалата цена на иска от 5 000лв. Жалбоподателят обжалва така постановеният акт в прекратителната му част, с основен довод, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с право. Като се позовава на принципа на законност, съгласно който злоупотребата с процесуални права е противоправно и виновно поведение, желае обжалваният акт да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който съдът да отхвърли искането. Претендира разноски. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Я. Б. Я., чрез процесуалния му представител адвокат К., с който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при заявен отказ от иска, пред вид диспозитивното начало в процеса, съдът не разполага с друга възможност освен да прекрати производството. Отказът от иск е процесуална възможност за страната, поради което не може да се квалифицира като злоупотреба с право. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно представен списък, реалното извършване на които установява с договор за правна защита и съдействие № 367682 от 10.11.2020г., в който е посочено, че сумата е заплатена в брой. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Касационното производство по гр.д.№ 960/2020г. на състав на ІV г.о. е образувано въз основа на подадена от „Енерго- Про Продажби“АД гр.Варна жалба срещу въззивен акт, с който е уважен предявен от Я. Б. Я. отрицателен установителен иск. След допускане до касационно обжалване и насрочване на делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2020г., ответникът е подал на 13.10.2020г., молба с правно основание чл.233 ГПК за отказ от иска за разликата над 5 000лв., като в същата е направил и искане за оставяне без разглеждане на касационната жалба в останалата й част, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Със сега обжалваният акт съставът на ВКС е уважил направеното искане, като е обезсилил обжалвания акт в частта, досежно направения отказ от иска и е прекратил производството по делото в останалата част, с оглед цената на иска. Възраженията на частния жалбоподател са за злоупотреба с право. Твърди, че е налице недобросъвестно упражняване от ответната страна на правото на отказ от иск поради следното: 1. защото настоящият ответник е предявил иск, който трайно и последователно е поддържал в три инстанции /включително и с отговора на касационната жалба/. Отказът е заявен едва след като е допуснато касационно обжалване и то преди съдебното заседание, 2.Отказът касае само една част от иска, така че след достигане на изявлението до съда, като краен резултат да бъде прекратено цялото касационно производство и да влезе в сила въззивния акт, с който е уважена претенцията за 5 000лв. Според жалбоподателят, действията на ответната страна са противоправни, поради което актът на съда за прекратяване на производството, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, следва да бъде отменен, поради злоупотреба с право. Счита, че следва да се съобрази и обстоятелството, че настоящият случай не е изолиран. Позовава се и на други дела, които изрично посочва, по които е процедирано по идентичен начин. Настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна. Отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Касае се за процесуално действие и в теорията се приема, че то е обратно по съдържание на признанието на иска. С него страната, която е сезирала съда, заявява че се отказва от търсената защита, признавайки заявените в исковата си молба твърдения за неоснователни. С тази възможност ищецът, съгласно чл.233 ГПК, разполага във всяко положение на делото. Когато това изявление достигне до съда, отказът е заявен и единствената възможност, с която разполага съдът е да прекрати производството по делото /съответно ако е въззивна или касационна инстанция следва и да обезсили обжалвания акт/. Доколкото, при заявен отказ от иска, съдът е уведомен за изявлението на сезиралата го страна, че правната й претенция е неоснователна, той не разполага с възможност за преценка, а е обвързан с направеното изявление. Когато, както е в случая, отказът от иск не касае цялата заявена претенция, съдът следва да се произнесе по останалата част. Преди преценката си по същество, съдът следва да съобрази допустимостта иска. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото /чл.68 ГПК/. След като е направен отказ от иска за горницата и паричната оценка на предмета на делото е 5 000лв., за съда не съществува процесуална възможност да разглежда спора. Касае се до законодателно определен праг, приложим за всички случаи. Същият не може да бъде заобикалян със съображения за злоупотреба с право. Независимо от горното, според настоящият съдебен състав в случая предприетите и изброени от частния жалбоподател действия на ответната страна не могат да се квалифицират като злоупотреба с право. Съгласно установената практика /включително и цитираната от жалбоподателя/ злоупотреба с право е налице когато е налице превратно упражняване на права. Частичният отказ от иск като изявление за десесиране на съда не може да се определи като недобросъвестно действие. Не може да се определи като злоупотреба с право и съобразяването с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последната обвързва цената на иска с достъпа до касационно обжалване и е един от способите, с които законодателят въведе задължителен селективен контрол при касационното обжалване. Същият освен, че следва да се прилага във всички случаи, още и е предварителен по отношение на проверката за допуснато нарушение на закона или на основни принципи на правото. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдените установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение