Определение № 1887 от 04.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1459/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрк. Б. М., срещу решение № 165 от 21.04.2023 г. по в.гр.д. № 81/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 1601 от 01.11.2022 г. по гр.д.1208/2022 г. на Районен съд – Плевен, с което е признато за установено по отношение на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, че между него и Д. Г. А. от [населено място] е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица ВО/30/12002777699 и Анекс 1 към нея към дата 11.11.2020 г. за автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. [рег.номер на МПС]. В жалбата си касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение. Твърди, че въззивният съд е постановил решението си в производство, инициирано по искова молба на единия от ищците по делото – Е. А., като след подадена допълнителна молба незаконосъобразно е приел, че е сезиран с иск от двама ищци, без да се е произнесъл изрично за конституирането на втория - Д. А.. Счита, че ищцата, подала първоначалната искова молба - Е. А., няма правен интерес от предявяване на иска и не е активно легитимирана, доколкото не била страна по процесния договор за застраховка. Излага доводи, че предметът на исковата претенция е недопустим. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. За неоснователността на предявения иск касаторът излага съображенията си, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност, тъй като договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ бил прекратен към момента на настъпване на процесното ПТП по предвидени в договора причини – застрахователят не бил получил необходимата му индивидуализираща автомобила информация и не били внесени изцяло застрахователните премии. Сочи, че причината за некоректно постъпилата информация била допусната грешка от служител на застрахователния брокер „Ес Ди Ай Груп“ ООД в [населено място], за която дружеството-касатор счита, че не следва да отговаря. Намира, че надлежното вписване в информационния център на ГФ на прекратяването на правилно и основателно прекратен договор сочи, че същият действително е прекратен и фактическият състав на прекратяването е завършил. Излага доводи, че съдът погрешно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е стигнал до неверен правен извод, че е било налице валидно застрахователно правоотношение между страните. Твърди, че данните за регистрационния номер на автомобила и номера на талона са попълнени некоректно при изготвянето на анекса, поради което последният не е породил целените правни последици. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал., т.1 и т.3 ГПК, както и на основание чл.280, ал.2, предложение последно ГПК, като твърди наличие на очевидна неправилност. Поставя следния материалноправен въпрос: „Към кой момент се счита за прекратен договорът по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е подадено уведомление от застрахователя по реда на чл.490, ал.2 КЗ във връзка с чл.368, ал.2 КЗ, и в риск ли е застрахователят по полицата след отбелязване на прекратяването й от Информационния център на Гаранционния фонд по застрахователни събития, настъпили след този момент?“. Счита, че по посочения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, като по аргумент за противното от приетото в цитираното тълкувателно решение касаторът намира, че при надлежно прекратяване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователя и изпращане на информация в Гаранционен фонд, то прекратяването е противопоставимо на всяко трето лице. Твърди, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Постъпил е отговор от ответниците по касационната жалба Е. Д. А. и Д. Г. А. чрез общия им процесуален представител адв. Н. М.. Излагат доводи за липса на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Считат, че не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Поддържат, че предявеният иск е основателен, тъй като по делото било установено, че ищецът А. е изпълнил задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, като същият не следвало да отговаря за некоректно въведените данни поради грешка на служител на застрахователния брокер. Постъпил е отговор от „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ АД (правоприемник на третото лице-помагач „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ООД), представлявано от адв. И. М. С.. Излага становище за недопустимост на обжалваното решение, като навежда доводи, че съдът се е произнесъл по искова молба, която страдала от неотстраним порок и поради това подлежала на връщане. Счита, че противно на указанията на съда, двамата ищци не били задължителни необходими другари и не се налагало съвместното им участие в процеса, тъй като всеки от тях притежавал самостоятелен правен интерес. Сочи, че по реда на чл.129, ал.2 ГПК не може да се прави изменение на иска чрез добавяне на нова страна. Намира постановеното решение като краен извод по съществото на спора за правилно, въпреки че не е съгласно с мотивите на решаващата инстанция. Счита, че формулирания от касатора материалноправен въпрос не е обуславящ изхода на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, но с различни мотиви. Приел е за неоснователни възраженията за недопустимост на исковата молба, като е изложил съображения за липса на твърдените процесуални нарушения, доколкото с допълнителната искова молба, след указания на съда в тази насока, е посочен задължителен другар като съищец и е направено уточнение на заявения петитум. Въззивният съд е изложил мотиви, че за процесния казус намира приложение разпоредбата на чл.485, ал.1 КЗ, която е специална по отношение на общите за договорното застрахователно право правила. Посочил е, че съгласно този текст в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на основания по чл.363, ал.1 и 3, чл.364, ал.2 или чл.365 КЗ. Приел е, че в случая има лице по смисъла на чл.362, ал.1 КЗ, допуснало некоректно подаване на информация към застрахователя, което се установява и от приетата по делото съдебно техническа експертиза. Изтъкнал е, че собственикът на автомобила е изпълнил задълженията си за представяне на информация относно регистрацията на автомобила, но в резултат на некоректно подадената информация, от страна на застрахователя са предприети стъпки за прекратяване на договора. Приел е, че посочената разпоредба на чл.485, ал.1 КЗ предвижда невъзможност за прекратяване на договора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. и при съзнателно непредставяне или неточно представяне на информация, за която застрахователят е заявил писмено въпрос. Посочил е, че чл.364 КЗ предвижда процедура при наличието на обстоятелство, което не е било известно на страните. Изтъкнал е, че текстът на чл.485 КЗ е в главата относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и с оглед вида и характера на този вид застраховка законодателят е предвидил невъзможност за прекратяване на договорите съобразно чл.485, ал.1 от КЗ. Приел е, че с тази специална разпоредба общите за договорното застрахователно право разпоредби на чл.363, 364 и 365 КТ са изключени по силата на принципа „специалното правило дерогира общото“, като нормата е императивна и е в обществен интерес – защита на третите увредени лица, разполагащи при увреда с пряк иск към застрахователя. Намерил е, че според разглежданата законова регламентация единствено възможните последици в отношенията застрахован – застраховател в хипотеза на някаква недобросъвестност за обявяване на обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, са имуществени и изрично предвидени в чл.485 ал.3 КЗ при наличието на условия за това. Посочил е, че такова разрешение е дадено в мотивите на т.3 от ТР № 1/2018 г от 7.03.2019 г на ТК на ВКС. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че към момента на настъпване на ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, с оглед на което е намерил за основателен предявения от Е. А. и Д. А. иск. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице твърдяната от касатора и от третото лице-помагач вероятна недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по недопустим иск. Тезата за недопустимост на предявения иск е основана на първо място на твърдението, че искът е предявен от ищец, който не е страна по договора, предмет на установителния иск. Настоящият състав намира този довод за неоснователен. Действително ищцата Е. А. не е лицето, сключило договора за застраховка „ГО“, предмет на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Независимо от това, в качеството й на водач на лекия автомобил, за който е бил сключен процесният договор, и лице, чиято гражданска отговорност е застрахована с него, тази ищца има интерес да установи съществуването на правоотношение по сключения договор при твърдяно от ответника прекратяване на същия, настъпило преди датата на ПТП. В този смисъл не е налице недопустимост или непоправима нередовност на иницииралата спора искова молба, поради което предприетите последващи действия в отговор на указанията на първоинстанционния съд, изразяващи се в уточняване на петитума на исковата молба и конституиране като съищец на лицето, сключило договора за застраховка, с подадена молба преди връчване на преписи на ответника, не могат да обусловят недопустимост на постановеното решение. Формулираният от касатора материалноправен въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото, поради което по отношение на него не е изпълнена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е обосновал извода си, че не е настъпило прекратяване на процесния договор за застраховка „ГО“ със съображения, свързани с приложението на чл. 490, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 368, ал. 2 КЗ /разглеждащ хипотезата на неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия/, във връзка с които е поставен въпросът на касатора, а е приел, че в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.485, ал.1 КЗ, предвиждаща невъзможност за прекратяване на договора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вкл. и при съзнателно непредставяне или неточно представяне на информация, за която застрахователят е заявил писмено въпрос. Във връзка с тези решаващи мотиви на въззивния съд касаторът не е формулирал правен въпрос. Поради това поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационен контрол. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответниците Е. Д. А. и Д. Г. А. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за всеки от тях. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение