Определение № 3195 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4049/2023 г.

Производството е по чл.274,ал.3 вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. М. М., процесуален представител на Д. С. В. срещу въззивно решение № 827 /15.06.2023 г. по възз.гр.д. № 113 /2023 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която с него е потвърдено определение № 267909 /24.10.2022 г. по гр.д. № 4304 /2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искане на Д. С. В. за изменение на първоинстанционното решение № 262533 /28.07.22 г. по гр.д. № 4304 /2021 г. на СГС в частта за разноските. Ответникът Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу определение на въззивен съд по чл.248 ГПК (в обжалваната част въззивното решение има характера на определение), което подлежи на обжалване с частна жалба и е редовна. С въззивното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от Д. С. В. част, с която предявеният от Д. С. В. срещу ПРБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 000 лева, за която е уважен, до пълния предявен размер от 100 000 лева и искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди е отхвърлен за целия предявен размер от 13 320.08 лева. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е уважен искът на Д. С. В. срещу ПРБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. Обжалваното определение на СРС по чл.248 ГПК се отнася до тази част от решението. Въззивният съд е приел, че доколкото в договора за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г. е уговорено, че процесуалният представител на ищеца оказва безплатна адвокатска защита пред първата инстанция, то неговото възнаграждение ще се определя съгласно чл.36, ал.2 ЗА. В случая уважената част от исковете е 8 000 лева от общия материален интерес – 113 320.08 лева, като съобразно правилата за определяне на дължимите от насрещната страна разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК същите възлизат на 289.90 лева. При положение, че съдът е присъдил такива в размер на 300 лева, то частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да бъде допуснато по изведения от частния жалбоподател и уточнен от съда правен въпрос: при осъществяване от адвокат на безплатна правна помощ на каква основа следва да с е определи и присъди възнаграждението му – върху уважения размер или пропорционално върху съотношението на уважения размер върху целия предявен размер на претенцията. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ. Въпросът е разрешен в противоречие с приетото в посоченото от частния жалбоподател определение от 17.01.2022 г. по гр.д. № 399 /2021 г. на ВКС, I т.о.: … Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна правна защита по чл.38, ал.1 ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл.38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6 /6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА). Въпросът е разрешен в противоречие и с приетото в посоченото от частния жалбоподател определение от 14.01.2021 г по гр.д. № 4559 /2019 г. на ВКС, IV г.о.: когато процесуалният представител адвокат е оказал на ищеца безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., съгласно чл.38, ал. 2 ЗАдв., доколкото ответникът е осъден за разноски, адвокатът има право на възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. След което са направени изчисления и е определено възнаграждение за уважената част от иска в размер на 15 000 лева съгласно чл.7, ал.2,т.4 НМРАВ в размер на 930 лева. Настоящият съдебен състав споделя приетото по двете посочени определения на ВКС, които отразяват установената съдебна практика. Допуснатото противоречие осъществява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По основателността на частната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос обжалваната част от въззивното решение с характер на определение е незаконосъобразно, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Претендира се възнаграждение от адвокат, който е оказвал безплатно адвокатска помощ и съдействие при осъществяване на процесуално представителство на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, което е отразено в представеното пълномощно за процесуално представителство (л.14 по делото на СГС). Поради това (понеже уговорката е за безплатна помощ и съдействие) в случая не е уговорено и заплатено възнаграждение на адвоката съразмерно на предявените размери на исковете. Нито пък е направено искане за присъждане на разноски от ответника по исковете (ПРБ) съразмерно на отхвърлената им част, което съдът да е намерил за основателно и да доведе до присъждане на разноски по компенсация в намален размер. Двете инстанции не са имали никакво основание за присъждане на по-малко възнаграждение от минималния размер върху уважената част от единия иск. По-горе е посочено, че първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която искът на Д. С. В. срещу ПРБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен в размер на 8 000 лева. В случая е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), изм. и доп. с ДВ бр.68 /2020 г. от 31.07.2020 г.. Минималното възнаграждение за уважения размер 8 000 лева е 580 лева за сумата 5 000 лева + 5 % за сумата 3000 лева – 150 лева, равно на 730 лева. От изложеното следва да се приеме, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение и потвърденото с него определение са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а вместо тях да бъде постановени друго, с което първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, като ПРБ бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на Д. С. В. адвокат М. М. разноски за уважената част от иска в размер на 730 лева. В настоящото производство разноски не се претендират и не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът