Определение № 3205 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2023 г.

Производството по делото е образувано по молба с правно основание по чл. 282 ГПК, подадена пред ВКС от „КАЗАКОВ ИНВЕСТ“ ЕООД с искане за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно Решение № 761 от 22.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1016/2023 г. по описа на ОС – Варна. След изискано заплащане на обезпечение в размер на сумата 6 170,63 лв., определена въз основа на данъчната оценка, приложена към молбата на „КАЗАКОВ ИНВЕСТ“ ЕООД, с Определение № 2280 от 21.07.2023 г. е постановено спиране на изпълнението. По делото е постъпила молба с вх.№ 12350 от 10.10.2023 г. от М. М. В. чрез пълномощника й адвокат Б. Ж. от АК – В., с която е заявено искане да бъде отменено спирането, постановено с Определение № 2280 от 21.07.2023 г. Препис от молбата с вх.№ 12350 от 10.10.2023 г. не е връчван, но по делото е постъпило становище-отговор с вх.№ 12678 от 16.10.2023 г. (подадено чрез куриер на 13.10.2023 г.), с което „КАЗАКОВ ИНВЕСТ“ ЕООД моли искането за отменяване на допуснатото спиране на изпълнението да бъде оставено без разглеждане, евентуално – без уважение. Съставът на ВКС намира, че искането, заявено с молба с вх.№ 12350 от 10.10.2023 г., е процесуално допустимо по следните съображения: По аргумент от разпоредбите на чл. 282, ал. 4 и ал. 5 ГПК, актовете, постановявани по реда на чл. 282 ГПК, имат привременен характер – до приключване на производството по касационна жалба, подадена срещу невлязло в сила въззивно решение. Те не подлежат на обжалване и за разлика от актовете по чл. 288 ГПК и чл. 290 ГПК не слагат край на делото. Ето защо по отношение на тях приложение намира разпоредбата на чл. 253 ГПК, в контекста на която следва да бъде разгледана молбата с вх.№ 12350 от 10.10.2023 г. По същество на заявеното с молба с вх.№ 12350 от 10.10.2023 г. искане, съставът на ВКС намира следното: За да се произнесе по молбата с правно основание по чл. 282 ГПК, на разположение на състава на ВКС са били препис на въззивното Решение № 761 от 22.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1016/2023 г. по описа на ОС – Варна, ксерокопие на касационната жалба, предявена на 19.07.2023 г. и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и удостоверение за данъчна оценка на имота, предмет на делото, издадено на 17.07.2023 г. Доверявайки се на отразеното в текста на въззивното решение, съставът на ВКС е формирал извод за разгледан иск с цена над 5 000 лв., по отношение на който е допустимо касационно обжалване, правото за което е упражнено преди изтичането на един месец от датата на постановяване на въззивния акт, т.е. в срока по чл. 283 ГПК. Размерът на данъчната оценка е послужил като основание за определяне на обезпечението по чл. 282, ал. 3 ГПК. След изискване на делото във връзка с постъпилата молба с вх.№ 12350 от 10.10.2023 г., съставът на ВКС констатира, че цената на разгледания от въззивния съд иск, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК и мотивите по приложението на чл. 70 ГПК, изложени в ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГК, не надхвърля сумата 5 000 лв. Съобразявайки този факт и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС намира, че касационната жалба, във връзка с която е постановено спирането по чл. 282 ГПК, е насочена срещу влязло в сила въззивно решение, доколкото е постановено по владелчески иск с цена под 5 000 лв. За този вид дела чл. 280, ал. 3 ГПК не предвижда изключение от правилото, че достъпът до касационно обжалване по гражданските дела изисква цената на иска да надхвърля сумата 5 000 лв. Изложеното налага извод, че произнасянето по молбата по чл. 282 ГПК се основава на погрешна преценка за цената на иска, респ. – за обжалваемостта на въззивното решение. Доколкото отсъства предпоставката касационната жалба да е насочена срещу невлязло в сила въззивно решение, постановеното с Определение № 2280 от 21.07.2023 г. спиране на основание чл. 282 ГПК следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 253 ГПК, ВКС, състав на Второ гражданско отделение