Определение № 1388 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 475/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 118 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 28476 от 27.10.2025 г. на П. И. С., чрез пълномощника й адвокат С. Д., против определение № 2411 от 23.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1746 по описа за 2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 118, ал. 1 ГПК и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК частна жалба вх. № 32081 от 14.03.2025 г. на П. И. С. е изпратена по компетентност на Върховния касационен съд. С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. не са подали отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като насочено против акт в производство по подсъдност и разгледана по същество е неоснователна. Данните по делото са следните: По искова молба на П. И. С. против С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. е образувано гр. д. № 73943/2021 г. на Софийски районен съд, което е приключило с решение № 12541 от 14.07.2023 г. Първоинстанционното решение е било обжалвано с въззивна жалба от П. И. С., като е образувано въззивно гр. д. № 11737/2023 г. на Софийски градски съд. След оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовности, с определение от открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. Софийски градски съд е счел, че нередовностите не са отстранени изцяло, поради което е върнал исковата молба на П. И. С., обезсилил е първоинстанционното решение 12541 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 73943/2021 г. на Софийски районен съд и е прекратил производството по гр. д. № 73943/2021 г. на Софийски районен съд и по въззивно гр. д. № 11737/2023 г. на Софийски градски съд, като е посочил, че определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок. Произнасянето на Софийски градски съд е било атакувано от П. И. С. с частна жалба вх. № 3208 от 14.03.2025 г. пред Софийски апелативен съд, който е постановил атакуваното определение по чл. 118 ГПК. Правилно Софийски апелативен съд е преценил, че компетентен да разгледа жалбата против произнасянето на Софийски градски съд е Върховния касационен съд. В случая Софийски градски съд е постановил съдебен акт, какъвто процесуалния закон не урежда. Този акт не е сред конкретно посочените определения или разпореждания в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС, за които е разяснено, че подлежат на обжалване пред апелативен съд съгласно редакцията на чл. 274, ал. 2 ГПК от ДВ бр. 50/2015 г. Ако въззивният Софийски градски съд беше постановил решение по чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК, то същото би подлежало на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което и последният е компетентен да осъществи инстанционен контрол и на атакуваното произнасяне с протоколно определение от 11.03.2025 г. Жалба вх. № 32081 от 14.03.2025 г. има характер на касационна жалба против произнасяне на въззивния съд по 270, ал. 3, изр. първо ГПК. Същата обаче не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и не е внесена изцяло дължимата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което следва да се върне на Софийски градски съд за отстраняване на нередовностите при даване на ясни и конкретни указания. Доколкото Софийски градски съд е определил едноседмичен срок за обжалване на произнасянето му, а срокът по чл. 283 ГПК е едномесечен, то за отстраняването на нередовностите следва да се определи срок не по-малък от три седмици. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение