Определение № 5803 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България против решение № 142/17.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 263/2025 г. от състав на АС – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е основателен за сумата от 10 000 лева, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на ОС – Пазарджик. Съдът е приел, че на 23.11.2018 г. ищецът е бил привличен като обвиняем с постановление на прокурор. По отношение на същия с постановление на прокурора от 23.11.2018 г. е била взета мярка за неотклонение – задържане на 72 часа, считано от 14.00 ч. на посочената дата като преди това е бил задържан за 24 часа със заповед на орган на МВР от 22.11.2018 г. Приел е за установено също така преди изтичането на 72 часовото задържане от прокурора, съдът да му е определил постоянна мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 500 лв., която не е била изменяна до приключване на наказателното производство. Същото е било прекратено с Постановление от от 24.11.2020 г. поради липса на доказателства за извършване на престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем, което постановление предвид необжалването му е било влязло в сила на 11.12.2020 г.. Съдът е посочил, че ищецът е претърпял обичайните вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление като притеснение, стрес, тревожност, несигурност, накърнено достойнство, чувство за онеправданост и несправедливост, страх от осъждане и пр..Тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно водено и впоследствие прекратено наказателно производство и са в безспорна причинно следствена връзка с последното. За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретен случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които ищецът твърди да са тежката психо емоционална травма ,претърпяна при ареста и престоя му там,а после в затвора за изтърпяване на 72 часовото задържане,известността му като участик в телевизионно шоу „,което допринесло за интереса към повдигнатото му обвинение, както и смъртта на майка му ,която тежко преживяла обвиненията против ищеца ,разболяла се тежко в резултат на това и починала. По делото съдът е приел за доказано ищецът да е изпаднал в състояние на постравматично стресово разстройство в резултат на ареста му първо за 24 часа, а после за още 72 часа и да е изпитвал тежка тревожност, страх, безсилие, безнадеждност, страх и ужас от осъждане за нещо, което не е извършил, които симптоми са били най –силни в затвора и месец след това като впоследствие са отшумели. Въз основа на горното съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да е в размер на 10 000 лева. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД, критериите и обстоятелствата които следва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС