Определение № 26 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 25/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. д. «И. на н.» срещу решение №478 от 20.08.2013г по гр.д № 738/13 на Плевенски ОС, с което в обжалваната част е потвърдено решение по гр.д. № 5265/2012г на Плевенски районен съд, по искове на основание чл. 211 ал.5 ЗМВР С определение №146 от 09.05.2014г производството по настоящето дело е спряно на основание чл. 292 ГПК ,до приключване на т.д. №8/2013г ОСГК, по което вече е постановено ТР №/ от 14.11.2014г и производството следва да се възобнови. В изложение касаторът е поставил въпрос, при липса на конкретна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР следва ли 4-те часа време на разположение при 24 - часови дежурства по график на служителите от ГДИН да се отчитат като част от работното време. Изтъкнато е противоречивото разрешаване на въпроса ,с довод за всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК. Отговор не е постъпил. Върховен касационен съд, ІІІ г.о счита ,че касационно обжалване не следва де се допуска. По поставения материалноправен въпрос, следва ли 4-те часа време на разположение в рамките на 24- часови дежурства по график на служителите от ГДИН да се отчитат като част от работното време, както е приел въззивния съд в случая, или следва да се отчитат като почивка в рамките на самата смяна, която не се отчита като работно време, е даден принципен отговор с ТР №/8 от 14.11.2014г по т.д№8/2013г.ОСГК,според което при непрекъсваем производствен процес / смени ,дежурства /нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя .При същия режим, като работно време, се третира и спорната между страните специална четиричасова почивка в рамките на дежурство, щом ищецът не е освободен от служебни задължения през това време, а единствено от задължението да дава постова служба - той следва да носи униформа, да е на разположение на главния надзирател, няма право да напуска района и пр., както е изтъкнал и въззивният съд. Даденият с обжалваното решение отговор на въпроса е в съответствие с приетото в ТР №/8 от 14.11.2014г на ОСГК за уеднаквяване на практиката, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о