Определение № 50096 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. Л. като пълномощник на З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. срещу въззивното решение № 171 от 14.02.2022 г. по гр. д. № 1756/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 369/22.03.2022 г. Ответникът по касация Д. С. К., чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: С въззивното решение, предмет на касация, Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, като вместо него е постановил нов по същество, с който е признато за установено по отношение на касаторите, че Д. С. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от подпокривно пространство от 70 кв. м. и от стълбище към него, представляващи обща част от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място] и ответниците са осъдени да й предадат владението върху описаната 1/2 ид. ч. В касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. когато преустройството на подпокривното пространство в жилище е извършено в отклонение от нормативни изисквания, дали това води до отпадане на качеството му на обща част и може ли да се притежава в режим на индивидуална собственост; 2. към кой момент трябва да се преценяват изискванията за изграждане на жилище в подпокривното пространство и има ли значение доколко съществени са отклоненията от тези изисквания. Представена е съдебната практика на ВКС, в противоречие с която се твърди, че е постановено обжалваното решение: решение № 211/13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на първо г. о., решение № 118/07.01.2015 г. по гр. д. № 3138/2014 г. на второ г. о., решение № 224/04.01.2012 г. по гр. д. № 1420/2010 г. на второ г. о., решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на второ г. о., решение № 68/16.04.2015 г. по гр. д. № 6181/2014 г. на първо г. о. и решение № 371/14.02.2012 г. по гр. д. № 84/2011 г. на трето г. о., както и тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС и тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата се легитимира като собственик с постановление за възлагане от 04.01.2016 г., с което е придобила апартамент на първия етаж от сградата, заедно с две избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата, както и на 2/5 ид. ч. от поземления имот. Ответниците са възразили, че процесното таванско помещение не е обща част, като на основание наследствено правоприемство от А. Ш. са индивидуални собственици на цялото таванско помещение, което било преустроено за живеене, заедно с вътрешното стълбище към него. Установява се, че с постановление от 04.01.2016 г. на ищцата е възложен неподеляем недвижим имот, собственост на съделителите В. С., И. С., С. С., П. С. и П. С., а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***** – жилище, апартамент, заедно с две избени помещения, със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 2/5 ид. ч. от дворното място, представляващ по документ за собственост първи партерен етаж с общ вход за сградата и самостоятелен вход за етажа. Със съдебна спогодба от 21.12.1963 г. по гр. д. № 682/1963 г. на П. народен съд в дял на Д. /Д./ С. е поставен целия втори /надпартерен/ етаж, с общ вход, стълбище и тераса, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“ и две избени помещения. В дял на другата съделителка М. П. е поставен целия първи /партерен/ етаж, с общ вход, стълбище и тераса, както и две избени помещения. С нотариален акт № 58/1966 г. Н. и М. Н. са закупили първи /партерен/ етаж, две избени помещения с общ вход и общ вход за апартамента, заедно със съответен дял от общите части на сградата и 2/5 ид. ч. от дворното място. Продавач по договора е М. П.. През 1969 г. първият етаж е продаден на П. и Н. С.. С договор за дарение от 1971 г., сключен с нотариален акт № 90, Д. С. е прехвърлила в полза на дъщеря си А. Ш. 1/3 ид. ч. от целия втори надпартерен етаж, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“. С договор за дарение от същата година, сключен с нотариален акт № 91, дарителката е прехвърлила в полза и на внучка си З. Ш. 1/3 ид. ч. от целия втори надпартерен етаж, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“. Със съдебна спогодба от 26.07.1978 г. по гр. д. № 5258/1978 г. на Пловдивския районен съд в дял на А. Ш. са поставени: 3/5 ид. ч. от дворното място, заедно с 1/2 ид. ч. от външното стълбище и стълбищна площадка, общи за двата етажа, целият втори етаж със самостоятелно стълбище за него с вход от външната стълбищна площадка от запад, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, клозет, вътрешно стълбище за тавана – преустроен за живеене, цялата изба – мазе, разпределени в избени помещения, с вход от север, без избените помещения под външната стълбищна площадка и находящото се в югоизточната част на жилищната сграда, 1/2 ид. ч. от коридорчето в мазето, започващо от входа до югоизточната избена стая. От събраните съдебно-технически експертизи се установява, че в подпокривното пространство е изградено мансардно жилище, като са обособени следните помещения: дневна с кухненски бокс, в най-ниската част със светла височина 2 м. и висока част-2,90 м., стая, санитарен възел-тоалетна с душ, и склад- гардеробно. По архитектурен проект сградата се състои от полуподземен етаж, обозначен като „зимник“, първи /приземен/ етаж, обозначен като „партер“, втори жилищен етаж, обозначен като „етаж“, и тавански неизползваем етаж. В графичната част на проекта не е показано как е било предвидено да се осъществява достъпът до таванския етаж. Сградата е имала един главен вход от югозападната фасада и един второстепенен от северозападната фасада /за прислугата/, осигуряващ и достъп до полуподземния складов етаж. Към 1963 г. входът за сградата е общ, с общо предверие. При постигане на спогодбата главният вход на сградата е бил обособен по друг начин-с покривна тераса отпред /веранда/ и стълбище от югозападната страна на фасадата за достъп до нея; стълбище до таванския етаж. Към 1978 г. входът за втория жилищен етаж е обособен като самостоятелен директно от външното стълбище и външната стълбищна площадка /веранда/. При съпоставка между проекта, описанието на помещенията на първия и втория етажи по делбения протокол от 1963г. и настоящето състояние на сградата, експертът достига до извода, че към момента на извършване на делбата, освен промяна на предназначението на някои от помещенията на двата етажа, над югозападния вход на сградата е била оформена голяма покрита тераса, със стълбище към нея, като по този начин е обособен самостоятелен достъп до втория етаж. Според вещото лице към онзи момент е било изградено и стълбището за достъп до таванския етаж. Този етаж е с обща площ от 73,50 кв. м., от които 6,67 кв. м. попадат в стълбищната клетка, а останалите 66,83 кв. м. са обособени в съвкупност от помещения за жилищни нужди. Светлата височина таванския етаж варира от 1,20 м. до 3,08 м. В същия диапазон е светлата височина в дневната, като в кухненския бокс към нея най- ниската височина е 1,98 м. Отразено е какви прозорци има в помещенията, като в дневната общата площ на светлите отвори е 1,35 кв. м. при норматив от 2,13 кв. м., а в спалнята- 2,16 кв. м. при норматив от 2,01 кв. м. В подпокривното пространство е осъществено преустройство- обособени са функционални зони, направено е „задигане на две зони“ в дървената покривна конструкция в североизточната и северозападната фасада, видимо на фасадата. В резултат на преустройството на покривната конструкция са отворени два броя капандури по северозападната и североизточната фасади. Въззивният съд е приел, че през 1925 г.- 1930 г., сградата е била изградена като триетажна еднофамилна, с неизползваем тавански етаж, до който не е бил предвиден постоянен достъп по стълбище. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК, преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения в подпокривното пространство може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване преустройството. Видно от съдебната спогодба от 1963 г., такова съгласие е било постигнато между собствениците на сградата. В случая таванът не може да се разглежда като обща част по естеството си. Преустройството му по съгласие на съсобствениците е било допустимо, но наличието на съгласие за преустройството му в жилище обаче не променя автоматично статута на тази част на сградата. Таванът /подпокривното пространство/ остава обща част до момента, в който преустройството бъде реализирано. Предвид забраната по чл. 38, ал. 3 от ЗС за делба на общите части, извършената през 1963 г. делба се явява нищожна в частта, с която неизползваемото към онзи момент подпокривно пространство е постановено в дял на съделителката Д. С.. Към този момент таванът не е бил преустроен за задоволяване на жилищни нужди. От делбения протокол е видно, че на тавана е било обособено само едно помещение, а също така, че към него е било изградено стълбище. Въз основа анализ на съдържанието на нотариалните актове от 1971 г. е посочено, че същото е било положението и към този момент. Първият документ, в който е отразено, че таванът вече е преустроен е делбеният протокол от 26.07.1978 г. От значение за решаване на спора е въпросът дали в резултат от преустройството е възникнал нов самостоятелен обект в сградата, отговарящ на нормативните изисквания за жилище. Обсъдени са изискванията, установени от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /Обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г./ - § 21а, § 38 и 39, както и тези на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. / - чл. 35, чл. 39, чл. 50, чл. 63, ал. 1 и ал. 6, на Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./ - чл. 83, ал. 1, чл. 93, ал. 2, т. 2, б. “г“ и чл. 94 и на действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /в сила от 13.01.2004 г./ - чл. 72, ал. 3, изр. 2. В обобщение е направен извод, че тъй като промяната на статута на общата част по предназначение е възможна само със съгласието на етажните собственици, то от съществено значение е за какво е дадено същото. В случая съгласието за преустройство, обективирано в спогодбата от 1963 г., е конкретно за преустройство на тавана в жилище, не и за обособяване на обект с друго предназначение. При положение, че на практика не е реализирано преустройството в жилище, не може да се приеме, че таванът е престанал да бъде обща част. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението втори материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело, а именно: кой е меродавният момент за определяне статута на тавана като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част в сграда в режим на етажна собственост. Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, включително и приложената такава, обуславя допускане на касационно обжалване на горното основание. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.