Определение № 1250 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4527/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

К. С. С., М. А. С., А. С. С. и В. С. С. обжалват решение № 1037 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 3072/2020 г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което след частична отмяна на решение от 13.05.2020 г. по гр. д. № 16938/2017 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателите - ищци срещу „ОЗК-Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения, в размер на по 60 000 лв. за всеки един от четиримата - ищци, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Ц. С., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 13.03.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/.

В касационната жалба касаторите навеждат основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, установяващи причинната връзка между противоправното поведение на водача на автобуса – другия участник в ПТП и настъпилата смърт на пешеходеца С., при което е извел необоснован решаващ извод за отсъствието на деликт. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поставят следните въпроси, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортно произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“, който считат за разрешен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и цени заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да обсъди доказателствената му стойност? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, а когато по делото има разноречиви доказателства, да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едни, а отхвърля други?“, който поддържат, че е разрешен в противоречие с решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 3673/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 120 от 31.07.2018 г. по гр.д. № 2908/2017 г. на ВКС, IV г.о..

С определение № 364 от 09.03.2023 г. по настоящото дело, на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата в хода на процеса ищца М. А. С. са конституирани наследниците й по закон – останалите ищци К. С. С., А. С. С. и В. С. С..

Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Счита и че не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С. А. С. - трето лице помагач на страната на ответника също подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима като депозирана в предвидения в чл. 283 ГПК срок, от надлежни страни и като насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по делото, че на 13.07.2017 г. около 09.55 ч. в [населено място] на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], автобус „Мерцедес“, модел 0405, с рег. [рег.номер на МПС], с водач С. С. /третото лице – помагач/, е преминал през кръстовището в непосредствена близост до пресичащия пешеходец С. С. /на 80 години/, както и че възрастният човек е загубил равновесие и в резултат на падането върху пътната настилка е получил травматични увреди. Въз основа на неоспореното заключение на медицинската експертиза на вещото лице Г. е намерил за установено, че в резултат на претърпения инцидент пострадалият е получил счупване под главичката на шийката на дясна бедрена кост, контузия на гръден кош и сътресение на главен мозък. Видно от протокола за аутопсия, смъртта на пешеходеца, месец по-късно, е настъпила в резултат на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на база мастна емболия, доказана в съдовете на бял дроб, която е възможно да е причинена от фрактурата на бедрената кост и последвалата я оперативна интервенция. В експертното заключение на вещото лице – медик е посочено, че травмата на дясна тазобедрена става е причинена от въздействие със значителна травмираща сила, която може да настъпи при падане върху трохантерния масив /горна външна част на бедрената кост/ или по механизъм на рязка външна ротация на крайника. Според вещото лице не може с категоричност да се потвърди или отхвърли удар от преминаващо превозно средство, предизвикал извеждане от равновесие или падане от собствен ръст и без наличен контакт, доколкото липсват данни за директно съприкосновение с травмиращо въздействие между автобуса и пешеходеца.

Въззивният съд е констатирал противоречие в изводите на приетите в първоинстанционното производство основна и допълнителна автотехнически експертизи, доколкото първата посочва, че ударът за водача е бил предотвратим при своевременно задействане на спирачната уредба. Съгласно заключението на вещото лице инж. Т., ПТП е настъпило на прехода между жълта и зелена светлина на светофара, като пешеходците са започнали пресичане на жълт сигнал, преди да светне зелена светлина, а автобусът е използвал също жълтия сигнал, за да премине, а в самия момент на преминаване на кръстовището вече е светела червена светлина за него. Допълнителната експертиза на вещото лице П., кредитирана от САС като по – детайлно обхващаща всички доказателства по делото, изключва вариант, при който между пешеходеца и автобуса е имало съприкосновение, като според това вещото лице по - вероятният механизъм на ПТП е пострадалият да е отстъпил назад, виждайки преминаващия автобус, и така да е загубил равновесие, и съответно да е травмирал долния си крайник в тазобедрената става.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля - очевидец И. Т., който към момента на инцидента е пресичал процесното кръстовище от срещуположната на пострадалия посока. Въззивният съд е констатирал противоречие между същите – в първоинстанционното производство свидетелят Т. е посочил, че е тръгнал да пресича, но виждайки автобуса е спрял, а пострадалият С. е продължил и е бил ударен от автобуса, който продължил, но на допълнителни уточняващи въпроси свидетелят е отговорил, че всъщност не е видял самия удар, защото автобусът закрил пострадалия, а и той самият затворил очи, но въпреки това счита, че не сам е паднал, а е бил блъснат странично с предната част на автобуса. При преразпита на Т. пред въззивната инстанция, свидетелят вече е поддържал, че пешеходците са тръгнали да пресичат на зелен светлинен сигнал и че е видял как автобусът е „отнесъл“ пострадалия.

В хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство е допуснато и прието заключение на тройна автотехническа експертиза, според което приблизителните скорости на движение на участниците в ПТП са били около 35 км./ч., при ограничение от 50 км./ч., за автобуса, и 3.2 км./ч. за пешеходеца. Въз основа на доказателствения материал по делото експертите са заключили, че изминатото от пострадалия разстояние от навлизането му на платното за движение до удара е било около 2 метра от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автобуса, а най - вероятно падането на пешеходеца не е в резултат на съприкосновение с автобуса, като е възможно автобусът, възприемайки го, да е отклонил в ляво и така да е избегнат удар. Вещите лица са посочили, че най-вероятно автобусът се е движел по [улица]в посока от [улица]към [улица]със скорост около 35 км./ч., когато е достигнал района на кръстовището на [улица]с [улица]и [улица]е навлязъл в същото на червен за него сигнал на светофарната уредба, обстоятелство потвърдено и от приложената циклограма. В същия момент пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на [улица]от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автобуса със скорост от порядъка на 3.2 км./ч., като при възприемане на автобуса е загубил равновесие и е паднал на пътната настилка върху дясната си страна, получавайки описана в медицинската експертиза травма.

САС е заключил въз основа на приетите по делото доказателства, че поведението на водача на автобуса е противоправно, поради влизането му в кръстовището на червен светлинен сигнал (съгл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП), но не се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между това деяние и вредоносния резултат. За да достигне до този извод, се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиза, според което най -вероятно травмирането на пешеходеца е станало при загубата на равновесие и падане на платното, без да е имало реализирано съприкосновение между него и автобуса. Посочил е, че това заключение на тримата експерти се потвърждава и от констатациите на медицинската експертиза, според която няма данни за директен удар с травмиращо въздействие, нито за тангенциален контакт с преминаващия автобус. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Т., тъй като от една страна съществува противоречие между заявеното от него в първоинстанционното и въззивното производство, а от друга страна – показанията се опровергават от приетите по делото експертни заключения на медицинската експертиза и на тройната автотехническа експертиза. Посочил е, че установеното нарушение на правилата за движение може да бъде основание за административно-наказателна отговорност, но не се явява в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и не обосновава деликтна отговорност, защото травмирането на пострадалия не е в зависимост, нито е задължително следствие на конкретното действие или бездействие на водача на автобуса. При тези решаващи правни съображения предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касаторите въпроси, прецизирани от касационния съд съгласно правомощията му, очертани с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаят задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните. Горепосоченият процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според практиката на ВКС, вкл. посочената от касаторите в касационната жалба, въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора, след обсъждане на всички доводи и възражение на страните. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствието на правното разрешение, дадено от САС по този въпрос с разрешението, дадено в практика на ВКС.

Съобразно гореизложеното, налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горепосочения правен въпрос, поради което Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение