Определение № 186 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Ю., назначен за служебен представител на Е. Д. М., срещу въззивно решение № 1595 от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3116/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.06.2022 г. по гр. д. № 227/2018 г. на Софийски градски съд, 29 състав, за отхвърляне на предявения иск от Е. Д. М. против Р. П. В. за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от заявеното от ответницата като свидетел по ДП № 57/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 39740/2015 г. по описа на СРП, обективирано в протокол за разпит от 03.05.2016 г. за проведено о.с.з. на 15.07.2015 г. по НОХД № 646/2015 г. по описа на СНС и за изреченото от М.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата в касационното производство Р. П. В., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че като свидетел по ДП № 57/2016 г. в проведен разпит на 03.05.2016 г. ответницата е заявила факти и обстоятелства, които не отговарят на истината, а именно, че той в производството по НОХД № 646/2015 г. на СпНС се е обърнал към прокурор от СпС с обидни думи и изрази, като е заявила неистината, че М. е казал над 100 пъти „Аллах Акбар”. Посочил е, че тези показания са дадени пред орган на власт и са неистински, клеветнически, засегнали са честта и достойнството му. Ответницата е възразила, че за поведението си по време на заседание по НОХД № 646/2015 г. Е. М. е осъден с влязла в сила присъда. Оспорвала е да го е обиждала или клеветила. По делото е установено от представен протокол за разпит на свидетел от 03.05.2016 г. по ДП № 57/2016 г. по описа на СДВР, че Р. П. В. е разпитана като свидетел. Същата е заявила, че е участвала като съдебен заседател по НОХД № 646/2015 г. на СпНС, като на 15.07.2015 г. при проведено открито съдебно заседание по делото М. се обръщал към съда и прокурора с обидни думи и изрази и сто пъти казал „Аллах Акбар”. Протоколът за разпит е подписан от свидетелката и от разследващия полицай. Видно от протокол от открито съдебно заседание от 15.07.2015 г. по горецитираното наказателно дело Е. М. е бил подсъдим по същото. В заседанието той е заявил, че прокурорът по делото е извършил престъпление по служба с цел да му навреди, за което му е поискал отвод, както и че лъже и говори страшни глупости. При дадена последна дума ищецът заявява „Аллах е велик”. След произнасянето на съдебният състав по реда на чл. 270, ал. 2 НПК М. заявява, че само Аллах има думата, заявява още, че всички са идиоти, отправя реплика към член на съдебния състав и заявява „Аллах Акбар” /“Аллах е най-велик“/. За отправената реплика към член на съдебния състав, разглеждал наказателното дело, против Е. М. е образувано наказателно производство, в рамките на което именно е проведен разпита на Р. В. и по НОХД № 2423/2017 г. на СРС ищецът е признат за виновен за хулиганство, като му е наложено административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. Въззивният съд е приел, че от представения протокол за разпит на свидетел от 03.05.2016 г., се установява, че ответницата е дала показания по цитираното досъдебно производство. Като свидетел тя е заявила, че Е. М. в открито съдебно заседание на 15.07.2015 г. по НОХД № 646/2015 г. се е обръщал към прокурора с обидни думи и е казал сто пъти „Аллах акбар”. Посочил е, че тя действително е използвала думите, които ищецът твърди в исковата си молба. Същевременно от представения протокол по наказателното дело е установил, че подсъдимият е дал словесен израз на съмненията си, че не получава справедливо правосъдие, като за част от емоционалните си изказвания същият е санкциониран с влязла в сила присъда за хулиганство. В това съдебно заседание, освен думите, отправени към част от съдебния състав, М. е отправил реплики към участващите по делото прокурори, които се установяват от съдържанието на протокола. Същият, изготвен по реда на чл. 311 НПК и подписан от председателя на състава и секретаря е официален свидетелстващ документ, който обвързва съда и страните да приемат, че отразеното в него се е осъществило, до доказване на противното. В качеството си на свидетел Р. В. е оценила като обидно поведението на М. към участници в производството. Използваният израз „отправи обидни думи и изрази” е нейното обобщение на ситуацията и е израз на преценката й, че поведението на ищеца не е било подходящо за съдебна зала. В случая изказването на свидетелката е израз на нейното критично отношение към поведението на ищеца в съдебна зала, същата не е споделила конкретни факти- клевети, а е дала обобщен израз на възприятието си относно поведението на М. и този обобщен израз намира своето основание в представените по делото доказателства- протокол от съдебно заседание. Изразеното мнение не е обидно, не е насочено към уронване достойнството и доброто име на ищеца, тъй като има основание за такова мнение и съответно не е противоправно. Следващият израз посочен от ищеца като неистински и клеветнически е, че той е казал над сто пъти „Аллах акбар”. От съдебния протокол е установено, че М. неколкократно е използвал този израз, както и в последната си дума- „Аллах е велик”. При даването на показания, че той „сто пъти” е повторил израза, ответницата в своите свидетелски показания е имала предвид преносното значение на израза „сто пъти”, а именно многократно. Дори и да е бил буквално използван, този израз не е нито клеветнически, в частност набедяващ или лъжесвидетелстващ, нито позорящ. Показанията на ответницата в този смисъл не са неистински, те се основават на фактите по делото, и не са насочени към увреждането на ищеца. В обобщение въззивният съд е направил извод, че разпитана като свидетел на 03.05.2016 г. ответницата е казала заявените от ищеца в исковата молба изрази, но същите нямат клеветнически характер, не са неистина, не представляват набедяване или лъжесвидетелстване. Ползваните изрази носят негативната й оценка за поведението на ищеца в откритото съдебно заседание на 15.07.2015 г. по НОХД 646/2015 г., но не са заявени позорни обстоятелства и не се приписва на ищеца престъпление, поради което заявеното от ответницата като свидетел не се явява противоправно и не може да бъде вредоносно. Не се установява наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност. Същата е обоснована с приетото за установено от въззивния съд, че поведението на ответницата не е противоправно, тъй като изказаните от нея твърдения не са такива за неистински факти, а оценъчни съждения, представляват коментар на фактите, като не са клеветнически. В обжалваното решение при преценката за наличието на противоправност е направено разграничение между отрицателното мнение, критиката от твърденията за неистински факти. Посочено е, че критиката и отрицателното мнение не са форма на противоправно деяние, дори и те да разкриват недостатъци на личността, ако са поднесени във форма, съобразена с изискванията на обществения морал. Изказаните оценъчни съждения, дори и от свидетел пред орган на власт, не могат да ангажират отговорност за вреди, ако са изказани по начин, ненасочен към засягане честта и достойнството на коментираното лице. Те представляват коментар на фактите и ако не са обидни, не следва да се приемат за противоправни. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Същите не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на атакуваното решение. Напротив, от това съдържание се установява спазване на правилата на формалната логика и приложение на закона в действителния му смисъл. Предвид гореизложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Касаторът дължи заплащане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата 500 лв., представляваща разноски за осъществено безплатно процесуално представителство в касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение