Определение № 189 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4668/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1281 от 19.07.2021 г. по в. гр. д. № 1049/2021 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 260587 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 1983/2019 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от Д. В. Р. против Р. В. Р., И. В. Р., В. Р. В., В. Б. Р. и Г. Г. Р., починала в хода на процеса и заместена от дъщерите си Н. И. И. и П. И. Р. и сина си В. И. Р., иск за делба на жилищна сграда, представляваща сграда близнак (източен и западен), на два етажа, с обща застроена площ от 120 кв. м., построена върху държавна земя – УПИ .....в кв. .....по плана на [населено място], [община], с площ от 770 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ ........., УПИ ........., идентичен с парцел ......, квартал № ....по плана на [населено място], действащ към 19.05.1988 г., при наведено основание за възникване на съсобствеността – наследствено правоприемство и учредено в полза на В. Р. В. по силата на договор № 45/19.05.1988 г. право на строеж върху държавен парцел ...., кв. ....по плана на [населено място], с площ от 780 кв. м.

Въззивният съд е приел, че съделителите Р. В. Р., И. В. Р. и Д. В. Р. са наследници по закон на В. Р. В., починал на 26.02.1989 г., и Н. И. В., починала на 30.06.2008 г. С договор от 19.05.1988 г. на В. Р. В. е отстъпено правото на строеж върху държавен парцел ......, кв......по плана на [населено място], целият с площ от 780 кв. м. С молба от 20.08.1988 г. до началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ от страна на В. Р. В., Н. И. В., Р. В. Р. и И. В. Р. е отправено искане за отстъпване в полза на Р. Р. и И. Р. на учреденото в полза на родителите В. и Н. право на строеж. С нотариален акт №....., том ..., рег. № ....., дело № ....../ 2011 г., Р. В. Р. и В. Б. Р. са дарили на сина си В. Р. В. следния имот: къща – близнак – западен, на два етажа, със застроена площ от 60 кв. м. и Р. от 120 кв. м., изградена в УПИ № ...... по плана на [населено място], съответстващ на парцел ......., кв. .....по стар план на населеното място.

Прието е, че според техническата експертиза процесната сграда е построена на етап „груб строеж“ преди 13.10.1988 година; нанесена е в кадастралния и регулационен план на населеното място преди 26.06.1993 г. Пред съда експерта е разяснил, че основава заключението си на разрешение за строеж № ...../ 05.05.1986 г., издадено в полза на В. Р. В.. Според разпитаните по делото свидетели къщата е близнак, била е построена от двамата братя, които в момента живеят в нея. Началото на строежа датира от 1985 г., окончателно е приключен през 2000 г. Към момента на смъртта на баща им е завършен първият етаж; братята са се настанили там в периода 1985 – 1986 г.

От правна страна съдът е приел, че къщата има статут на суперфициарна собственост. Цитирал е разпоредбите на чл.55 и чл.56 З. /отм./, както и чл.15, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 ЗСГ /отм./, като е заключил, че в чл.21, ал.2 са посочени само някои от посочените в чл.15, ал. 1, т. 1 ЗСГ лица - роднините по права линия и братята и сестрите, други - съсобствениците не са посочени, а трети - децата на братята и сестрите са посочени допълнително. Двата текста са влезли в сила едновременно. При изработването им законодателят не е имал за цел създадените с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ права да бъдат отнети с чл. 21, ал. 2 от същия закон например за съсобствениците, а да добави кои лица, непосочени в чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ, могат да извършват дарение на недвижими имоти и вещни права върху тях без посредничеството на общинския народен съвет. Изброяването в чл. 21, ал. 2 ЗСГ само на някои от посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1 с. з. е било излишно, а е и неточно. ЗСГ - чл. 15 - 30, създава специален режим за прехвърляне и придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях от граждани, което се извършва чрез общинския народен съвет, който определя цената и купувача с оглед най-голямата нужда от даден вид имот, за да се избегне спекулата с недвижим имот. Спекула между лицата, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ, включително и между съпрузи, не може да има. Такава не може да има и при извършване на дарение, защото то се извършва безвъзмездно. Поради това от предвидения в ЗСГ режим - чл. 15 и сл., за прехвърляне и придобиване на недвижими имоти и вещни права върху такива не е изключено прехвърлянето чрез всякакъв вид сделки, включително и чрез дарение, между лицата, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ. Бидейки вещно право, правото на строеж е прехвърлимо и това е било осъществено на 20.07.1988 година, в съответната, предвидена за това форма и чрез общинския народен съвет, т. к. ЗСГ не създава пречка за това.

Прието е, че в случая т. нар. „груб строеж“ е бил реализиран след 1993 година. Средствата за това са били изцяло на ответниците. При тези данни и при липсата на изграден „груб строеж“ към 20.07.1988 г. съдът е направил извод, че правото на строеж, учредено първоначално в полза на наследодателите на страните, е произвело своя вещен ефект и че ответниците са станали собственици на процесната постройка.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Д. В. Р..

Жалбоподателката счита, че в полза на нейните братя не е било учредено валидно право на строеж. Заявлението за учредяване на това право е нотариално заверено, вписано е в службата по вписванията, но няма данни да е депозирано пред компетентния административен орган, поради което не е произвело прехвърлително действие. Освен това жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че в случая са били издадени две разрешения за строеж - № ..../05.05.1986 г. в полза на И. В. Р. и наследодателя В. Р. В. – за източния близнак, както и № .../05.05.1986 г., издадено на Р. В. Р., за западния близнак. В първото строително разрешение е посочено нотариалното заявление като основание за извършената корекция. Оттук следвало да се направи извод, че наследодателят не е имал воля да прехвърли правото на строеж в пълен обем. Счита, че правото на строеж е останало в патримониума на наследодателите, затова след реализиране на строежа и след тяхната смърт тя има право на собственост върху 1/3 ид. част от сградата.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. При искане за прехвърляне на вече учредено право на строеж при действието на ЗСГ и З. кой е приложимият ред – този по ЗСГ или този по З.;

2. При искане за прехвърляне на вече учредено право на строеж при действието на ЗСГ следва ли прехвърлянето на правото да се извърши с нотариален акт предвид разпоредбата на чл.20 ЗСГ /отм./, т.е. в случай, че редът за прехвърляне на вече отстъпено право на строеж е този по ЗСГ, то прехвърлянето следва ли да бъде извършено във формата на нотариален акт като условие за действителност.

3. При искане за прехвърляне на вече учредено право на строеж и приложение на З. задължително ли е нотариално завереното заявление да достигне до съответните специализирани органи на общинската администрация, за да може то да произведе своето прехвърлително действие.

Отделно от това жалбоподателката счита, че касационното обжалване следва да се допусне и на основание чл.280, ал.2 ГПК, без обаче да сочи кое от трите предвидени основания в този текст има предвид.

Ответниците Р. В. Р., И. В. Р., В. Р. В., В. Б. Р. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпроси № 1 и № 2 са общо поставени, без да се свържат с данните по настоящото дело, че се касае за прехвърляне на право на строеж между роднини по права линия, като тази сделка изрично е изключена от приложното поле на ЗСГ /отм./, съгласно чл.15, ал.1, т.1. На следващо място – доколкото се касае за държавен парцел, върху който първоначално е било отстъпено право на строеж на наследодателя В. Р. В. с договор № .../19.05.1988 г., разпоредбите на чл.56 З. /отм./ също не намират приложение. Тези разпоредби биха се прилагали, ако родителите учредяват на децата си право на строеж върху свой собствен недвижим имот, а в случая такова разпореждане не е налице. В настоящия случай се прилагат разпоредбите на отменения чл.15в ЗС, според които „Правото на строеж върху държавен парцел, отстъпено на гражданин за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на негови роднини по права линия; Приобретателят по ал. 1 придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги. Приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж“. Тази уредба е аналогична на чл.56, ал.2, т.2 З. /отм./, на който се е позовал въззивният съд и като резултат решението му съответства на действалата към 1988 г. законова уредба. Разпоредбата на чл.15 ЗС /точната разпоредба е чл.15в/ изрично е посочена в нотариално заверената и вписана молба от 20.07.1988 г., с която наследодателите В. Р. В. и Н. И. В., като носители на право на строеж върху държавния парцел № ..... съгласно договор № ..../19.05.1988 г., „отстъпваме на синовете си Р. В. Р. и И. В. Р. право на строеж върху горепосоченото дворно място, по силата на което да построят две жилищни сгради-близнак на по два етажа всеки, застроени върху 60 кв. м., състоящи се от склад, дневна, кухня-столова, баня-тоалет, три стаи, с приземен етаж, съгласно одобрен архитектурен проект“. В същата молба Р. В. Р. и И. В. Р. са заявили съгласие с отстъпеното им право на строеж. Посочената молба съответства на изискванията на действащия към този момент чл.15в ЗС - подписана е от първоначалните и последващите приобретатели на правото на строеж; има нотариална заверка на подписите и е вписана. Тази молба учредява право на строеж в полза на синовете Р. В. Р. и И. В. Р., без да е необходимо изявление на общинския народен съвет, тъй като правната уредба придава вещен прехвърлителен ефект на самата декларация. Вместо първоначалния носител на правото на строеж В. Р. В. и съпругата му Н. И. В., след молбата носителите на правото на строеж са синовете Р. В. Р. и И. В. Р..

Наличието на ясна правна уредба, която дава разрешение на обуславящия въпрос по чл.280, ал.1 ЗС за реда, по който е следвало да се прехвърли правото на строеж върху процесния държавен парцел, изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1 и № 2. Като резултат въззивното решение съответства на тази уредба.

Въпрос № 3 също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За разлика от чл.56, ал.2, т.2 от З. /отм./, в чл.15в /отм./ на ЗС няма изрично предвидено изискване молбата за прехвърляне на правото на строеж да е адресирана до съответните специализирани органи на общинската администрация. Характерът на процедурата обаче изисква същото, т.е. молбата да се отправи именно до общинската администрация, тъй като тя е отстъпила първоначалното право на строеж и тя трябва да бъде уведомена за промените в него. В настоящия случай това изискване е спазено – молбата е адресирана до началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбНС А.. В случай, че страна по делото твърди, че въпросната молба не е достигнала до своя адресат, следва да докаже това свое твърдение. В случая такива данни няма.

Жалбоподателката не е уточнила кое от трите основания по чл.280, ал.2 ГПК има предвид, при посочването на тази разпоредба в изложението към касационната жалба. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или процесуално недопустимо. Не съществува вероятност решението да е и очевидно неправилно, въпреки непрецизното цитиране на неотносими правни норми, тъй като въззивното решение като резултат съответства на приложимия закон – чл.15в /отм./ ЗС.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение