Определение № 252 от 20.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2155/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Р. П. - от [населено място] срещу Решение №7 от 21.04.2016 г. по т.д. №18/2016 г. на Разградски окръжен съд, с което в обжалваната от ответника част е отменено Решение № 162 от 11.12.2015 г. по гр.д. №28/ 2015 г. на Кубратски районен съд в частта, с която са уважени исковете, предявени от Д. Р. П. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] по чл. 26 ал. 1 ЗЗД и по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и е постановено друго, с което са отхвърлени: искът за прогласяване за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като противоречащи на закона - чл. 143 т.3, т. 10 и т. 12 З., съдържащите се в Анекс №1/24.03.2009 г. към Договор за банков кредит № 95 КР-А-А-0063 клаузи: чл.1 нова б.”м”; чл. 2 и чл. 3 и искът по чл. 55 ал. 1 пр.1 ЗЗД за сумата 11 194.35 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съдът го е лишил от право на обжалване, като е приел, че се касае за търговска сделка под 20 000 лв. и не се е съобразил с практиката на ВКС: Опр.№449/29.07.2015 г. по т.д.№1569/2015 г. на І т.о.,Опр.№272/19.05.2015 г. по № 743/2015 г. на І т.о.,Опр.№25/12.01.2016 г. по т.д. №686/2015 г. на ІІ т.о. Излага, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК - съдът не е съобразил задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, визирана в Р.№77/22.04.2015 г. по гр.д.№ 4452/2014 г. на ІІІ г.о. и Р.№ 424/02.12.2015 г. по гр.д.№ 1899/2015 г. на ІV г.о. относно приложението на изключението по чл. 143 (вероятно чл. 144) ал. 3 т. 1 З.. Поддържа, че в противоречие с установената съдебна практика съдът е приел, че оспорените клаузи са сключени индивидуално, установяването на който факт, както и обстоятелството, че клаузите са формулирани по ясен и точен начин, е в тежест на Банката, която не е ангажирала доказателства да му е предоставила предварителна подробна информация как ще се осъществява едностранната промяна на БЛП. Сочи, че съдът не е обсъдил довода, че определението за БЛП в Анекса, не съответства на посоченото в Методиката, която не му е била предоставена при сключване на Анекса, която Методика към 13.05.2008 г. не е била публикувана на Сайта на Банката и никъде в Анекса промяната на БЛП не е обвързана с действаща Методика, нито са посочени точно и ясно как се определя планираната стойност на пасива на банката и пазарният лихвен индекс за кредити в лева; и съдът не е посочил коя е променливата компонента, която да почива на външни причини, водещи до промяна на БЛП надолу. Иска да се допусне касационно обжалване по част от въпросите, поставени от ВКС в Определение № 169/23.02.2016 г. по т.д.№ 240/2015 г. на ІІ т.о.: 1.Може ли договор за жилищен и ипотечен кредит да представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар; 2. Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на банката за определяне на Базовия лихвен процент, е извън договорното съдържание и ако е извън него, спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи; 3. Липсата на предоставена на потребителя методика за извършване на уговореното право на промяна на БЛП, води ли до бланкетност на уговорените условия и дали извършената промяна в посока на увеличение на БЛП, не е в този см. непредвидено в договора основание. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че жалбата не съдържа конкретно и ясно формулирани въпроси, а оплаквания за неправилност и необоснованост. Обосновава, че решението не противоречи на задължителната практика на ВКС, на каквато жалбоподателят не се позовава; че решението не противоречи на установената посочена от жалбоподателя съдебна практика, която е неотносима в случая. Възразява, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, като поддържа и че жалбата е недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, като подадена срещу съдебен акт, изключен от касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното от страните и провери данните по делото, приема следното: Касационната жалба е срещу решението в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, с което е уважен искът за прогласяване за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като противоречащи на закона - чл. 143 т.3, т. 10 и т. 12 З., съдържащите се в Анекс №1/24.03.2009 г. към Договор за банков кредит № 95 КР-А-А-0063 клаузи: чл.1 нова б.”м”; чл. 2 и чл. 3, искът е отхвърлен. Решението в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и е постановено друго, с което е отхвърлен иск за сумата 11 194.35 лв. - съгласно чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Касае се за производство по търговско дело по жалба срещу въззивно решение, с което е разгледан осъдителен иск с цена до 20 000 лв., което решение е изключено от обхвата на касационния контрол. По въпроса подлежи ли на касационно обжалване и в коя част въззивното решение, е постановено и Опр. № 528/25.08.2016 г. по ч.т.д.№ 455/2016 г. на АС-Варна по частна жалба на Д. Р. П., в което е съобразена създадената от ВКС и задължителна за долустоящите съдебни инстанции съдебна практика по чл. 290 ГПК: Р.№76/15.07.2015 г. по т.д.№888/2015 г. на І т.о. и Р.№72/02.08.2016 г. по т.д.№ 686/2015 г. на ІІ т.о. по въпроса дали е оценяем или неоценяем иск за прогласяване нищожност на клаузи от договор, поради противоречие със закона и в частност, като неравностойни по см. на З., за които искове е прието, че са неоценяеми. Посочената съдебна практика не касае осъдителни искове по търговски дела по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното е неоснователно възражението на [фирма] - [населено място] за недопустимост на касационната жалба изцяло, както и доводите на жалбоподателя, изведени в подадената на 27.04.2015 г. касационна жалба - преди постановяване на посоченото Опр. № 528/25.08. 2016 г. по ч.т.д.№ 455/2016 г. на АС-Варна по частна жалба с дата 19.05.2016 г. За да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска за признаване за нищожни оспорените като неравноправни клаузи в Анекса от 24.03.2009 г., посочени по-горе, въззивният съд е изложил, че същите са индивидуално договорени, както и самият договор за кредит и са неоснователни доводите на ищеца, че е бил принуден да подпише анекса, и че не е могъл да влияе върху съдържанието му, тъй като е бил изготвен от банката преди подписването му - съдът е счел, че ищецът е могъл да откаже да подпише анекса. Въззивният съд е аргументирал, че дори и да се приеме, че оспорените клаузи не са договорени индивидуално, същите не са неравноправни относно Базовия лихвен процент - съобразно приетото в т.1 на Анекса, не може да се приеме, че се дава възможност на Банката да определя произволно начина, по който ще изчислява БЛП и така едностранно да определя съдържанието на договора; правото на Банката да променя БЛП произтича от промяна в пазарните условия, като ищецът не е доказал, че произволно Банката е променяла БЛП след сключване на Анекса; промените в БЛП Банката е оповестила; представени са решенията на УС на Банката за извършени промени в БЛП; приетата от Банката Методика е публикувана и достъпна за клиентите; по силата на оспорените клаузи е налице възможност за намаляване на БЛП поради включената променлива компонента. Съдът е заключил и че е основателно възражението на Банката, че ищецът неоснователно се позовава на чл. 143 ал. 3 т. 1 З., тъй като договорите за банков кредит, обезпечени с ипотека, са изключени от приложното поле на З., съгласно чл. 4 ал.1 т.2 и нямат регламентация в друг нормативен акт. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото, релевантен правен въпрос е този, който е изведен от правните аргументи на съда по същество. С оглед приетото от въззивния съд, от изведените от жалбоподателя въпроси, релевантен за делото е въпросът: Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на Банката за определяне на Базов лихвен процент, е извън договорното съдържание и ако е извън него, спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи. Въпроси първи и трети не са обусловили решаващите изводи на съда, затова не са релевантни за делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Оплакването на жалбоподателя, доколкото може да се приеме за изведен въпрос, относно начина, по който е договорен анексът - индивидуално или не, не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е фактически въпрос и отговорът му зависи от обсъждане на събраните доказателства във връзка с възражението в тази връзка на ответника и дали това е така и правилни ли са направените от въззивния съд изводи, е въпрос за правилност и обоснованост на решението, още повече, че независимо от направения извод, въззивният съд е изложил и съображения при приемане, че не са индивидуално договорени клаузите в Анекса, оспорени от ищеца. Посоченият правен въпрос от значение за изхода на делото, е решен от въззивния съд в противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№ 95/13.09.2016 г. по т.д.№240/2015 г. на ІІ т.о. и Р.№ 165/02.12.2016 г. по т.д.№ 1777/2016 г. на І т.о., в които е прието, че за да е неравноправна една клауза, трябва същата да не е уговорена индивидуално; да е сключена в нарушение принципа на добросъвестност; да създава неравнопоставеност на страните досежно техните права и задължения и да е във вреда на потребителя. Посочено е, че по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит, условията, при които банката може едностранно да увеличава базовия лихвен процент, трябва да са формулирани ясно; методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото за изменение. Трябва кредитополучателят въз основа на ясни и разбираеми критерии да може да предвиди изменението на БЛП, което банката извършва едностранно. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му услуга, както и когато методологията на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по см. на чл.143 З., и не може да се приложи правилото на чл.144 ал. 3 т. 1 З.. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е основателно. С оглед създадената съдебна практика е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което жалбоподателят не излага. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение