Определение № 1916 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 657/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Денис Ер Груп“ ЕООД срещу определение № 1088/22.04.2025 г. по ч.гр.д. № 1013/2025 г. на САС, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 2949/10.11.2025 г., с което са потвърдени определения от 25.02.25 г. по т.д. №1553/12 г. на СГС – за отказ да се допусне на основание чл.214 ГПК поисканото от ищеца изменение на иска чрез увеличение на претендирания размер. Сочи се в частната жалба, че въззивното определение е незаконосъобразно и неправилно, защото с молба вх. № 284537/06.12.2024 г. ищецът е поискал да се увеличи размерът на претенцията му чрез добавяне на искане за присъждане на сумата от 76 673,40 лв., представляваща стойността на допълнителни СМР, различни от претендираните с исковата молба на стойност 120 000 лв. Поддържа се от жалбоподателя, че спорът по иска се разглежда по глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, поради което следва да се прилага специалната процесуална норма на чл.372 ал.2 ГПК, която не предвижда забрана да се направи изменение на размера на иска, когато ищецът е в невъзможност да подаде допълнителна искова молба. Според частния жалбоподател новите обстоятелства - СМР по приемателен протокол от 01.12.2008 г., представляват основанието на претенцията за сумата от 76 673,40 лв. по искането за изменение на иска, а петитумът на исковата молба продължава да се същият – иска се присъждане на парична сума. Добавянето на нови обстоятелства – СМР по приемателен протокол от 01.12.2008 г., наред с първоначално заявените обстоятелства – СМР по приемателен протокол от 09.12.2008 г., не представлява промяна на основанието на иска, като не е налице и изменение на петитума, защото се иска присъждане на сумата от 120 000 лв. и на сумата от 76 673,40 лв.

Ответникът „Столична община“ е подал възражение, с което оспорва частната жалба с довода, че заявеното пред първоинстанционния съд искане за изменение на иска по размер е недопустимо. Оспорва се наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема, че частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба на ищеца срещу определение на първоинстанционния съд, с което е отказано да се допусне изменение на иска по чл.59 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер със сумата от 76 673,40 лв. - стойност на извършените във фоайето и централния вход на училището СМР. Въззивната инстанция е констатирала, че първоначалният размер на претендираната с исковата молба сума от 120 000 лв. е основан на твърдения за извършени от ищеца ремонтни дейности във физкултурния салон на училището, а увеличеният размер на иска със сумата от 76 673,40 лв. се формира от стойността на изпълнените СМР във фоайето и централния вход на училището. От правна страна е прието, че с поисканото изменение на иска се добавят от ищеца нови правопораждащи факти – за извършени СМР във фоайето и централния вход на училището, но едновременно с това е заявен и нов размер на претенцията чрез добавяне на сумата от 76 673,40 лв. – стойността на посочените по-горе работи, което е недопустимо, защото по този начин се предявява нов иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК –

1. „Може ли да се допусне увеличение на размера на иска и изменение на иска в производството по търговски спорове при невъзможност за подаване на допълнителна искова молба по чл.372 ГПК поради неизвършена процедура по размяна на книжа, породена от неподаване на отговор по исковата молба?“

2. „Налице ли е едновременно изменение на основанието и на петитума чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на исковата претенция по чл.372 ГПК?“

3. „Допустимо ли е едновременно изменение на основанието и на петитума по чл.372 ГПК?“

4. „Допустимо ли е при допълнително основание по чл.372 ГПК чрез добавяне на нови допълнителни СМР да се направи увеличение на исковата претенция?“

5. „Налице ли е недопустимо изменение на иска чрез добавяне на нови допълнителни СМР или с оглед правната норма на чл.372 ГПК се първоначалната искова молба евентуално измененение на исковата молба?“

6. „С увеличение на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?“

7. „С добавянето на нови допълнителни СМР прави ли се изменение на петитума на исковата молба?“

8. „При едновременно изменение на основанието чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на иска, но без промяна на осъдителния петитум, налице ли е недопустимо изменение на иска?“

9. „Недопустимо ли е изменение на иска при промяна на основанието чрез добавяне на още допълнителни извършени СМР и увеличение на размера му?“

10. „Съставлява ли увеличението на размера на исковата претенция, което не е довело до промяна в предмета на искането, пречка за изменение и на увеличението на размера на предявения иск?“

Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - решение № 59/27.04.2015 г. по гр.д. № 4647/2014 г., решение № 176/04.07.2014 г. по т.д. № 416/2011 г., решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. и решение № 147/30.09.2013 г. по т.д. № 934/2012 г.

Настоящият състав на касационния съд намира, че поставените в т.2, т.3, т.4, т.7, т.8 и т.9 въпроси обобщено се свеждат до въпроса дали е допустимо по реда на чл.372 ал.2, вр. с чл.214 ГПК с искане за изменение на иска по размер да се релевират нови правопораждащи факти относно заявената нова по размер претенция, която се претендира наред с претенцията по исковата молба. Този въпрос покрива изискванията на общото основание за допускане на касационен контрол, доколкото решаващият изхода на делото извод на въззивния съд е, че ищецът е добавил нови факти към фактическото основание по исковата молба, като към тези нови факти се добавя и ново искане за сума, претендирана наред с със сумата по исковата молба - т.е. с молбата се предявява нов иск, което е недопустимо. В случая обаче касационият съд намира, че не е удовлетворено изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото посочените от частния жалбоподател решения на ВКС не съдържат разрешения по релевантния въпрос в обратен на приетия от въззивния съд смисъл. В никое от решенията не е прието, че е допустимо чрез изменение на иска да се прибавят от ищеца нови факти и обстоятелства, въз основа на които да се претендира нова по размер сума, наред с претендираната с исковата молба сума.

В решение № 59/27.04.2015 г. по гр.д. № 4647/2014 г. са дадени разяснения по въпроса относно изменението на иска само досежно неговия размер, което не представлява същинско изменение на иска.

В решение № 65/16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. и решение № 147 от 30.09.2013 г. по т.д. № 934/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС са дадени разяснения относно приложението на чл. 20 ЗЗД, както и относно начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и нейното приемане от възложителя.

Касационният съд намира, че цитираното в изложението на касатора решение № 176/04.07.2014 г. по т.д. № 416/2011 г. на ВКС дори е в подкрепа на решаващия извод на въззивната инстанция. В него е прието, че под формата на увеличение на цената на исковете недопустимо са били предявени нови самостоятелни претенции извън първоначално предявените, които не подлежат на разглеждане, поради което въззивното решение е потвърдено в частта, с която е обезсилено първоинстанцинонното решение в съответните части.

Съображенията на въззивния съд за недопустимост на поисканото изменение на иска по молбата на ищеца от 06.12.2024 г. и поддържано в откритото съдебно заседание на 25.02.2025 г. пред първоинстанционния съд не касаят претенцията по исковата молба за сумата от 120 000 лв. - стойност на СМР във физкултурния салон. Въззивната инстанция е обсъдила наличието на предпоставките да се допусне изменение на иска по отношение на заявената с молбата от 06.12.2024 г. претенция за сумата от 76 673,40 лв., основана на добавените от ищеца нови факти – изпълнени СМР във фоайето и централния вход на училището, за която е прието, че представлява нов иск. Този обуславящ изхода на делото извод е в пълно съответствие с практиката на ВКС по спорния въпрос, служебно известна на настоящия съдебен състав, обективирана в решение № 135 от 10.11.2017 г. по т.д. № 60393/2016 г., Г. К., І Г. О., решение № 63 от 28.05.2011 г. по т.д. № 490/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. и определение № 5889 от 17.12.2024 г. по ч.гр.д. № 4553/2024 г., Г. К., ІІІ Г. О. В тези съдебни актове е прието, че едновременното прибавяне на ново основание и на ново искане /по размер/ към вече заявените с исковата молба, не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, което е недопустимо. Не е налице увеличение на размера на първоначално заявения иск, а се предявява нова претенция, когато новата по размер сума, претендирана наред със сумата по исковата молба, се базира нови факти, различни от въведените като основание в исковата молба. В определение № 605/09.11.2009 г. по ч.т.д. № 486/2009 г., І Т. О. на ВКС е застъпено становището, че нормата на чл. 372, ал. 2 ГПК допуска изменение на вече предявен иск, но не и последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нов, обективно съединен осъдителен иск.

Изложените в частната жалба твърдения, че с поисканото изменение на иска са добавени нови обстоятелства – СМР по приемателен протокол от 01.12.2008 г., наред със заявените в исковата молба обстоятелства – СМР по приемателен протокол от 09.12.2008 г., като едновременно се иска присъждане на сумата от 120 000 лв. / по исковата молба/ и на сумата от 76 673,40 лв., потвърждават направените от въззивния съд констатации. Формираният решаващ извод в мотивите на обжалваното определение, че в този случай се предявява нов иск, наред с иска по исковата молба, което е недопустимо, не е в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС, както и със служебно известната на настоящия съдебен състав касационна практика по този въпрос, посочена по-горе.

По останалите въпроси касационният съд намира, че те не съответстват на мотивите на въззивното определение и не покриват изискванията на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. По първи въпрос следва да се спомене, че въззивният съд /а и първоинстанционният съд/ е приел, че не са налице основания да се допусне изменение на иска не защото искането е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.372 ал.2 ГПК, а защото е намерил, че с поисканото изменение е предявен нов иск – основан на нови правопораждащи факти и за нов размер. По шести въпрос - въззивната инстанция не е формирала извод, че е недопустимо изменение на петитума на исковата молба да се извърши чрез увеличение на размера на иска. По десети въпрос - в мотивите на обжалваното определение не е прието, че добавянето на нови допълнителни СМР води до изменение на петитума на иска. Въззивната инстанция е приела, че излагането на твърдения за изпълнени нови строителни работи представлява ново фактическо основание на иска, което в комбинация със заявеното ново искане за присъждане на тяхната стойност, претендирана наред с вземането по исковата молба, е недопустимо, защото така се предявява нов иск. Пети въпрос е неясно формулиран.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Воден от горното, Върховният касационен съд