Определение № 178 от 21.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 851/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Молителят Гаранционен фонд чрез юрисконсулт К. Я., с представено пълномощно по делото, е посочил, че е постановено осъдително въззивно съдебно решение, което е обжалвано от него в срок. Иска да бъде спряно изпълнението на съдебното решение, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, като представя доказателства за внесена парична гаранция в размер на 360 000 лв. Представя платежно нареждане за внесената сума, касационна жалба, изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, пълномощни за лицето, подписало касационната жалба, заверени копия от решението на въззивния и първоинстанционния съд, както и данни за издадения в полза на ищците изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение. Върховният касационен съд на Р България, в състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Гаранционен фонд твърди и от представените от него писмени доказателства се установява, че е обвързан от невлязло в сила осъдително въззивно решение. Видно от представеното решение № 157 от 24.03.2022 г. по т.д. 926/21 г. по описа на Апелативен съд – П., че е потвърдено решение № 260279 от 03.08.2021 г. по т.д. 251/19 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта му, с която е осъден Гаранционен фонд да заплати на Делинка П. М., в качеството й на наследник по закон на починалите в хода на производството П. Т. Д. и М. Ш. Д., от по 180 000 лв, частичен иск от 220 000 лв. или общо 360 000 лв, частично от 440 000 лв. Въззивното съдебно решение е връчено на молителя на 19.04.2020 г. Касационната жалба от молителя Гаранционния фонд е подадена на 20.04.2022 г. чрез адвокат М., с представени надлежни пълномощни за упълномощаване и преупълномощаване. С касационната жалба е обжалвано посоченото осъдително въззивно решение. Към нея е приложено изложение на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Представено е платежно нареждане от 15.04.2022 г. за внасяне на сумата от 360 000 лв. Приложено е удостоверение от счетоводството на ВКС, че сумата е по сметка на ВКС и към момента – 20.04.2022 г. С оглед така представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че молбата за спиране е основателна, тъй като са налице кумулативните предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно - молителят е легитимиран да иска спиране на постановеното осъдително въззивно решение, тъй като е осъден да заплати посочените в съдебното решение парични суми. От представените доказателства се установи, че молителят е легитимиран и е обжалвал в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, с касационна жалба, към която е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, осъдителното въззивно решение. Съдебното решение може да бъде обжалвано поради това, че не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК ограничения. Представени са доказателства за внесена парична гаранция в размер на присъдената сума, като паричната сума е налична по банковата сметка на ВКС. По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България