Определение № 4259 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. П., подадена чрез пълномощника й адв. Б. К., против определение № 378 от 5.08.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 187 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено определение № 210 от 24.03.2022 г. по гр. д. № 1254 по описа за 2021 г. на Районен съд - Козлодуй за прекратяване производството по съединения в делбено производство инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение пето ЗЗД, предявен от А. Б. П. против Н. В. М. и изпращането му на родово компетентния Окръжен съд - Враца. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. В. М., чрез пълномощника му адвокат М. С., в който се оспорва основателността на частната касационна жалба, но не е изразено становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване Претендира се възстановяване на направените по повод частната жалба разноски. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че производството по гр. д. № 1254/2021 г. на Районен съд - Козлодуй е образувано по искова молба на Н. В. М. против А. Б. П. и И. Б. Т. за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като ищецът е основал правата си в съсобствеността от на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 109, том VI, нот. дело № 776/13.12.2004 год. на нотариус № *, с който 4/6 ид. ч. са прехвърлени на А. Б. М. по време на брака й с Н. В. М... С отговора на исковата молба А. Б. П. е оспорила наличието на съсобственост с ищеца, тъй като договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 109, том VI, нот. дело № 776/13.12.2004 год. на нотариус № * е привиден и прикрива дарение. Предявила е инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба като привиден и за разкриване на прикритата сделка дарение. Първоинстанционният съд е приел, че инцидентният установителен иск е родово подсъден на окръжен съд. Въззивният съд е приел, че предмет на частното производство е спор за подсъдност по чл. 121 ГПК. Посочил е, че искът за установяване на привидността и разкриване на прикритата сделка е облигационен, а не вещен и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, тъй като оспореният договор има за предмет вещни права върху недвижими имоти. Принципно, този иск подлежи на съвместно разглеждане с иска за делба (чл.342 и чл.343 от ГПК), стига да е родово подсъден на делбения съд. На Районен съд като първа инстанция са подсъдни всички искове за делба, независимо от цената на делбените имоти, като тази родова подсъдност произтича от закона - чл. 341 ГПК. Не така стои въпросът с исковете, по правило установителни, допустими за разглеждане в първата фаза на делбеното производство - съвместното им разглеждане е допустимо, но ако те са родово подсъдни на Районен съд. В конкретния случай цената на предявения инцидентен установителен иск е 25 972.60 лв. (4/6 от общо 38 958.90 лева.) и по правилото на чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК той е родово подсъден като първа инстанция на Окръжен съд, в случая Окръжен съд-Враца. Жалбоподателката поддържа, че определението очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Позовава се и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „подсъдността, уредена в чл. 109, предл. второ ГПК, представлява ли специална подсъдност спрямо общото правило, уреждащо родовата подсъдност на окръжен съд в чл. 104 ГПК, която по общотълкувателното правило Lex specialis derogate legi generally специалният закон отменя общия закон“. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Не се разкрива наличие на бланкетно посоченото от жалбоподателката основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност на определението, която да може да бъде констатирана от съда само от съдържанието на обжалвания акт. Не е удостоверено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените актове на ВКС (решение № 69 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 885/2011 г., II г.о., решение № 24 от 17.02.2014 г. по гр. д. № 4412/2013 г., I г.о и определение № 475 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 4344/2013 г., III г.о.), дават тълкуване по приложението на определената в чл. 109 ГПК местна подсъдност и специалната родова подсъдност на искове за делба по чл. 341, ал. 1 ГПК, но не и че чл. 341, ал. 1 ГПК или чл. 109 ГПК дерогират родовата подсъдност по чл. 104 ГПК по съединените с делбата искове. По поставеният въпрос не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отрицателният му отговор ясно следва от правната същност на правилата за родова и местна подсъдност на делата. Родовата подсъдност определя дали конкретен спор е подсъден като първа инстанция на окръжен или на районен съд и спазването й е условие за допустимост на процеса. Местната подсъдност определя пред кой конкретен съд, компетентен по правилата на родовата подсъдност, следва да се предяви иска. Процесуалният закон не урежда хипотеза, в която местната подсъдност, вкл. и тази по чл. 109 ГПК, да дерогира родовата подсъдност. Специалната родова подсъдност на районен съд по чл. 341, ал. 1 ГПК относно иска за делба, не може да се тълкува разширително и да се приема, че тя важи и за съединените в делбата искове. Ако между спорове, които са родово подсъдни на различни съдилища има връзка на преюдициалност, обусловеното дело подлежи на спиране съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство А. Б. П. следва да възстанови на Н. В. М. направените по повод частната касационна жалба разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение, заплатено на адвокат М. С. за изготвяне и подаване на отговор на частната касационна жалба С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение