Определение № 2493 от 30.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4910/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 13790 от 21.06.2022 г., подадена от Й. Б. С. чрез адвокат И. О. от САК, срещу въззивно Решение № 504 от 10.04.2022 г. по в.гр.д.№ 1239/2021 г. на Софийски апелативен съд, г.о., ІІ състав, с което е потвърдено Решение № 262017 от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 13427/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., І-6 състав, с което, по предявения от „Радиоизотоп” ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Е. Т. срещу М. И. А., Ц. И. А., В. С. К., Й. Б. С., Н. Л. И., В. Л. И., Г. К. К. и Н. П. В. иск, е признато за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-10958 от 08.08.2014 г. на Началника на СГКК - София, с адрес на поземления имот: [населено място], район М., Н. „И.” п.з. „Г.” с площ от 2 056 кв.м., стар идентификатор № ***, номер по предходен план: бивш *-част, квартал 2а, при съседи поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Препис от касационната жалба е връчен на ответника по касация „Радиоизотоп” ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Е. Т., чрез процесуалния представител адвокат Е. Д. от САК. Не е постъпил отговор. Отговор е депозиран от името на М. И. А., Ц. И. А., В. С. К., Н. Л. И., В. Л. И. и Г. К. К. чрез адвокат Н. Х. от САК. Поддържат доводите на касаторката и молят въззивното решение да бъде отменено. Препис от касационната жалба е връчен и на Н. П. В., от която не е постъпил отговор. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собствеността на посочения по-горе имот, при заявено от ищеца твърдение, че същият се явява част от по-голям терен, придобит от дружеството (обявено в несъстоятелност през 2006 г.) при условията на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). През 2014 г. се установило, че е внесено изменение в КККР, в резултат от което процесният имот е нанесен като самостоятелна кадастрална единица и е записан като собственост на посочените в исковата молба ответници в качеството им на наследници на Й. К. М.. С отговора на исковата молба ответниците са се позовали на приключила в тяхна полза процедура по реституиране на земеделска земя. С решението на първата инстанция е прието, че с Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗГ - Панчарево е признато и възстановено правото на собственост на ответниците по иска в качеството им на наследници на Й. К. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на имот - нива от 2,262 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Г., в местност „П. с.“, имот № *, кад.лист № 652, при граници съгласно означение на вещото лице по гр.д.№ 8470/2005 г. на СРС, 26 състав, върху скица към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗ на район Младост № 2409 от 28.10.2004 г. Предявената от „Радиоизотоп” ЕООД (в несъстоятелност) претенция е намерена за основателна по съображения, че в полза на ищеца са осъществени елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) досежно територия с площ 12 992 кв.м. и стар идентификатор ***, част от която е процесният ПИ № *** с площ 2 056 кв.м. Постановеното в полза на ответниците решение за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ не е противопоставимо на ищеца по силата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), сега - § 11 от ДР на ЗПСК. С посочените норми е уредена колизията на двете групи права - тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационна сделка, като е дадено предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Нормите регламентират още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните в миналото земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия (сега ОСЗ), на което е придаден конститутивен ефект и то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка. Сезиран с въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, за неправилен акцентът, поставен в двете въззивни жалби (на ответниците по иска) върху недоказаност на принадлежността на правото на собственост на ищеца. Посочено е, че същото се изследва само в рамките на процеса относно процеса при установяване на оспорената от ответниците положителна процесуална предпоставка – правен интерес от търсената защита. СГС е изследвал принадлежността на правото на собственост за ищеца, тъй като е основал изводите си на конкуренция между два реституционни способа – по ЗСПЗЗ и по ЗППДОбП (отм.) и се е позовал на създадената за решаване на тази конкуренция стълкновителна разпоредба, действала към момента на проявление на придобивните спрямо вещното право на собственост основания за двете страни. Точно обратната хипотеза е валидна за ответниците – те в условията на пълно и главно доказване е следвало да установят надлежното възникване в тяхна полза на правото на собственост над спорния имот. Като основателно е прието възражението на ищеца, заявено в отговора на въззивните жалби, че е нарушено изискването на чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията към изменението, осъществено с ДВ, бр. 31 от 2003 г.). Въззивният съд е приел, че в кадастралната карта са липсвали граници на подлежащия на възстановяване в полза на наследниците на Й. К. М. имот. Поради това, с оглед коректното определяне границите на имота, следвало е да се изработи помощен план, скица от който да съпътства удостоверението по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ. Приетата по делото техническа експертиза е категорична, че помощен план не е бил изработван. Действащ и постоящем е ПУП от 1983 г. Идентификацията на имота, предмет на възстановителното Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗ Панчарево, е на база изработен оптофото план за територията по летене от 50 г. и анкетиране от фирма, извършваща земеразделяне. Прието е, че в случая липсва ясна индивидуализация на реституирания имот, което не позволява да се провери дали, след като той попада в урбанизирана територия, не е изцяло или частично застроен, а свободните от застрояване площи дали не са с естество на обслужващи спрямо сгради, застроени в имота или в непосредствена близост с него. Така САС е аргументирал извода си, че ответниците не са доказали при възстановяването на земеделската земя да са били спазени особените процедури, регламентирани от специалния закон за индивидуализиране на границите на имота. На това основание е прието, че липсва пълно и главно доказване на принадлежността на право на собственост върху процесния имот с идентификатор ***. Издаденият от нотариус Ив. Д. нотариален акт (л. 102) в полза на ответниците на база наследяване и възстановяване на земеделска земя е констативен и не създава, а установява подлежащи на оспорване права. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси, между които този под № 5, уточнен от касационната инстанция (в съответствие с разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) в питането Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е постановено с решение на органа по поземлена собственост след влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, предхождано от издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица към него, ако не е изработен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ (в редакцията след ДВ, бр. 31 от 2003 г.) ? Въпросът има обуславящо значение за изхода на спора предвид решаващите мотиви на въззивния съд, че ответниците по предявения отрицателен установителен иск не са собственици на процесния недвижим имот поради липсата на индивидуализация с изработен помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ – от една страна, а от друга страна – приетото за установено с решението на първата инстанция (срещу правилността на който фактически извод въззивният съд не е изложил съображения), че възстановителното Решение № 392 от 05.02.2007 г. на ОСЗ Панчарево е постановено след приключено производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по обжалване на по-рано издаден отказ за възстановяване на собственост в стари реални граници, като реституционният орган е индивидуализирал имота съобразно означение върху скица към удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ. Не се установява произнасяне на ВКС по този правен проблем, което налага извод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси в изложението към касационната жалба са поставени във връзка с оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което ще подлежат на обсъждане при постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК. При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая е в размер на сумата 370,04 лева. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение