Определение № 113 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3252/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 8567/25.05.2021 г. на Апелативна прокуратура – София срещу решение № 420 от 23.04.21 г. по в.гр.дело № 3141/21г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4091 от 09.07.2020 г. по гр.дело №7914/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, в която Прокуратурата на РБ България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на С. А. Ц. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 34 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2016 г. до окончателното изплащане. В срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпила и насрещна касационна жалба с вх. № 10195/14.06.2021 г. от С. А. Ц., чрез адв. Я. Д. против горепосоченото решение в частта му, с която искът му за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие воденото срещу него незаконно наказателно преследване е отхвърлен за сумата над 10 000 лв. В касационна жалба с вх. № 8567/25.05.2021 г. на Апелативна прокуратура – София, се релевират доводи за неправилност на решението – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна в обжалваните му части, като вместо него се постанови друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца и принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, както и присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК, сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулира следните правни въпроси: за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма прeпраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ и длъжен ли е решаващият съд след като констатира, че пострадалият не е положил грижата на добър стопанин и е можел да получи адвокатска защита на значително по-ниска цена в наказателното производство, което не е от особена фактическа и правна сложност да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба С. А. Ц., чрез адв. Я. Д., взема становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. В насрещната касационна жалба с вх. № 10195/14.06.2021 г. от С. А. Ц., чрез адв. Я. Д., в атакуваните му части, счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване по въпроса свързан с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като счита, че е решен в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 год., както и в противоречие на практиката на ВКС/ на които се позовава и прилага/, на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по насрещната касационна жалба Апелативна прокуратура – София, не заявява становище. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт в обжалваните му части, в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Подадената насрещна касационна жалба е също допустима в обжалваните му части, тъй като е подадена от процесуално легитимирани страни, в преклузивния за това срок и отговаря на изискванията за редовност. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.10.2007г.по ДП -874/2007г.по описа на РП [населено място] ищецът С. А. Ц. е привлечен като обвиняем за това,че за периода 21.07.2004г.- 8.09.2004г.в [населено място] е съставил неистински частни документи :протокол от 21.07.2004г.на СД на „Е. „АД [населено място], протокол от 8.09.2004г.на СД на „Е.“АД [населено място] и ги е употребил, за да докаже, че съществува някое право – престъпление по чл.309 ал.1 НК,за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години.Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.С присъда по нохд № 132/11г.на ОС Враца,потвърдена с решение № 358/24.10.13г.на САС ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.С решение № 112/16.06.14г.на ВКС е отменено въззивното решение и подсъдимият Ц. е признат за невиновен в извършване на престъпление. Процесуалното представително при първоинстанционното разглеждане на делото е осъществено от адв.В. К..Представени са доказателства за сключени договори за правна защита и съдействие за сумите 250 лв, 500 лв и 1000 лв.В рамките на касационното производство по нохд № 44/14г.подсъдимият е представляван и от адвокатите Д. Д. и И. Л..По делото са приети фактура от 20.02.14г.,издадена от Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“за осъществена защита по нохд № 44/2014г.за сумата 24 000 лв с ДДС,с отразен получател Ц., извлечение от банкова сметка на дружеството с посочено основание договор за правна защита и съдействие и наказателно дело, както и декларация от 14.09.2019г.от адв.В. К., че в качеството му на защитник по повдигнатото обвинение на Ц. е получил общо сума от 10 000 лв за осъществено процесуално представителство по наказателното дело,съответно за трите инстанции. Въззивният съд е приел за установено от представените писмени и гласни доказателства негативният ефект от наказателното производство върху физическото и психическо състояние на ищеца.В този период бил угрижен и притеснен,започнал да пие лекарства.Имал проблеми с високо кръвно, проблеми със ставите – краката му се подували и не можел да върви.Претърпял няколко хирургически интервенции, впоследствие получил анемия и дископатия, наложило се гръбначния му стълб да бъде пълнен с цимент.Поставени му били 12 импланта в гръбначния стълб, за кратко време изпадали и зъбите му.След произнасяне на присъдата от В. съд доста хора се отдръпнали от него, спрял да ходи на работа за периоди от по няколко месеца,бил принуден да съкрати персонала и да затвори завода.Страдал за това, че е осъден за престъпление, което не е извършил. При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че са налице основания за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.При определене размера на обезщетението за доказаните вреди от неимуществен характер въззивният съд е взел предвид възрастта на ищеца – на 52 години към момента на повдигане на обвинението, тежестта на повдигнатото обвинение,вида на наложената мярка за неотклонение, продължителността от 6 години и 8 месеца на цялото производство, както и факта,че на две съдебни инстанции е бил с осъдителна присъда, което неминуемо му е причинило сериозно психическо страдание.Преценил е, че сумата от 10 000 лв е справедливото в случая обезщетение. По жалбата на Прокуратурата срещу решението в частта,с която е уважен искът за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 34 000 лв,представляващи заплатени адвокатски възнаграждения,след преценка на значителния обем на книжата по делото,вида и тежестта на обвинението и броя на проведените съдебни заседания в първа и втора инстанция, въззивният съд е приел, че изплатените средства от 10 000 лв не разкриват съществено превишаване на разумното и обичайно възнаграждение. Изложил е съображения,че наличието на две осъдителни присъди обосновава необходимостта от допълнително ангажирана адвокатска защита пред касационната инстанция и обемът на делото предполага допълнителни усилия и интензивен труд от страна на привлечения нов адвокат,поради което изплатените средства в размер на 24 000 лв не разкриват неположена от страна на ищеца грижа при договаряне размера и на това възнаграждение,за да бъде прекъсната пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпяната вреда. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставените от касатора първи и втори въпроси,отнасящи се до критериите по чл.52 ЗЗД,по които се определя обезщетението за неимуществени вреди са разрешени в съответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд.Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968г.понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.С оглед на това разбиране, при определяне на този размер съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства,които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства, решението е постановено в съответствие с този принцип. Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика. По третия поставен въпрос :дали е длъжен решаващият съд, след като констатира, че пострадалият не е положил грижата на добър стопанин и е можел да получи адвокатска защита на значително по-ниска цена в наказателното производство, което не е от особена фактическа и правна сложност да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителните указания,дадени в ТР № 1/2017г. на ОСГК на ВКС,в което се приема,че при иск по чл.2 ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,съставляваща адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес.Според дадените с него задължителни разяснения изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда,са имуществена вреда за лицето,подложено на неоснователна наказателна репресия,тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.Когато ответникът възрази,че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд,които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал,тъй като е в причинна връзка с неговото поведение.В конкретния случай съдът е основал преценката си на фактическата и правна сложност на делото с естеството на защитата, значителният обем на доказателствения материал, вида и тежестта на обвинението и реално осъществяваните действия по процесуално представителство.При тези съображения в полза на ищеца е присъдено обезщетението за имуществени вреди в претендирания и доказан размер.С оглед на което, въззивният съд е постановил решението си в съответствие със задължителните указания, дадени в ТР № 1/2017гна ОСГК на ВКС по поставения въпрос. Предвид неразглеждане по същество на касационната жалба на Апелативна прокуратура – София и с оглед разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК не следва да бъде разгледана насрещната касационна жалба, подадена от ищеца С. А. Ц.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІII г.о.