Определение № 60368 от 14.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Рила Лейк“ АД срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ е възобновено откритото срещу жалбоподателя производство по несъстоятелност, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Молителят „Интермекс СД“ ООД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

1. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че внесената от молителя сума от 8000 лв. е достатъчна като условие за възобновяване на производството, се обосновава с аргументите, че този размер е определен една година преди разглеждането на молбата за възобновяване и без да са събрани пред първата инстанция доказателства относно размера, необходим към момента на разглеждане на молбата, в частност относно размера на възнаграждението на синдика за периода на спирането и занапред, както и за други неотложни разходи, напр. за оценка на имуществото и др.

По смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК очевидната неправилност е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва да се отбележи също, че изложените от жалбоподателя доводи, основани на твърдения за несъобразени от съда факти, изначално не отговарят на съдържанието на това основание за допускане на касационно обжалване.

2. Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения от жалбоподателя въпрос: „Какво е значението на понятието „необходимата сума“ за предплащане на началните разноски по смисъла на чл. 632, ал. 2, изречение второ от Търговския закон, при условие, че в самата разпоредба на чл. 632, ал. 2, изр. 2 от ТЗ липсва препращане към вече определения размер на началните разноски, а е предвидено, че молителят депозира необходимата сума за предплащането им?“.

Относно размера на необходимия депозит въззивният съд е намерил изтъкнатите от жалбоподателя доводи за недостатъчност на внесената сума за неоснователни, като е приел, че размерът на разноските е посочен в решението за спиране на производството и поради това внасянето на сума в този размер следва да се приеме за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.

2.1. Противоречие с практиката на ВКС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се обосновава. В тази насока се посочва практиката, изразена в решение № 87/2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на II т. о. Не се отчита, че това решение е постановено при изцяло различна фактическа обстановка, а именно в хипотезата на молба за възобновяване, подадена от кредитор и отхвърлена от първата и въззивната инстанции поради това, че не е предплатена определената от съда по несъстоятелността по реда на чл. 629б ТЗ сума. Оттук и правният извод, че при произнасяне по искането за възобновяване съдът по несъстоятелността следва да укаже на молителя размера на сумата, подлежаща на внасяне, е обоснован със съображението, че предвид възможността да са настъпили изменения на необходимия за покриване на началните разноски размер не може да се изисква от молителя да депозира предварително сума за начални разноски, която може да се окаже било недостатъчна, било надхвърляща необходимото, което налага да му бъде дадено изрично указание за подлежащия на внасяне размер. Следователно така даденото тълкуване не се отнася до случаите като настоящия, в които, макар и да не е дал изрични повторни указания, съдът по несъстоятелността, възобновявайки производството, е приел, че по-рано определеният размер на разноските остава актуален, съответно поради неотносимост не може да бъде налице противоречие на въззивното решение с цитираната практика.

2.2. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се, че понятието „необходима сума“, което се съдържа в разпоредбата на чл. 632, ал. 2, изр. 2 ТЗ, поради липсата на яснота на закона, създава предпоставки за неправилно тълкуване и прилагане. Твърди се, че смисълът на разпоредбата е не да се внесе предходно определената от съда сума, а да се изчисли към момента на постановяване на решение по молбата за възобновяване, включително със служебно събиране на доказателства. В обобщение се поддържа, че е необходимо да бъде създадена съдебна практика, която да позволи прилагането на чл. 632, ал. 2 в точния ѝ смисъл, като се осъвремени по-старата практика, според която за основателността на молбата е достатъчно да се внесе първоначално определената сума.

Изложените доводи не обосновават наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото се основават на личното разбиране на жалбоподателя за „липса на яснота“ на разпоредбата на чл. 632, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Не са изложени аргументи в какво точно се изразява тази неяснота при положение, че с оглед препращането към чл. 629б ТЗ „необходимата сума“ се определя от текущото възнаграждение на синдика и от другите очаквани разноски.

С тези мотиви съдът