Определение № 287 от 09.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 632/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Е. Б. от [населено място] против решение № І-23/9.03.2011 г. по в.гр.д. № 9/2011 г. на Бургаски ОС, с което се: 1. Отменя решение № 147/27.10.2010 г. по гр.д. № 342/2010 г. на Поморийски РС в частта с която е уважен предявения от касатора иск по чл.92 ЗЗД и ответника МН И. Е.-Б. е осъден да заплати сумата 17 435.25 лв. равностойност на 8 914.50 евро неустойка за забава за процесния период по чл.7 на предварителен договор от 9.09.2008 г. за продажба на недвижим имот, като е отхвърлено възражението на Е. за прихващане на исковата сума с вземането му срещу Т. Б. в размер на 27 785.50 лв. неустойка за забава по чл.8 от същия договор. 2. По същество отхвърля предявения от касатора иск по чл.92 ЗЗД срещу МН И. Е.-Б. за заплащане на сумата 17 435.25 лв. равностойност на 8 914.50 евро неустойка за забава по чл.7 на предварителен договор от 9.09.2008 г. за продажба на недвижим имот. Осъжда касатора за разноски и д.такса. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени материалноправни въпроси. Първият, относно приложението на чл.20 ЗЗД за тълкуване на двустранните договори, бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Произнасянето по останалите въпроси би представлявало принос за развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието, следното: 1. Уговорената в чл.7 от договора неустойка касае само задължението на продавача по чл.3,ал.1 за прехвърляне на собствеността върху имотите в нот. форма, но не и присъщите на договор за строителство задължения по ал.2 и 3 за снабдяване на купувачката с удостоверение за ползуване на обектите и въвеждането им в експлоатация в срок до края на м.април 2009 г. При тълкуване на чл.3,ал.1 е прието, че съдържа задължение на продавача да прехвърли с нот.акт собствеността след 28.02.2009 г., но след допълнително уговаряне с купувачката на час и дата за нот.оформяне на продажбата. И тъй като ищцата не е ангажирала доказателства за договореност на конкретна дата, затова съдът е приел, че ответникът не е в забава на задължението по чл.3,ал.1 и затова не дължи неустойка по чл.7 от договора. 2.Допълнителен аргумент на БОС за отхвърляне на иска, е прехвърленото право на строеж с нот.акт от 20.07.2009 г. Затова кредиторът се е съгласил с различно престиране и ето защо задължението на длъжника било изпълнено точно-чл.65,ал.1 ЗЗД. 3.Съдът не следва да се произнася по възражението за прихващане на ответника, доколкото то е в условието на евентуалност спрямо иска. Материалноправният въпрос – за тълкуването на предварителния договор в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии, попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС. Това са решения по т.д. № 523/2008 на ІІ т.о., т.д. 761/2008 на І т.о., гр.д. № 856/2009 на ІV г.о. и др. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.