Определение № 164 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2015 г.

Обжалвано е решение № 1908/ 11.11.2014 г. по гр. д. № 3832/ 2013 г, с което Пловдивски окръжен съд, като е потвърдил решение № 3232/ 06.08.2012 г. по гр. д. № 2385/ 2008 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, е отхвърлил активно и пасивно субективно съединените искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за един урегулиран поземлен имот. Решението се обжалва от касаторите Г. В. З. и М. Г. Т. с искане за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове. От ответниците С. Р. Р. и А. Н. В. не са постъпили отговори по касационните жалби. Въззивното решение е постановено по искове с правна квалификация чл. 108 ЗС. В исковата молба тяхната цена е посочена за сумата 2 000 лв, но не е приложено удостоверение за данъчната оценка на имота. Първостепенният съд е давал указания на ищците, че следва да представят данъчна оценка на имота с оглед разпоредбата на чл. 69, б. „б” ЗС, че размерът на цената на иска по искове за собственост върху имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Указанията на съда не са изпълнени, а със свое определение и преди да насрочи първото открито по делото заседание първостепенният съд е определил цената на иска в размер на 2 000 лв. Това означава, че съдът е определил цената на иска по чл. 108 ЗС в рамките на преклузивния срок по чл. 70, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Касационната жалба е с недопустим предмет. При тези мотиви, съдът