Определение № 212 от 07.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 853/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение от 01.12.2010 г. по гр. д. № 6322/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 22.02.2010 г. по гр. д. № 35197/2009 г. на Софийски районен съд, 48 състав, дружеството - касатор е осъдено да заплати на ЗД [фирма] сумата 2 008.74 лв. на основание чл.213, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 09.07.2009 г. до окончателното плащане, сумата 88.44 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата 2 716.49 лв. за периода 07.04.2009 г. - 09.07.2009 г., и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на сумата 58.38 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания. Ответникът ЗД [фирма] - [населено място], не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. Обжалваното решение е постановено по търговско дело, образувано по предявени срещу дружеството - касатор осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД с цена съответно 2 038.49 лв. и 2 716.49 лв. Касационната жалба е подадена на 11.01.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела - 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,